Да намалим ли възрастта за гласуване? (ПОДКАСТ)

Ключови думи: Подкаст бнр, възраст за гласуване, държави в Европейския съюз

Довежда ли до повече демокрация намаляването на възрастта за гласуване? Действа ли тази стъпка мобилизиращо и ангажиращо на младите хора и въвлича ли ги повече в демократичните процеси?

Стоил Цицелков -  член на Обществения съвет на Централната избирателна комисия и основател на "Обединение за честни избори"; Евелина Славкова - социолог от изследователски център „Тренд“; Жак Жупан Галунич, съветник на ръководството на словенската организация Dijaška Organizacija Slovenije, която се бори за подобряване на статута и защита на правата на учениците в средното училище на национално и международно ниво (продукция на RTVS - Slovenia)

Ангажирането на младите хора в политиката и тяхното по-активно участие са сред най-обсъжданите и актуални въпроси в редица страни в Европейския съюз. Актуалността на този дебат се засилва както с динамиката на провеждащите се различен вид избори в отделните държави от Съюза, така и с наближаването на вота за представители в Европейския парламент на страните - членки през юни догодина.

Гласуването не просто е акт на упражняване на едно от основните демократични права, но носи със себе си и отговорност.

Именно заради това в по-голямата част от държавите в Европейския съюз минималната възраст за упражняването на вот е 18 г., т.е. навършването на пълнолетие. Този подход почива върху аргумента, че взимането на автономни, отговорни решения, които засягат не само собствения, но и живота на цялото общество, изисква налична достатъчна зрялост.

Въпросният подход бе поставен под въпрос от някои страни в Европейския съюз. В тях право на глас имат младежите все още ненавършили пълнолетие.

Първа модела пречупи Австрия, която през 2007 г. фиксира прага на възрастта за гласуване на 16. Въпреки че е част от определена политическа договорка, тази мярка почива на реални процеси в австрийското общество. Техните резултати личат от социологически данни.

Според проучване на Евробарометър за европейската младеж от 2017 г., в което са участвали 11 хил. младежи, Австрия и Италия са на първо място в Европейския съюз по избирателна активност на младежите на възраст между 15 и 30 години.

Според данните от това допитване близо 80 на сто от австрийските младежи са заявили, че са участвали в местни, регионални или национални избори през последните три години. Средният процент за Европейския съюз за сравнение е 64.

Според наблюдатели има увеличение на интереса към политиката сред младежите в Австрия в периода между общите избори в страната 2013 - 2017 г. Същите наблюдатели отбелязват обаче, че тази тенденция трябва да бъде подкрепена от дългосрочна стратегия, включваща различни мерки, сред които училищни и извънучилищни занимания, активно участие на лидерите на обществено мнение, въвеждане на политическото образование като предмет, както и различни обучения и стажове, които да осигуряват практическите приложения на наученото.

След Австрия втората страна, която смъкна възрастовия праг за гласуване, бе Гърция. През 2016 г. южната ни съседка намали възрастта до 17 г., но само при условие, че лицето навършва пълнолетие в годината на изборите. Знаем също, че Гърция е сред страните от Европейския съюз, където гласуването е задължително.

Две години по-късно парламентът на Малта одобри промени в Конституцията, с които понижи възрастта от 18 на 16 години.

През 2022 г. в Белгия бе приет закон, според който лица на 16 и 17 г. имат право да гласуват след подаване на молба за това до общината по местоживеене. Година след това Белгийският конституционен съд определи това изискване за противоконституционно и така възрастта остана 16 без допълнителни изисквания за участие в изборите.

Смъкването на възрастовия праг в Белгия доведе до добавянето на 270 хиляди млади хора към имащите право на вот в страната.

В началото на 2023 г. Германия бе приет закон, според който бе намалена възрастта за гласуване на европейски избори от 18 на 16 г.

Във всички останали държави - членки минималната възраст за упражняване на вот е 18 години.

Довежда ли до повече демокрация намаляването на възрастта за гласуване? Действа ли тази стъпка мобилизиращо и ангажиращо на младите хора и въвлича ли ги повече в демократичните процеси?

Това са част от въпросите, на които търсим отговор.

Смъкването на прага за гласуване сам по себе си няма доведе до промяна без това да е придружено с цялостен пакет от промени, смята Стоил Цицелков - член на Обществения съвет на Централната избирателна комисия и основател на "Обединение за честни избори" , платформа, чиято цел е да се бори срещу изборните измами, купуването на гласове и контролираните вотове.

Като подходяща определя възрастта за гласуване 18 г. Евелина Славкова - социолог от изследователски център „Тренд“ със сериозен опит в електоралните, социални и маркетингови изследвания.

Как стои този въпрос в Словения? Там има ученическа организация, която се бори за подобряване на статута и защита на правата на учениците в средното училище на национално и международно ниво. Жак Жупан Галунич, съветник на ръководството на организацията, казва, че въпреки че организацията подкрепя намаляването на възрастта за гласуване, не всички студенти в студентския парламент на организацията са за това.

По въпроса за намаляването на намаляване на възрастта, аргумент в полза на тази промяна са демографските промени в обществото. Младите хора са изправени пред сериозни политически предизвикателства. Те не само че в момента имат малко политическо влияние, когато става дума за институционална политика, но с увеличаването на продължителността на живота и преобръщането на демографската пирамида, ще имат още по-малко.

Освен това в много случаи младите хора често са третирани като възрастни. Те плащат данъци, могат да имат работа, да имат законови отговорности и да бъдат обект на наказателно преследване.

Тогава защо трябва да имат по-малко демократични права?

Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Флагман.бг.