Завръща ли се людизмът?

Ключови думи: людизъм, завръщане, изкуствен интелект

Казвайте каквото искате за лорд Байрон (прочутият английски поет Джордж Байрон – бел. прев.), но той знаеше как да обърне една фраза, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд. Ето как Байрон говори в Камарата на лордовете през 1812 г. Неговата тема е глупостта на людитите, които по това време щурмуват фабрики и трошат машини: „Отхвърлените работници, в слепотата на своето невежество, вместо да се радват на тези подобрения, толкова от полза за човечеството, смятат, че ще бъдат пожертвани.“

Терминът „людит“ днес е обиден етикет, който бихте лепнали на някой от следвоенното поколение, който не е разбрал как работят подкастите например. Но за съвременниците на Байрон би било очевидно, че думите му са изпълнени със сарказъм. Байрон подкрепя людитите. Те наистина бяха пожертвани на олтара на подобряването на производителността. Нямаше нищо невежо в тяхната яростна съпротива, пише investor.bg.

Близо до етикета „людит“ стои „людитската заблуда“, която се отнася до убеждението, че технологичният прогрес причинява масова безработица. Наричаме я заблуда, защото два века опит я опровергават; винаги е имало нови работни места и с течение на времето и средно взето тези нови работни места са били по-продуктивни и по-добре платени от старите.

Но людизмът изглежда се завръща. Предстоящата книга Blood in the Machine твърди, че „произходът на бунта срещу технологичните гиганти“ е във въстанието на людитите. И поне от десетилетие експертите се притесняват от перспективата за масова безработица.

Първо беше прословутото изследване „Бъдещето на заетостта“ на учените от Оксфорд Карл Фрей и Майкъл Озборн през 2013 г., което констатира, че 47 процента от работните места подлежат на автоматизация. След това се заговори за всички шофьори на таксита и камиони, чиито работни места ще бъдат погълнати от автономните превозни средства. Сега е моден „генеративният“ изкуствен интелект, който всява страх у творците навсякъде: Dall-E и Midjourney ще унищожат работните места на илюстраторите, ChatGPT и Bard ще прогонят журналистите и техническите писатели.

Наистина ли работните ни места ще бъдат унищожени този път? Или трябва да се успокоим и да очакваме с нетърпение още няколко века просперитет, воден от производителността? Мисля, че и двете гледни точки са незадоволителни.

А какво да кажем за възгледа, че технологията не създава масова безработица, но въпреки това е напълно способна да унищожи поминъка, да създаде непредвидени последици и да концентрира властта в ръцете на малцина? (Веднъж предложих „неолюдитски“ като етикет за този възглед, но уви, истинските технофоби отдавна са го присвоили, пише авторът.)

Помислете за банкомата: той не направи банковите касиери излишни. Вместо това им даде възможност да продават кръстосани високорискови ипотеки. Или електронната таблица, която освободи скромните счетоводители от необходимостта да пресмятат редове и колони и позволи на счетоводството да се превърне (хм) в по-креативна професия. Такива технологии не унищожиха работни места, а ги преформулираха. Някои станаха по-удовлетворяващи и приятни, други - по-мрачни и потискащи.

В новата си книга Power and Progress икономистите Дарън Аджемоглу и Саймън Джонсън твърдят, че въпреки че технологичният прогрес може да доведе до широк просперитет, няма гаранция, че това ще се случи бързо – а в някои случаи няма гаранция, че изобщо ще се случи.

„Текстилните фабрики от ранната британска индустриална революция генерираха голямо богатство за малцина, но не повишиха доходите на работниците почти сто години“, пишат те. Твърде късно за текстилните работници, които загубиха добри работни места. Има ярки примери, като океанските кораби, които позволиха трансатлантическата търговия с роби. Има и по-фини. Баркодът ни даде по-кратки опашки и по-ниски цени, но също така промени баланса на силите между търговци на дребно и доставчици, между малките магазинчета и големите търговски вериги, и в крайна сметка между физическите обекти и техните онлайн конкуренти.

Неолюдитите могат да се вдъхновят от Джон Буут, 19-годишен чирак, който се присъединява към луюитска атака срещу текстилна фабрика през април 1812 г. Той е ранен, задържан и умира, след като се твърди, че е бил измъчван, за да разкрие самоличността на своите събратя людити. Последните думи на Буут се превръщат в легенда: „Можеш ли да пазиш тайна?“ - прошепва той на местния свещеник, който потвърждава, че може. Умиращият Буут отговаря: „И аз мога“. Но други негови думи заслужават нашето внимание. Новата машина, твърди той, „може да бъде най-голямата благословия за човека вместо негово проклятие, ако обществото е различно устроено“.

С други думи, дали новата технология помага на обикновените граждани зависи не само от нейното естество, но и от природата на обществото, в което тя е разработена и внедрена. Аджемоглу и Джонсън твърдят, че широкият разцвет в момента ни убягва, точно както е станало с работниците от ранната индустриална революция.

Какво е необходимо? По-добри политики, разбира се: данъци и субсидии в полза на правилния вид технология; интелигентни регулации за защита правата на работниците; антитръстови действия за разбиване на монополите; всичко това, разбира се, направено умело и с минимум бюрокрация и изкривявания. Ясното формулиране на задачата показва колко трудна ще бъде тя.

И както обясняват Аджемоглу и Джонсън, подобни политики ще имат затруднения без компенсиращи източници на политическа власт, способни да се противопоставят на монополистите и милиардерите.

При липса на такива условия людизмът прибягва до това, което един историк нарече „колективно договаряне чрез бунт“, до палежи и дори до убийства. Държавата отвръща на удара и по думите на друг историк „людизмът завършва на ешафода“. Това е било пропиляна възможност да се реформира обществото и да се достави „най-голямата благословия за човека“, както се е надявал Буут.

Ако най-новите технологии наистина са трансформиращи, ще имаме отново такава възможност. Ще се справим ли по-добре този път?