Кой има имен ден днес

Ключови думи: имен ден, светци, 18 юни

На днешната дата - 18 юни, празнуваме неделя на Всички български светии. Това е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар.

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена.

Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм "Свети Седмочисленици". Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар.

Повод да почерпят имат всички с имената Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна и Чавдар.

Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има

- дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,

- четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),

- трима войни,

- осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

През 1954 г. Св. Синод на БПЦ определи във втората неделя след Петдесетница занапред да се чества паметта на всички български светци. Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни дела с жертвена любов и преданост и послужиха като импулс в душите на народа ни към чист, светъл и блажен живот. Ще посочим няколко от тях.

Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му проличава любов към християнската вяра и дълбоко убеждение в нейното превъзходство над езичеството. Чрез покръстването на народа ни цар Борис обединил двете народности, които населявали тогава България. Той успял да извоюва за нашата Църква пълна независимост в 870 г. на Цариградския поместен събор. Възползвал се от апостолското дело на св. братя Кирил и Методий и Бог го прославил с нетленни мощи, при които ставали чудеса.

Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица. Превели и разпространили словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска държава.

Първоначално Църквата празнувала на 14 февруари смъртта на св. Кирил и на 6 април смъртта на св. Методий. Но те били родни братя и апостолското им дело ги обединявало, затова много отдавна Църквата ни е отредила паметта им да се празнува в един ден - 11 май.

Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един юноша на име Климент, родом от Солун или от околностите му. С тях заедно той ходил в Рим, където бил ръкоположен в свещенически чин от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий в 885 г. немското духовенство прогонило от Моравия учениците на св. братя.

Тогава св. Климент и няколко сподвижници намерили прием в България при благоверния цар Борис-Михаил. Той изпратил Климент в областта Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил избран за „пръв епископ на български език".

В продължение на 30 години той работил за утвърждаване на християнската варя сред своя народ. Денем обучавал учениците си, а нощeм се молел, пишел и превеждал свещени книги от гръцки на български; съставил сборник от проповеди; построил църкви и манастири и вършил ред чудеса. Той съставил кирилицата. Имал около 3500 ученици, които ставали свещеници и служели на славянски език.

Св. Наум Охридски. Роден като благородник, оставил всичко и последвал св. братя Кирил и Методий в Рим. Папа Адриан ІІ ръкоположил и него за свещеник. След смъртта на св. Методий заедно със св. Климент се отправил за България. Българският цар Борис-Михаил приел и него с радост и го оставил да служи в столицата Плиска. В 893 г. столицата била преместена в Преслав. Тогава Симеон бил провъзгласен за цар на мястото на баща си Борис-Михаил.

След като св. Климент бил назначен за епископ, на негово място в продължение на 7 години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял 10 години като монах. В 910 г. починал. Погребан бил в северната страна на храма, където мощите му стоят и досега неоткрити. Опитвали се много пъти, но преподобният не позволил. От външната страна на храма е построена стаичка, в която нощуват болни и с молитви получават изцеление.

Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър. Благодатната светлина на християнството се разраствала в новопокръстена България. Започнали да строят църкви и манастири. Новооснованите обители станали огнища на религиозен живот и просветни центрове.

Чистата душа на св. Иван го подтикнала да потърси убежище в Рила планина. Първоначално постъпил в манастира „Св. Димитрий". Там бил ръкоположен в монашески чин, изучил писмо и четмо и се запознал с богослужението, богослужебните книги и на манастирския ред. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години.

Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. Оставил писмен завет на манастирското братство. Починал на 18 август 946 г. и бил погребан в каменна гробница. По-късно било открито, че мощите му останали нетленни и с Божията сила вършат чудеса. Затова векове вече се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен покровител на българския народ.

Св. Петка. Живяла в ХІ век. Родена е в гр. Епиват (Тракия). Родителите ѝ били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.
След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия.

Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение ѝ било наредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба ѝ ставали чудеса, поради които откриват и нетленните ѝ мощи. В 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите ѝ били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.

И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.

Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.

И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се превърнаха в живи звезди и греят над родната ни земя, молят се пред Бога за народа ни като застъпници.

Един след друг българските светци след достойно изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттам те продължават да бдят над всички ни, да ни закрилят, вдъхновяват, насърчават в трудовете и подвизи.

Един вярващ християнин казва: "Аз не мога да си представя българските светии другояче, освен събрани в един многолюден хор пред престола на Всевишния да прославят Св. Троица и да се молят, за да бъдат притъпени стрелите на лукавия, който разединява, насъсква и руши единството на народа ни".