Държавата ни не залага на културното наследство, а вижте само как го правят Италия и Турция
Къде са новите обекти? Докато умуваме кое как да направим, много от възрожденските къщи в Ловеч, Котел, Търново, си заминава
И така, прибрахме се! Благодарим, както винаги, туроператорите бяха на ниво. Но с риск да заприличам на поредния графоман във Фейсбук, не мога да не споделя някои впечатления... докато не ме грабне българската действителност. За втори път съм в Италия съвсем целенасочено – не само да охкам и ахкам от красотите на природата и от хубавата храна, прекрасните хора и уредения живот. А да гледам как се отнасят там към културното си наследство. И за пореден път се изумих от визията на държавата им – те са поставили културата в основата на туризма си, но и в основата на националната си идентичност. Навсякъде видях една мощна държава и едни мощни общини, които се грижат чрез закони и инвестиции за своите културни обекти. Които целенасочено изпълняват своята програма за пропагандиране на културното си наследство, но не реклама на едро, а реклама на конкретните обекти – проучени, консервирани, реставрирани, социализирани и експонирани. За това пари очевидно се намират там.
Едни съвсем неизвестни никому местенца са се превърнали в обекти на ЮНЕСКО само за няколко десетки години. Но са се превърнали с години труд, преди който стои желанието и визията. Там няма обекти без паркинг и инфраструктура – нещо съвсем просто, но жизненоважно за културния туризъм; това е елементарен пример. Налице е и публично-частното партньорство, налице е подкрепата на държавата и общините при консервационно-реставрационни работи на културните обекти, ако са частни.
И така, стъпка по стъпка, те са си свършили работата, и продължават! И ние имаме обекти, и ние имаме какво да покажем, но – не можем да стоим само на стари лаври. Да не пропуснем простия факт – културните обекти, експонирани преди 1989 г., са най-посещаваните в България до ден-днешен! И не става въпрос само за археология като Плиска, Мадарски конник, Царевец – ами и за възрожденските комплекси в Копривщица, Котел, Трявна, Банско, Пловдив... На тези места се поддържа, и слава Богу!
Но къде са новите обекти? Докато умуваме кое как да направим, много от възрожденските къщи в Ловеч, Котел, Търново, си заминават! А това са обекти, които изчезнат ли – няма връщане назад! Да не говорим за археологията! И въпреки сериозните усилия на нашето Министерство на културата в тази посока, в което лично съм се уверил няколко пъти, нещата не се получават поради една проста причина – държавата като цяло не залага на културното наследство! Напротив! То става все по-неглижирано! А така изчезва експертният потенциал безвъзвратно, не само обектите! А как ще градиш културни политики без експерти – не е ясно...
Може би просто трябва нещата да станат по-зле, за да станат по-добре. В тази посока има и общини, чиито ръководства отдавна са разбрали силата на културното наследство. Горд съм, че работя в такава община, но е тъжно, че това е само една от малкото бели лястовици. Но без мощната държава не става!
Друг пример ще дам и приключвам. И този пример е Турция. Там в момента всички възможни музеи искат да минат на държавна издръжка. Защото тяхното министерство на културата е богато, инвестира и изпълнява държавната политика в сферата на културното наследство. Държавна политика, която още през 2009 г. даде умопомрачителните 18% от БВП само от туризма!
*Коментар от фейсбук профила на директора на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.
Преди време един такъв ми развиваше във форума тории, че нямало защо да се четат българските класици като Добри Войников, щот разбираш ли нямало полза да се четат стари неша.