Тази професия бе със звезден статут, а сега е втора работа за баби

Ключови думи: стюардеса, мокър сън, професия за баби

Красивите въздушни сервитьорки, чиято основна задача е да сервират храна и напитки, вече са в историята. Да си стюардеса доскоро беше синоним на мокър сън за мъжете и на болезнена завист за жените.

Дълги години тази професия имаше звезден статут - за простосмъртните обитатели на сухоземния свят това бяха недостижими красавици, които обикаляха цялата планета, webcafe.bg.

След това обаче дойдоха нискотарифните компании, 11 септември, #MeToo и пандемията, и неусетно бляскавите модели поостаряха и поувехнаха, особено по европейските и американските авиолинии.

До степен, че от азиатска компания нарекоха кабинния екипаж на западните си колеги "баби".

За първата жена-стюардеса се смята медицинската сестра Елън Чърч, чиято основна работа е била да се грижи за пътниците, които са се страхували от летене и да им сервира закуски. Практиката сестри да пътуват със самолетите приключва през Втората световна война, когато те се оказват нужни на армията.

Тогава авиолиниите започват да наемат млади жени, които да поемат тези задължения, и така започват славните дни на стюардесите.

През 50-те и 60-те години на миналия век професията става особено елитна, а изискванията са изключително стриктни.

Външният вид е от първостепенно значение, а на борда се наемат само неомъжени жени без деца. Стюардесите се "пенсионират" при навършване на 30-годишна възраст, а ако преди това искат да встъпят в брак, се налага да напуснат.

Забременяването също не е разрешено. Бляскавият им вид се допълва от красиви униформи, високи токове, шапчици и бели ръкавици.

През 60-те, когато се появяват и мини-полите, стюардесите стават още по-секси. Ефектът е търсен от авиолиниите - пътниците са били предимно мъже, пътуващи по работа, и красивите жени са били начин да бъдат привлечени на борда.

Всичко е трябвало да бъде под конец - от височина и тегло до лака на ноктите, грима на лицето и изрядната усмивка. Косата не бива да е боядисана.

Теглото на стюардесите е било фиксирано от 47 до 61 кг, а височината - от 158 до 179 см., и не е било разрешено да наддават на килограми след започване на работа.

През 70-те изискванията за необвързан статут се променят, а път към професията започват да си прокарват отново и мъже. Завеждат се първите дела за дискриминация от отношение на теглото и външния вид, с което постепенно златната ера на блясъка на стюардесите започва да отмира.

Макар външността да продължава да е от съществено значение и през 80-те, сексистките униформи и изисквания за външен вид започват да придобиват по-бизнес стил.

Заедно с това започва да се променя и самата работа на стюардесите - от красиви въздушни сервитьорки, чиято основна задача е да сервират храна и напитки, тя се насочва повече към осигуряване на сигурността на борда.