Момчето, което уби 8 деца в Сърбия, било жертва на тормоз, а къде са родителите?

Хора, говорете с тези деца, забравете за телефоните си, за бирата с приятели след работа, говорете с децата си. Живеем в трудни времена

Ключови думи: стрелба, сърбия, училища, убиец, дете, коментар

Хора, говорете с тези деца, забравете за телефоните си, за бирата с приятели след работа, говорете с децата си. Живеем в трудни времена. Децата ни невинаги успяват да се справят с отношението към тях, понякога те не споделят, крият обидите, които се случват и на живо, и в мрежите.

Живеем във времена, в които жестокостта, надмощието и възможността да се присмееш те прави готин и са част от криворазбраното оцеляване. Факт, ежедневието на децата ни с всеки изминал ден става все по-трудно. Те не могат да общуват, защото имат твърде много - материално, и твърде малко - емоционално...

Защото ние твърде рядко намираме време да водим нормални, човешки разговори с тях, защото отвсякъде ги заливат гадни реклами, тъпи риалити формати, предавания, в които се толерира външността, имането, марковите джаджи. А детската психика не може да се пребори, да се отстоява, тя се пречупва, макар в много от случаите да се опитва да бъде себе си. Наша е отговорността да помагаме на децата си пораснат добри хора. Да им подадем ръка, когато сърцето им е пълно с болка, заради някоя кофти дума, обида, определение...

Наша и на хората, които работят с тях - в детските градини, училищата. Защото именно там те прекарват голяма част от времето си, там се оформят групички, създават се приятелства или пък точно обратното - нагнетява се омраза, неприемане, нетолерантност. Често те избиват в непредвидена, но обяснима донякъде, агресия. А понякога се стига и до ситуации като тази в Сърбия, в която едно 13-годишно момче застреля 9 човека. Хладнокръвно, планирано. Стрелецът няма навършени 14 години и по тази причина няма да може да бъде подведен под наказателна отговорност.

Той ще бъде настанен вероятно в психиатрично заведение. Жертвите за момента са 9, но една учителка и шест деца са настанени в болница, а медиците се борят за живота им. 13-годишният нападател е имал два пистолета и е планирал всичко в продължение на месец, съобщи сръбската полиция.

Момчето дори е направило списък с имена на децата, които иска да убие. Значи е имало проблем, проблем, който със сигурност не е от днес, не е от вчера. Проблем, който е тлеел, за да избухне в едно ужасно престъпно деяние, неразбираемо за голяма част от нас. Но знаем ли какво е ставало в главата на този вече тийнейджър, какво е бил принуден да преживее, за да поиска смъртта на тези свои съученици? И защо никой не е разбрал за проблема? “Сега видяхте ли колко важна тема е тормозът между децата, т.нар. bullying?

И трябваше да се случи ужасът в Белград, за да влезе тази тема в праймтайма наа нашите телевизии? Казвам това като майка на дете, което снощи до късно съм успокоявала: беше втрещен, изумен, сащисан, след като негова съученичка (да, да, момиче!) му е обяснявала в детайли какво баща й щял насилствено да направи с мен. Сексуално, в детайли. От чиста злоба към сина ми, разбира се, който обаче не е свикнал с такива словесни изстъпления и описания. Вие давате ли си сметка изобщо в какво общество живеем? Аз, за съжаление, да.

И не, децата не са виновни. Никой не се ражда лош. Проблемът е в родителите и в разни странни креатури, които от немай къде решават да се нарекат “учители”.”, написа Катерина Хапсали в своя фейсбук профил. Преди време друга известна жена - актрисата Александра Сърчаджиева, сподели, че е преместила дъщеря си София в друго училище, защото неин съученик й казал, че баща му нарекъл майка й с лоша дума - "разпоретина". Повече от ясно е, че проблемът с насилието е много сериозен - в целия свят. И у нас.

Но залисани в собствените си проблеми, загледани в екраните на телефона, телевизора, таблета, ние, възрастните, не разбираме, че децата ни се нуждаят от нас, за да пораснат щастливи, уверени, добри хора. Ние неглижираме техните проблеми в името на нашето спокойствие, заливаме ги с кофти думи и новини, които без проблем влизат в речника ни, но не са подходящи за тях. Защото те точно сега градят ценностната си система, учат се да работят в отбор, да помагат, да бъдат част от едно общество. Учат се да разграничават добро от лошо.

А ние какво им даваме - куп материални "блага" и нищо стойностно, нищо, което да стопли душата им, да ги подготви за голямата игра на живота.

Установено е, че бащата е водил момчето да го учи да стреля, а оръжията са законно притежавани. Явно е искал да го направи "мъж", но по пътя към това възмъжаване явно е забравил да му даде достатъчно любов, разбиране и подкрепа... Сръбският президент Александър Вучич възнамерява да обяви по-строги ограничения върху притежанието на оръжие. Сръбският президент обмисля още намаляване на възрастовата граница от 14 на 12 години за носене на наказателна отговорност.

Стотици хора се събраха пред училището в Белград снощи, за да положат цветя и свещи в памет на загиналите при стрелбата. Разпети петък е - какво не бива в никакъв случай да правите днес! Три години без Милен Цветков - все още боли, а възмездието е мираж! Цветница е! Празник на надеждата и добротата "Започнато е разследване за причините.", каза за "България сутрин" актьорът Стефан Щерев, който в момента се намира в Белград. "Намирам се пред училището, хората поставят цветя и свещи, не е леко. Знаете, че е обявен 3-дневен траур в Сърбия.

А новината за стрелбата я разбрах, докато бях на работен ангажимент. През 2003 година, когато застреляха премиера Зоран Джинджич, бях отново тук. Страшно е усещането, че това е възможно", сподели Щерев в ефира на Bulgaria ON AIR. Да, страшно е. Защото утре това може да се случи и в нашето или вашето училище, с моето или вашето дете. Затова говорете с децата си, обичайте ги, подкрепяйте ги, учете ги на истински ценности. Учете ги да отстояват себе си, да търсят помощ, когато имат проблем и да бъдат толерантни към различните.

Животът е твърде кофти изживяване, за да оставим онези, които най-много обичаме, да се справят сами с порастването. Те имат нужда от нас. Не го забравяйте. Дори да не го показват, дори да не се правят, че не ни слушат, те имат нужда от много любов и подкрепа, от гръб, от подадена ръка. И от слушател понякога. Ама наистина, не проформа.