Правителство ни на марсианците ли е? Синдикален лидер скочи срещу разграбването на държавата

ДДС как да нямаше ефект? Цените в заведенията се вдигнаха тройно, пошегува се Димитър Манолов

Ключови думи: Димитър Манолов, КТ Подкрепа, данъци, заплата, доходи, данък, разходи, КНСБ, Пламен Димитров

Служебното правителство да не е на марсианците? Този въпрос зададе в ефира на бТВ президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, след като водещият на „Тази сутрин“ Златимир Йочев го пита дали ще се съгласи с тезата, която лансира министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, че не е работа на кабинета „Донев“ да предлага мерки и политики с дълготраен ефект, включително и за увеличението на доходите. 

„Това е бягане от отговорност. Какво като е служебен кабинет? Той да не е на марсианците? Всяко правителство има ангажимента за устойчиво управление на държавата“, възкликна синдикалният лидер. 

„Нека да си спомним на този празник, че тези неща, които днес всички считаме за нещо като природни явления – забраната на детския труд, 8-часовия работен ден, пенсиите, болничните, майчинството, са дошли, след като някой се е сборил за тях. Столетия хората са се стремели да ги извоюват“, коментира той.

Както е известно има ниско заплащане на труда и не толкова добро, но никога няма да има достатъчно, заяви Манолов. 

Според него, минималната работна заплата трябва да е половината от средната, т.е. около 1000 лева. 

„Бяхме свикнали на една не толкова голяма динамика в объркването на нещата. През последните две години обаче това изключително бързо се променя“, добавя той.

Безумно е максималният осигурителен доход да е равен на най-високата пенсия, подчерта президентът на КТ „Подкрепа“.

„Тази латернаджийска музика „плоският данък, плоският данък“ трябва да прекъсне. Със сигурност трябва да бъдат променени данък печалба, а така също и подоходният. Политиците не смеят да го направят“, коментира той.

Трябва да отпадне облагането на минималната работна заплата, изтъкна Манолов. 

„Хората с най-ниски доходи плащат най-големи данъци. Имаме максимален осигурителен доход, за който не се плащат осигурителни вноски. Това е нещо, което съществуваше преди да влезе плоския данък и тогава се вижда, че данъчно-осигурителното изземване е регресивно, т.е. колкото по-голям доход имаш, толкова по-малък процент от него внасяш като данъци и осигуровки“, обясни той.

„Корупцията в България е една от най-малките, въпреки глупостите, които обичаме да си приказваме. Тя е такава, защото най-малко произвеждаме. Корупцията е процент от това, което добиваме“, заяви синдикалистът. 

„ДДС как да нямаше ефект? Цените в заведенията се вдигнаха тройно“, пошегува се той.

Да, но не това бе търсения ефект, прекъсна го водещият. 

„Казват, че трябвало да се вземат дивидентите на държавните предприятия, а защо не на частните? България се нуждае от мерки за защита на държавната собственост. Каквото можаха, разграбиха. Това трябва да спре“, подчерта Манолов. 

След като бе попитан кога ще се озъбим, той каза, че през август-септември, нещата ще бъдат безпощадно видими. Тогава ще се теглят заеми и ще се намаляват разходи, прогнозира той.

В "Денят започва" по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров, пък  обясни, че ако искаме бюджетът да бъде балансиран на 3% дефицит, трябва да бъдат заложени по-високи данъчни приходи.

Димитров обясни, че в разходната част на бюджета има две силно завишени пера - капиталовите разходи, които за 2023 г. са увеличени двойно спрямо миналата година, както и издръжката на министерствата.

"2022 г. сме изпълнили 5,5 млрд. капиталови разходи, а България въобще откакто има бюджет в последните 30 години, е изпълнявала максимум 7,5 млрд. - и то при добри времена, добро състояние", обясни синдикалният лидер. 

Издръжката на министерствата и ведомствата през 2022 г. също е силно завишена -  нараснала е с 40%, а сега се предлага ръст с още толкова. Не става дума за издръжката на служителите, а за ток, вода и други разходи, които не могат да обосноват това увеличение, уточни президентът на КНСБ.

"Само от тези две упражнения в разходната част, над 4 млрд. лв. могат да бъдат спестени и като добавим мерките в приходната част, смятам, че бюджетът може да бъде докаран до 6 милиарда дефицит, което води до тези заветни 3%", добави той.

Вярно е, че министерството на финансите е подготвило и втори, резервен вариант на бюджета с много по-нисък дефицит, потвърди Димитров, но е предложило сегашния вариант по политически съображения.

"Оттук нататък всички мерки, които ще се предлагат, а те в приходната част касаят данъци, са политика. И двете водещи партии казаха, че няма да ги предлагат - данъкът върху свръхпечалбата, от който се очакват на годшна база малко над 2 млрд. приходи и връщането на ДДС ставките, което ние подкрепяме, с изключение на бебешките стоки и книгите", добави той.

Прогнозираният ръст на БВП е с около 20 млрд. за 2023 г., коментира Пламен Димитров. 

Според него финансовото министерство подценява данъчните приходи, които за изминалата година са с 5 млрд. повече.

12-те процента увеличение на пенсиите от 1 юли са сигурни заради прилагането на швейцарското правило, увери президентът на КНСБ. По думите му обаче обезщетенията за безработица трябва да се актуализират, особено минималното, което да се движи или с процента на инфлацията, или с ръста на минималната работна заплата, за която КНСБ настоява да стане 850 лв. Според Пламен Димитров разходите за тези мерки ще струват на държавата между 20 и 25 милиона лв.