Блицкригът срещу "Алтернатива за Германия" е напът да развенчае мита, че в Европа има място за демокрацията

AfD получи традиционното отношение от страна на левите - обвиниха ги в нацизъм, екстремизъм и че са част от „крайно дясното”, даже им спретнаха протести, широко отразени и преекспонирани от обичайните медии

Ключови думи: алтернатива за германия, германия, политика, afd, държавен апарат, нацизъм, атака, битка, война

Целият държавен апарат, съставен основно от леви, граничещи със социалистическо настроени партии и кадри в Германия, е обявил „блицкриг” на немската AfD. Причината - членовете били нацисти и действали против конституцията и законите, а убежденията им били екстремистки и крайно-десни. Затова, разбира се, било нужно... партията да се забрани, а първата стъпка в изпълнението на тази цел бе осъществена вчера, когато съдът в Германия отмени държавната субсидия към AfD (Alternative für Deutchland, или на български „Алтернатива за Германия”)

Координираната атака изглежда повече от планирана и уж натрупва инерция в последни дни. Кулминацията беше протест миналия уикенд, организиран от незнайно кой в цялата страна, който се обяви против съществуването на партията и в който се включили невероятната бройка от 100 000 човека, както се похвалиха либералните медии.

Никоя от тях обаче не успя да излезе извън заучените фрази и опорки, споменати горе - нацизъм, крайно десни, незаконно и т.н. Колкото и да опитват обаче да изтрият от снимката ликът на тази партия, властимащите най-вероятно няма да успеят, защото това не е първият, не е и последният им опит.

Ситуацията в Германия е странна. „Алтернатива за Германия” се ражда още през 2012 г., в контекста на еврокризата и яхва една тогава популистка вълна, изпреварила дори напрежението във Великобритания по време на Брекзит. В онези години в обществото се трупа недоволство за това, че Германия храни бедните и нескопосани в политическо и икономическо отношение страни от Южна Европа - основно Гърция и Испания. Заражда се, макар и непопулярно мнение, че страната трябва да излезе от ЕС, от Еврозоната и да си върне Дойчемарката, на която всъщност е базирано еврото като валута. Това, разбира се, е прекалено голямата амбиция, която популистите тогава от AfD си поставят за цел и очаквано не събират почти никаква подкрепа сред обикновените хора. За радост на левите, които управляват Германия на практика от края на Втората световна война досега, тази нова партия може да бъде използвана в тяхна полза - като нужната контролирана опозиция, която да представи крайни идеи по такъв начин, че да отварти обществеността от тях.

По ирония на съдбата обаче именно тази контролирана опозиция сега излиза извън контрол. И започва да плаши върхушката в Берлин, която по един или друг начин е на практика продължение на политиката на Вашингтон отвъд океана.

AfD, чийто официален сайт към момента на писане на този материал е офлайн по неизвестни причини, сега настоява основно за две неща - да се прекрати безразборната миграция от Африка и Близкия Изток, която бе въведена в този ѝ деструктивен вид от бившия канцлер Анжела Меркел; и да се мисли повече за истинския немски гражданин - този, който работи цял живот все повече и повече, за да плаща безумните увеличения на данъците, въведени заради имплементацията на първия аргумент.

На практика партията е против това германецът да храни безработните и незаинтересовани от интеграция външни лица, които паразитират на гърба на обикновения работещ човек. Колко абсурдно звучи това...

Тези амбиции определено вече се харесват много именно от обикновения работещ човек. А той е най-голямата заплаха за статуквото, чиято основна цел към 2024 г. изглежда е да превърне Германия в някакво подобие на Близкия Изток. За същия обикновен германец е ясно, че паразитите, които са на ръба на закона, унищожават културата, увеличават престъпността и правят в общи линии животът много по-лош, отколкото е бил само допреди няколко години.

Неслучаен е фактът, че дори в България има немалко на брой германци в трудоспособна възраст, които са емигрирали тук с аргументът, че у нас се чувства по-скоро като у тях, но преди 20 години. Определено това не се дължи на добрата ни икономика и бизнес климат, нито на желанието ни да работим, нито на стабилното ни правосъдие - тези неща са несъществуващи в България. По-скоро причината германци да идват тук, е че държавата няма толкова голям контрол върху живота на обикновения човек, за разлика от там, където с всяка изминала година правителството влиза все повече в частния дом.

Сега обаче ситуацията е по-различна. Отчаяният опит на държавния апарат да забрани цяла партия граничи с диктатурата. Докато същите леви критикуват демократичността или липсата на такава в редица чужди държави без проблем, сега те правят точно това, което не харесват. Иронията на собствените им действия е потресаваща, защото AfD е партия с близо 22% предтавяне в парламента. Тоест се прави опит гласът на официално близо ¼ от избирателите в Германия да бъде заглушен. А неофициалните числа са по-високи в подкрепа на „крайно дясната” партия - термин, който левите много обичат да слагат като определение на критиците си. Поне не говорят нищо за руско влияние към AfD, нали? Нали?! Не, AfD е „про-руска” партия, която счита, че конфликтът в Украйна е вътрешен - между Киев и Москва и Европа не трябва да се намесва. Доста неразумно, предвид статуквото в Европа.

Анкети, извън мейнстрийм медиите в Германия, всички от които са... познахте, държавни, показват, че AfD има много по-голям електорат. И това съвсем не е случайно. Защото позицията на партията отговаря почти дословно на това, което всеки здравомислещ германец мисли. А това не се харесва на властта. Докато буквално допреди 10 години AfD бе условно насърчавана от левите да се проявява публично, за да действа като контролирана опозиция, това вече не е вярно. И растящата популярност на консервативната партия плаши статуквото, защото съвсем спокойно този ръс може да излезе извън контрол. За съжаление на левите, те нямат ясен аргумент, с който да се противопоставят правно на партията, затова прибягват до пасивни методи на унищожаване.

Затова е впрегнат целият държавен апарат, включително правителствените медии. Тече активна кампания на „очерняне” на AfD. Първо беше абсурдното внедряване на човек „под прикритие” на среща на партията, в която бяха представени основните цели - прекратяване на нелегалната миграция и депортиране на тези, които паразитират на гърба на германския народ. Това се интерпретира като „екстремно дясно”, граничещо с „нацизма”. Заваляха сравнения с NSDAP (Nationalsozialistische Deutche Arbeiterpartei, или казано на кратко - партията на Адолф Хитлер). Започнаха да се организират протести с меко казано спорни лозунги като „Убивайте членовете на AfD! Изгонете нацистите!” - въпросният бе отнет от протестиращи в Ахен и те ще бъдат съдени, но по съвсем друга линия, макар до това да се стигна, чак след като от партията се оплакаха на полицията и тя, за огромно съжаление на левите, бе задължена да действа.

Всъщност отваряме скоба за въпросния надпис на плаката. Той е дословно “AfDler töten” и изглежда нарочно е изписан без препинателен знак. Защото ако е изпише с точка, немският може да се интерпретира като „AfD-йците убиват.”, а ако е с възклицателна - “Убийте AfD-йците!”. Това обаче е търсен ефект, за да може да се интерпретира по двата начина - тактика, добре позната и ползвана именно от оня режим, започнал в Берлин през 1932 г. „Крадецът вика, „Дръжте крадеца!”, както се казва в известната българска поговорка.

Същите протестиращи, които са толкова „за” миграцията, че искат да обявят цяла партия за незаконна, колкото и невъзможна да е задачата им, нямаха проблем да опъват LGBTI плакати с цвета на дъгата на демонстрациите. Това би следвало да е достатъчно показателно кои и какви са недоволните от целите на AfD.

Тази партия не е изключение в Европа, просто държавата, в която оперира, е малко по-странна в исторически план. Вместо Германия да се оттърси от ужаса на нацисткия режим и да го забрави като черна история от миналото, там до ден-днешен тази идеология е обявена за престъпна и срамна. Тема табу, която пречи на нормалното развитие на обществото и помага на настоящата кауза на либералите. По този начин десните партии се озовават без място в парламента вече години наред и без да имат възможност да се насладят на обществена подкрепа. Годините индоктринация обаче сега явно изветряват и една немалка част от Германия, по примера на страни като Италия, съседна Нидерландия и дори Франция, където десните почти успяха да си завоюват президентско място, е решила да разнообрази репертоара. Германия е идеалната жертва.

Това няма да остане „ненаказано”. Със сигурност опитите за дискредитиране на единствената алтернативна партия в страната, обявявана в последните над 10 години за „Двигателят на Европа”, ще продължат. Дали ще са успешни обаче зависи изцяло от германците. Не, не тези германци - „докторите и инженерите” от Близкия Изток, които се превърнаха в причина за обособяването на цели квартали в големите градове, където дори полиция не припарва. Онези другите - истинските, които работят, за да изхранват останалите. Те в един момент може да решат да направят истинската промяна. Да се надяваме от тяхно име.