Единствен гласувах против налагане на българското общество на джендър пропагандната Истанбулска конвенция

В България осезаемо липсва големият дясно-консервативен националистически блок, по подобие на тези, които се формираха в други страни в Европа, смята Ангел Джамбазки

Ключови думи: истанбулска конвенция, джендъри, приемане, европейски парламент, ангел джамбазки, евродепутат

Ангел Джамбазки е съпредседател на ВМРО и евродепутат и от групата на ЕКР в Европейския парламент.  Вчера ЕП гласува присъединяването на Европейския съюз към "Истанбулската конвенция”, а той бе единственият от нашите депутати, който гласува „против”.  "За" гласуваха Радан Кънев от ЕНП, Елена Йончева и Сергей Станишев от Прогресивния алианс на социалистите и демократите и всички от "Обнови Европа" - Искра Михайлова, Атидже Алиева-Вели и Илхан Кючюк. Андрей Новаков, Асим Адемов и Александър Йорданов от ЕНП се въздържаха, а съпартийците им Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, както и колегите им социалисти Иво Христов, Цветелина Пенкова, Петър Витанов и Андрей Слабаков от Европейските консерватори и реформисти не участваха в гласуването.

От Флагман зададохме на г-н Джамбазки няколко въпроса, които резонно възникнаха след вчерашния вот.

- Г-н Джамбазки, вчера Европейският парламент гласува присъединяването на Европейския съюз към "Истанбулската конвенция". Вие бяхте единственият наш депутат, който гласува против. Поздравления за позицията ви, но веднага следва и резонният въпрос - защо само вие? Разбира се, позициите на "Обнови Европа" и СиД са ясни, но в ЕНП сигналите са двупосочни, а и сред вашите колеги от ЕКР имаше въздържали се или отсъстващи, което може да се коментира двусмислено.

- Благодаря Ви, смятам, че това е единствената правилна позиция в случая. Аз не мога да коментирам решенията на други мои колеги, които са гласували по определен начин или пък просто не са били в зала. Мога да кажа, че като български представител в Европейския парламент за мен е важно да изпълнявам своите ангажименти и задължения. Ето защо като български гражданин аз се съобразявам с решението на нашия Конституционен съд. По тази причина не мога да гласувам за влизането в сила на подобен документ. Смятам, че той въвежда идеология, която е несъвместима с моите разбирания и с изконните традиции на нашето общество. Затова гласувах против, за мен никога не е стояла друга опция, тъй като винаги съм бил последователен в позицията си по отношение на Истанбулската конвенция. А това дали някой е избягал от отговорност или е гласувал не според собствените си виждания, ще оставя на съвестта на представителите в Европейския парламент.

- Макар ИК все още да не е ратифицирана поради отказа на няколко държави-членки (сред които и нашата), становището на Съда на ЕС потвърди, че ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция, без да има съгласието на всички държави-членки. Какво следва оттук нататък? Ще последват ли санкции?

- От няколко дни Европейската комисия не спира да поднася информация относно това какво предстои след приемането на въпросния документ. В случая имаме голям прецедент, тъй като не става дума само за една държава, а за общо шест страни, които са членове на Съюза. Ако трябва да слушаме Комисията, то според нея член 216, алинея 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че споразуменията, сключени от ЕС, са задължителни за неговите институции и държавите членове. В същото време обаче Комисията вече отказа да отговори на въпроса дали ще има санкции. И това не е случайно. Не мисля, че ще се стигне дотам, но ако се случи, това означава, че ще се завърти един омагьосан кръг, в който вероятно ще трябва да се включи и Европейският съд, тъй като става дума за намеса в законите на отделни държави.

- Като продължение на втория въпрос - дали натискът към нас ще стане толкова силен, че следващото правителство ще отстъпи, което обаче ще предполага и нова Конституция, защото ИК е в противоречие с настоящия ни основен закон?

- Искам да е ясно на всички, че натискът към нас като страна не е спирал и се осъществява чрез много различни лостове. Достатъчно е само да видите предизборните кампании на някои от партиите в настоящия парламент и веднага ще забележите пропагандните инструменти, с които се опитват да прокарват джендър идеологията в България. И не само нея. Има цели формации, които са на отчет в определени посолства, откъдето идва инструктажът как и какво да се формира като национална политика. Мисля, че всички го виждаме. Така че в този смисъл очаквам натискът да продължи, просто защото той се осъществява срещу всяка една държава, която дръзне да се опълчи на т.нар. статукво в Европейския съюз. Срещу ляволибералната идея, която властва в Европейския парламент и която си мисли, че може да движи всичко. България трябва да устои и да не позволява подобна намеса в своите вътрешни работи. Всичко останало би било равно на национално предателство към българските граждани.

ИК – между правата на жените, децата, ранното сексуално обучение и бежанците

- България и останалите 5 държави, които още не са ратифицирали ИК, ще трябва да я спазват, коментираха от Европейската комисия, защото член 216, алинея 2 от Договора за функционирането на ЕС гласи, че споразуменията, сключени от Съюза, са задължителни за неговите институции и държави членки, изтъкват от ЕК. В патова ситуация ли сме?

- Не зная как някой може да си помисли, че може да задължи друг да нарушава собствената си Конституция. Сами разбирате, че това е пълно безумие. Така че няма патова ситуация. България има закони, има становище на Конституционния съд. Точка по въпроса. Всичко останало минава в графата на приказки за лека нощ. Друг обаче е въпросът. И той се състои в безгръбначието на политическата ни класа и изборът кой ще управлява страната ни. Защото вече няколко пъти видяхме как с лека ръка се прадава националният интерес, визирам темата с Македония, как се погазва Конституцията на страната и още ред други безпринципни и антинационални решения на хора във властта. Искам още веднъж да бъда много ясен - насилието над жени и деца е престъпление и като такова то трябва да бъде преследвано, осъждано и наказвано. Истанбулската конвенция обаче не е документът, който ще предпазва от това. И го казвам напълно отговорно, тъй като съм чел този документ, за разлика от много други хора, които говорят по темата. Тази конвенция има далеч по-различни цели. Това е пропаганден инструмент на джендър идеологията и прокарва политика, която е в разрез с интересите именно на жените. Този документ противоречи на семейните ценности и на основите на нашите общества.

- Вчерашното гласуване доказателство ли е, че у нас липсва парламентарно представена истински дясна партия, която да защитава интересите на милионите българи с по-традиционни и консервативни виждания?

- В България липсва големият дясно-консервативен националистически блок, по подобие на тези, които се формираха в други страни в Европа. И тази липса е много осезаема, тъй като традиционните ценности, принципите и основите на нашето общество са изместени от центъра на всички политическите формации. Затова темата за консервативно обединение в България е изключително важна и разговорът за него е належащ. Тази голяма ниша в дясно-консервативното пространство, за съжаление, остава непредставена. Като пример веднага мога да дам факта, че на последните избори над 100 000 български избиратели избраха квадратчето „Не подкрепям никого”, вместо която и да е политическа сила. Това е показателно, че трябва нещо да се промени и България да поеме по дясно-консервативен път, така както се опитва да прави Джорджа Мелони в Италия или Виктор Орбан в Унгария. Това за мен е правилният начин да сложим край на безвремието и безизходицата, в която се намира България в момента. И да защитим в пълна степен собствената си национална идентичност.