Заради Стокхолмския синдром, в Перник и стълбите явно бият жени

Стъпалата нанасят крошета в очите, причиняват комоцио и... загуба на памет

Ключови думи: перник, прокурор, бисер михайлов, съпруга, побой, стълби, коментар

Една жена в Перник толкова падала по стълбите, че е с комоцио, с натъртена физиономия, стълбището я е удряло където свари и така и́ изкарало акъла, че докато е на легло в болница, вече нищичко не помни. 
Съпругата на бившия прокурор Бисер Михайлов е вероятно системна жертва на домашно насилие и синът на фамилията, който е пребивал и заплашвал с убийство наред, е пряко отражение на бащиния пример (а вероятно и жестоки удари през цялото му детство).

Интересно обаче е колко хора в коментари по темата обясняват, че жената сама си е виновна, че не е потърсила помощ навреме, че отказът и́ да признае, че е била пребита, е Стокхолмски синдром. 

Нито една жена не става системна жертва на насилие, защото се научава с времето да носи на крясъци и на бой, нито е благодарна на насилника си за моментите, когато не е подложена на терор и унижение. 

Присъдата една жена да живее в ролята на подметка се залага от…нейната майка. Не от цялата среда, не от цялото семейство, а от майка и́. Ако майката постоянно набива на дъщеря си, че е по-добре да потърпи, ако самата тя постоянно тероризира дъщеря си, ако никога не получава подкрепа да се съпротивлява, животът на момиченцето като зрял човек е вече предначертан. 

Бях много малка, когато (идея нямам какъв е бил поводът), моята майка ми каза: „Ако някога в живота ти мъж те удари, бягай на мига и никога и за нищо на света не поглеждай назад! Удари ли веднъж, ще удари пак и това ще стане твоя съдба!“ Каза го толкова сериозно, сякаш проникна в тялото ми и ме разтърси отвътре. И добави: „Нито ден от живота на човек не бива да минава в насилие. Нищо не може да е толкова страшно и необратимо, колкото съгласието да те бият!“ 

И второто житейско послание: „Никога не допускай да те изнудват. Колкото и лошо нещо да си направила, позволиш ли изнудване, може да е за цял живот. Просто скачаш напред и разкриваш всичко. И си свободна!“ 

Жените, които стават жертва на системно насилие, изначално не познават правото на свобода. Смелостта не е в това да скочиш от висока кула във вода, а да скочиш в непознатото в живота, но с усещането, че страшното, грозното, угнетяващото е вече назад. Ще кажете: А когато жената има деца, когато не може просто така да ги отдели от бащата, когато се намесят и други роднини, когато, когато… 

Никой не е казал, че свободата е нещо просто, лесно или евтино. Най-висока е личната цена. 

Нищо не се поправя по-болезнено трудно от счупената душа. 

От малки децата трябва да бъдат възпитавани в усещането за неприкосновеност и съпричастие. Усещането за свобода започва от примера на добрия възрастен, който разкрива как да запазваме личния дух и мотивацията да живеем с лично достойнство. 
Жената на бившия прокурор го отърва от ареста. Следващите пъти вероятно просто няма да стигне до болница. А колко стотици жени никога не посмяват да потърсят помощ, защото още като малки момичета са научени да навеждат глава?

Понякога, макар и много, много рядко, в живота на измъчвания и тероризиран човек се появява някой, чиито най-голям дар е да помогне за откриването на свободата. Такъв човек-спасител е късмет по-голям от мултимилионен джакпот в каква да е валута.