Хоро – абсурд, много селско е, прайд – ау, колко европейско

Кичозните перверзни прояви са по-присърце на същите, които възмутено квичат Ганьо, Ганьо, но в действителност не съзнават, че по-големи Ганьовци от тях няма

Ключови думи: българия, българско хоро, гей прайд, коментар, ганьо, противопоставяне, град срещу село, флагман, виктория георгиева

Позатихналата драма с хорото пред Народния театър „Иван Вазов” се разгоря с нови сили тази седмица. Проблемът с играещите хора ескалира в края на декември 2019 г., след като полицията спря музиката, тъй като имаше подадени жалби в общината. Тогава столичният кмет Йорданка Фандъкова заяви, че ще се търси друго място за провеждане на хорото, така че да не пречи на останалите граждани. 

Накрая го преместиха на две други места - площад „Света Неделя” и пред Халите. Допреди броени дни, когато отново се върна, по-точно, към предните две места отново беше добавен и площадът пред театъра. И спорът се разгоря с нови сили. От едната страна застанаха предимно псевдоелитарите, според които това било селяния, а мястото – крайно неподходящо. Редно е да отбележим, че и някои актьори, още през 2019 г., се възпротивиха на избраното място пред театъра. Бившият вече директор на Народния театър Мариус Донкин, още тогава заяви, че хорото пречи на нормалната дейност на театъра. Това мнение сподели към днешна дата и актьорът Владимир Пенев. 

Псевдоелитаризъм

Всъщност това е и единственият логичен аргумент, чиято правдивост трудно може да бъде оспорена. Но с две уточнения – че това касае само определени часове – тези за репетиции, и вторият – произлизащ от първия – по време на постановки не се чува музиката, озвучаваща хорото. Казвам го от лично наблюдение, защото миналата неделя бях на постановка в театъра, докато отпред се бяха събрали хора и под звуците на музика, виеха хора. И не, нищо не се чуваше в залата. Ако трябва да бъда напълно искрена – още преди представлението да започне, вече не чувах музиката отвън.

Но дали по време на репетиции провеждането на това озвучено мероприятие не пречи на актьорите, те са тези, чието мнение трябва да бъде зачетено.

Време е обаче и за другите, измислените причини, които съпътстват провеждането на хорото. И грозното противопоставяне град срещу село, аристокрация (ами, извинявайте, но тя беше изтребена през 1945г.) срещу простолюдие, умнокрасивитет срещу патриотизъм. Но както споменах, аристокрация и елит нямаме от 1945г, а тези, които днес умрат да се правят на по-европейци от родените на пъпа на Париж примерно, са деца и внуци на верни партийци отпреди 1989г. или дори на членове на Народния съд.

Или пък са хора, чийто морал също е доста спорен, та е нелепо именно те да пищят обидено, че им се накърнява европейската чест. Достатъчно е да си припомним само офанзивата на бившата кандидат-президентша Мария Моасе, която се оказа, че много държи да застане сред челните позиции във властта, но пък не си е плащала здравните осигуровки години наред. Това не и попречи да хока същия този Ганьо, над който по някаква неясна причина искаше да властва. Явно за да го облагородява, знам ли...

Тя си изтърка перото да се възмущава от този „селски мегдан” – по думите и – описвайки с погнуса някакви „подвикващи като едновремешни селски хора, чоплещи семки”, демонстриращи „декоративен патриотизъм”. Лично аз такова нещо не видях миналата неделя, когато пристъпих сред множеството, за да вляза във фоайето на театъра. Дали дамата Моасе е видяла такива люде или както явно обича да прави – е послъгала – е въпрос, чийто отговор знае само тя. Но твърдеше, че даже докато била на представление, чувала хорото отвън, което вече е абсолютна лъжа. 

Аргументи или нелепа снобарщина

Друг „аргумент” на противниците, който отново беше споменат и в статия на още една отколешно воюваща срещу всичко родно – Силвия Недкова от „Площад Славейков”, която предимно е известна с това, че сутрин, обед и вечер громи всяка проява, която по някакъв начин прославя българското, че така София заприличвала още повече на село, каквото, разбирате ли, по принцип си била. Интересен довод, умопомрачителен. 

С някаква крайно нелепа псевдоелитарност и нахъсаност се леят красиви (но само в очите на използвалата ги) слова, че хорото принадлежало на селото, а докато на сцената на театъра гостувала културна Европа, пред него се вихрело предосвобожденската проява. Ако въпросната имаше толкова чести и напоени с безброй негативни епитети статии, касаещи например чалготеките или пък прайда, по чието време голи задници се развяват в центъра на София, щеше да звучи по-убедително. 

Вероятно противниците на проявата не са чували и за т.нар. улични танци (street dance), провеждащи се по цял свят, които са приети отлично от местните. Сега, ако са валсове, както сравнява дамата от „Площад Славейков”, също би било прекрасно, но пък няма да е особено традиционно, за нейно съжаление. Тук вероятно идва и един от проблемите на нея и себеподобните и – самото споменаване на думата „традиционно” довежда да потрес всички такива люде. 

Любимият довод – „ама в Европа не е така”

Следващ „аргумент” е примерът с Европа – там такива селянии нямало, пишат възмутени новософиянци, чиято рода допреди едно, две поколения е вършила именно селска работа, а за да може същият възмутен днес родственик да заживее в столицата или друг голям град, е продала и нивята си.

Та, в същата Европа, както обичат да я дават за пример подобни псевдоелитари, всяка неделя на площада пред катедрала „Саграда Фамилия” в Барселона, Испания, се играе народният каталонски танц Сардана. У, какво долни селяци са тези испанци, жива да не бях! Или пък в центъра на Лондон, където редовно дефилират шотландски гайдари с традиционното им облекло – това селско ли е или не, според въпросните парвенюта. И къде ли не още по света, където същите тези снобари обаче се снимат с кеф и после се хвалят, че присъствали на традиционна местна проява, която внасяла допълнителен колорит в града и била признак на висока култура.

Но такива са родните „елитаристи” – дълбоко комплексирани наследници на хора, доскоро люшкали именно хора, но умиращи от възмущение и срам, ако видят някой друг да прави същото. И то НА центъра.

Че става въпрос не за реални аргументи и факти срещу хорото, веднага става ясно от отношението им към друга – доста по-шумна, нелицеприятна и откровено пошла проява, вихреща се вече всяка година, и то отново на централно място – т.на.р Прайд. Там вече реакцията им е друга – прекрасно, модерно, европейско, цветно, куул. 

Същите нищо не казаха и за скандалното финансиране от Министерство на културата на пошлото фрийк драг куин шоу, чиято проява също беше в София, напротив – те предимно са възторжени от голи задници, трети, пети пол и всякакви ширещи се аномалии.

И съвсем не между другото – театърът, за зла участ на въпросните, се казва Народен, което вероятно никак не е случайно. И е кръстен на народния поет Иван Вазов, което също не е никак случайно.

Вазов е роден в Сопот (ах, ужас, ама не е ли софиянец, ще възкликне някой жълтопаветник), а за отношението му към всичко българско и родно (често – селско, а не градско), е достатъчно да прочетем стихотворението му „Аз съм българче”. 

Непрекъснатите опити за противопоставяне на града срещу селото, на хората, живеещи тук или там, на традиционното срещу модерното, на българското срещу чуждото, издават най-вече комплексите на тези, които с яростен хъс бълват змии и гущери срещу всичко родно. А явно кичозните перверзни прояви са по-присърце на същите, които възмутено квичат Ганьо, Ганьо, но в действителност не съзнават, че по-големи Ганьовци от тях няма.