Килър с две доживотни присъди иска на свобода
Съдът го отряза, засега
Осъденият на две доживотни присъди Стефан Димитров Петков поиска да излезе на свобода след повече от 20 години зад решетките. 43-годишният Стефан е с няколко присъди зад гърба си – за грабежи и убийства по особено жесток начин. За първи път влиза в затвора когато е на 21 години, днес вече е на 43, пише Трафикнюз.бг.
Роден е в Казанлък на 31.03.1980 г., но живее в Бузовград. Както е с всеки жесток килър, още първите години, семейното огнище и приятелската среда на Стефан, може би определят и съдбата му – да прекара живота си зад решетките.
Майка му го изоставя още като бебе в болницата. Отглеждат го само баща му и неговата майка. Още от малък е проблемно дете, страда от липса на нормално детство. Започва с дребни кражби, и то от собственото си семейство. Когато е само на 11 краде пенсията на баба си и я проиграва на машинките със жетони. Гледал по-големите как играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, винаги губел.
Не се е справял със селските училища и е посещавал училище за бавноразвиващи. Водили го неадекватен - не можел да се концентрира и лесно се разсейвал. Не ходел на даскало, а предпочитал да обикаля дискотеките от онова време. Когато е 14-15-годишен предприема и втората си кражба – на собствения си дядо. Организирал се със свои приятели бандити да ограбят къщата му, където живеел самият той. Не открили парите и гепили каквото намерят. Продали всичко и похарчили "заработеното" за ядене, пиене и проститутки.
Като разбрал дядото буквално полудял. Доведеният му внук избягал, но полиция и детска педагогическа стая бързо го открили и задържали. После се преместил в Казанлък, за да не бъде бит и тормозен.
През 1998 г. Стефан започнал да прави въоръжени грабежи. Жертвите му били предимно жени. Избирал ги на случаен принцип. Пречаквал ги пред завода в който работят, тъй като знаел кога взимат заплати. Отивал пиян с ножа, заплашвал ги и ги ограбвал. След 5-6 подобни грабежа го хванали. Осъдили го на 3 години условно с 5 години изпитателен срок. Мотивите били, че това е първо криминално проявление и жертвите му се разминали само с уплаха.
След условната присъда Стефан се кротва, но за кратко. След около година се мести в Бургас. Отново се забърква с местни бандите и пак избира лесното в живота – кражби, грабежи и просия.
Така се стига до лятото на 2001 г. Датата е 2 юни. Негов приятел му се оплакал, че има проблем с пазач на някакъв строеж и искал да го придружи, за да го сплашат. Сдърпали се, стигнало се и до бой. В един момент Стефан взел парче кабел и го увил около врата на пазача. Удушил го. В последствие го обрали. Взели му каквото намерили - дрехите, часовника маратонките. Тръгнали да бягат към Несебър в търсене на следващите жертви – заможни туристи. Още на входа на курорта обаче ги арестували.
Година по-късно е осъден на най-тежкото наказание – доживотен затвор. В последствие получава и още една доживотна присъда – за убийство на малолетно момче отново в съучастие с друг, като момчето се намирало в безпомощно състояние. Това престъпление е извършено само три месеца по-рано – на 10.03.2001 г.
След двете убийства и общо пет присъди за грабеж, Стефан получава едно най-общо тежко наказание - доживотен затвор при първоначален „специален” режим. Изтърпява наказанието в Бургас, а през 2014 година, по негово желание, го местят в затвора в Стара Загора. „Специалният” режим е заменен със „строг”. На 19.08.2015г. килърът е изведен от зоната с повишена сигурност и е настанен в общи помещения. От месец февруари 2016г. работи в мебелния цех в корпуса на затвора.
На няколко пъти е подавал молба за смекчаване на присъдата, но исковете му са били отхвърляни поради това, че не е изтърпял минимум 20 години от наказанието си. След като минават повече от 20 години и 6 месеца от влизането му зад решетките, през ноември тази година Стефан отново подава молба до Окръжен съд – Стара Загора като иска замяна на доживотния затвор с присъда от 30 години. Магистратите отхвърлят искането му с мотивите, че не е налице трайна положителна промяна в съзнанието и поведението на Стефан, че той не се е поправил, превъзпитал и не е демонстрирал трайна тенденция за безпроблемно ресоциализиране в обществото.
Така делото идва в Пловдивския апелативен съд, където Стефан обжалва решението на Окръжен съд – Стара Загора. Виззивната инстанция обаче само потвърждава определението на първоинстанционния съд. То е окончателно, а за да направи нов опит за намаляване на присъдата си, Стефан трябва да изчака минимум две години.
