Гешев се превърна в ранния Борисов. Започва горещо политическо лято

Има необходимия екзистенц-минимум - прилична подкрепа, потенциал, познава противниците и тайните им

Ключови думи: Иван Гешев, Бойко Борисов, прокуратура, новини, Флагман

Освободеният миналата седмица от поста на главен прокурор Иван Гешев намекна, че ще се включи в политиката, обявявайки, че е подал оставка като прокурор.

Думите му бяха емоционални – той заяви, че „никоя прокуратура не може да се справи с корупцията, когато тя е държавна политика" и че "политическите проблеми се решават с политически средства”, като обеща да продължи "битката за истина и справедливост в нашето Отечество". За това загатна и обръщението му към хората – „братя и сестри българи”.

Той каза още, че вижда себе си като последния защитник на народа и жертва на силите на мрака, които са се обединили, за да не влязат делата им в съда. Безспорно патетично изказване, но който поне малко познава Гешев, знае, че той неминуемо вярва в изречените от него думи. Прави впечатление, че този път – нещо, което е крайно нетипично за него, речта му беше предварително подготвена и писана от някой друг, което говори за вероятно заформящ се нов политически проект.

Беше ли принуден Гешев на този ход?

Буквално допреди два дни той искаше да се върне като редови прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Но малко след това правосъдният министър Атанас Славов заяви, че оценява като недопустимо негово връщане там. "Гешев беше освободен като главен прокурор за уронване на престижа на съдебната власт и няма как освободен на това основание да се върне като прокурор във върховната прокуратура", каза Славов в неделя, а един от членовете на ВСС - Калина Чапкънова също заяви, че прокурорската колегия може и да откаже преназначаването му във ВКП, имало вече такива прецеденти след отрицателни становища на етичната комисия.

Съответно днес (бел.авт. – понеделник), на рекордно кратко заседание - 15 минути, прокурорската колегия на ВСС удовлетвори молбата на бившия главен прокурор да се оттегли изобщо от магистратското поприще. На същото заседание бяха освободени досегашните зам.-главни прокурори - Десислава Пиронева и Красимира Филипова, спрягани като едни от най-доверените хора на Иван Гешев в прокуратурата. За това настоя новият временно изпълняващ длъжността на обвинител номер едно Борислав Сарафов, като мотивите му са, че искал да сформира екип от хора, на които има доверие и с които споделял общи принципи и ценности.

Начинът по който беше сменен Гешев, светкавичните действия, необяснимото единодушие между повечето партии, включително и от страна на доскорошните му най-сериозни поддръжници – ГЕРБ и ДПС, неминуемо направи впечатление на всички. Необяснимата на пръв поглед колаборация между ПП, ДБ, вече споменатите две партии, особено и с участието на Делян Пеевски, няма как да бъде оправдана нито с целта Гешев да бъде елиминиран, нито с т.нар. съдебна реформа. Да не говорим за влизането на Пеевски в конституционната комисия, което беше доста бързо преглътнато от доскорошните противници на депутата и партията му.

Гешев, и то не за пръв път през последите седмици, отново беше притиснат до стената, а както се видя и предишните пъти, това при него няма желания от страна на оказващите натиска ефект. Напротив, това го мобилизира допълнително, включително и да предприема неочаквани според много хора действия. И ето, поредното такова е факт, той почти сигурно ще се впусне в политиката, разбира се, с нов политически проект.

Има ли потенциал за нова партия на родната ни политическа сцена?

Въпросът не е с толкова сложен отговор. На политическата ни сцена непрекъснато се появяват еднодневки, които или за отрицателно кратко време биват изхвърлени от нея от избирателите (справка – ИБНИ), или дори задържайки се на нея, разочароват в крайна степен доскорошните си поддръжници (ПП). Факт е и че от сцената слязоха някои от формациите с по център-дясно профил – НФСБ и ВМРО, което допълнително увеличи апатията сред родния гласоподавател. Защото каквото и да си говорим, българинът си е консерватор по душа, даже нека го кажем по народному – той си е традиционалист и не може да бъде изкушен с шарени знаменца, призиви да яде буби, да пести водата и прочее зелени и неолиберални утопии или крайно вредни политики. Но споменатите две партии вече нямат нито този потенциал (ВМРО), нито желание (НФСБ) отново да се впуснат в надпреварата.

До този момент, макар и с някои колебания, ГЕРБ се вписваха в този профил. Дали естествено, дали съобразявайки се с повечето си избиратели, партията на Бойко Борисов успяваше да поддържа сравнително устойчива линия на поведение, без да се поддава на по-леви политики и безумия. Само че с оглед на последните събития, основно по желание и необходимост на лидера им, реалността вече е различна. И това много ясно го усещат и избирателите им – достатъчен е един кратък поглед по диагонал на позициите им през последните седмици, за да разбере човек, че голяма част от тях въобще не са доволни от случващото се – нито от сближаването им с ПП и ДБ, нито от мълчанието им по отношение на Истанбулската конвенция и натиска, на който страната ни е подложена, нито от случващото се в РСМ, нито от отношението на лидера им и всички останали в партията към Иван Гешев.

И в тази връзка, споменавайки Гешев, на сцената се открива ниша, която всъщност от край време не е била адекватно и изцяло заета. Нишата, която е запазена за по-традиционно и консервативно настроения политик, този, чиито действия ще бъдат съобразени с постоянните нагласи в българското общество.

Каква означава постоянни нагласи?

С всичките му кусури и проблеми, които произтичат от това, българинът си е традиционалист, както вече споменах. Макар и придобила крайно негативна конотация през последните години дума, българинът е и патриот. Голяма част от обществото ни крайно не приема случващото се и реакциите от страна на РСМ към страната ни, тормозът над наши сънародници там, обидите, фалшификациите, откровените лъжи. Т.нар. френско предложение ни беше представено от родните политици като голям успех за нас, а в действителност се видя какво ни донесе – задълбочаване на омразата страната ни. В момента на политическия небосклон (изключвам ИТН, но те вече нямат този потенциал) липсва партия, която да поиска поне да защити адекватно нашите интереси. Напротив, позата на управляващите ни е така популярната в борбата - партер.

Мнозина не одобряват и все по-увеличаващите се искания от страна на иначе малобройните ЛГБТИ и НПО-та, които защитават интересите им. За разлика от вижданията на суверена обаче, нашите политици все по-забележимо дават крачка назад по темата.

Прави впечатление и крайно формалната и пасивна позиция на повечето ни партии и политици, когато се касае за проблемите на родна почва – пресен пример са тежките наводнения в Берковица и района и неособено експедитивните и успешни действия на управниците ни. Наводнени къщи и дворове, отнесени мостове и пътни настилки – положението е бедствено, а още не сме и забравили наводненията в Каравелово и Богдан 2022 г. Но докато хората буквално се борят за оцеляването си, в София, удобно облегнали се на меките си кресла, редица елементи се занимават с един... пилон, чак правят подписки срещу него. Крайно неадекватно, но и крайно обидно за всеки редови гражданин и гласоподавател.

Та, да, в този ред на мисли, винаги ще се намери място за още един политически проект, въпросът по-скоро е колко адекватен и практически реализиран би бил той, защото нещото, от което най-малко имаме нужда е още един политик, който ни обещава промяна, докато дълбае дъното.

Не по-малко интересен е въпросът кой или кои са хората, които биха застанали зад Гешев с лицата и опита си. Сам по себе си той не е достатъчен, макар и безспорно последните седмици да увеличиха подкрепата за него сред хората – както поради отношението на почти всички партии и методите, чрез които го отстраниха, така и поради начина на говорене на самия Гешев – той никога, която беше и една от основните критики към него и като главен прокурор, не е говорил превзето и съобразявайки се с това какво трябва да каже. Точно обратното – обикновено говореше каквото мисли и по начин, по който бива разпознат като максимално близък до тях от повечето хора. Един ранен Борисов. Пиша ранен, защото отдавна вече Борисов не е толкова прям и близко до реалните проблеми на хората. Да, говоренето му продължава да е типично, но и съобразено с политическите и европейски реалности.

Ще поживеем, ще видим

Ако Иван Гешев има намерение да продължи да води своята битка, именно сега е моментът да стъпи на политическата сцена. Всъщност той винаги е бил в определена степен и политически говорещ – друго, което крайно дразнеше опонентите му. Буквално след няколко месеца, особено и като няма да е и в прокуратурата, Гешев ще бъде забравен. Историята ни помни не един и два подобни случая. Без значение одобряван или не, той има потенциал да генерира достатъчна подкрепа, а ако успее да дефинира правилно приоритетите на повече българи, ще има възможността да разсъни и отдавна изпадналия в летаргия роден избирател. Разбира се, за да се задържи на политическата сцена ще му трябва нещо повече от желание, свободна ниша и речовитост. Безспорно и политическата обстановка в страната ни е крайно зависима от външни фактори и интереси, което прави задачата му ще по-трудна. Винаги готовите да се прилепят към всеки нов проект политически номади, също са сериозен проблем. От друга страна, изкарването на сцената на изцяло нови, но крайно неопитни и неориентирани хора, е крайно рисково. За момента има необходимия екзистенц-минимум – прилична подкрепа, потенциал, познава отлично противниците си, нещо повече – знае някои от тайните им, а вероятно държи и някой скрит коз. Очертава се едно горещо политическо лято...