Триполи 2011 или Киев 2014? Не, Франция гори в започваща „Европейска пролет”

Мътната и кървава картина в Париж днес – запалени и обърнати автомобили, опожарени магазини, счупени витрини, пребити от полицаи протестиращи. До къде ще стигне?

Ключови думи: франция, европейска пролет, протести, евромайдан, арабска пролет, коментар

Насилие, подпалени магазини, счупени витрини, обърнати автомобили, разбити пътища и тълпи от хора, пребивани от полицаи. Ако описаната така картина ви звучи подозрително много на „Евромайдана” в Украйна през 2013-2014 г. или на „Арабската пролет” в Либия, Египет и Тунис преди повече от десетилетие, не сте далеч от истината. Защото е същото, само че описанието е за Франция, днес.

Страната в сърцето на Европа в момента „гори” от недоволството на милиони обикновени граждани, които подтикнати от опита на Макрон да се наложи по брутален начин над уж демокрацията за поредната си не-много-умна идея за „пенсионна реформа”, излязоха на улицата да изразят гнева си. По насилствен начин.

Близо 2 милиона протестираха във Франция, запалиха кметство

Макар да гледката сега в Париж да наподобява тази на „мирните протести” на Black Lives Matter в САЩ, които в името на борбата срещу „расизъм” и „полицейско насилие” изпотрошаваха в продължение на месеци градовете, градени с труда на поколения, ситуацията във Франция е значително по-различна. Хората, обединени зад общата цел да се противопоставят на предложението пенсионната възраст да бъде повишена, просто протестират. Защо рушат тогава ли? Заради гледки като тези:

The level of police brutality in France is beyond shame. Why is western media silent on this?

French police violently beat up protesters.pic.twitter.com/oNcnT9Hb2g

— Hassan Mafi ‏ (@thatdayin1992) March 24, 2023

#UPDATE A total of 457 people were arrested and 441 security forces injured on Thursday during nationwide protests across France against President Emmanuel Macron's pensions reform, Interior Minister Gerald Darmanin says https://t.co/MvoQGpNlbc pic.twitter.com/ENWiNtde6N

— AFP News Agency (@AFP) March 24, 2023

Architectural beauty coupled with social unrest in one powerful picture!

Victory to the workers #France #Protests #Paris pic.twitter.com/ncM9dCpztw

— The Auld Reekie Group Ltd (@ARSC_Edinburgh) March 23, 2023

Преди дни служебният министър на вътрешните работи на България Иван Демерджиев обяви, че у нас „полицаите вече не бият”, визирайки онези сцени от протестите през 2020 г., когато група младежи бяха изведени зад колоните на ЦУМ, ступани и унижени. Е, във демократична и свободна Франция – държавата, реално повела Европа към културната и политическа революция само преди около 300 години, полицаите си бият на воля. Палките се раздават като топъл хляб напред и назад, все едно са част от предаване на Опра.

Очевидно е, че така е заповядано. И то от високо ниво. Отчаяните за властта и положението си политици обикновено правят така. И както е подобаващо в такива ситуации, както се случи в Украйна през 2014 г., както в Египет, и Либия, и Тунис – колкото повече властта опитва да се спаси, използвайки насилие, толкова по влошени стават изгледите ѝ да се задържи. Както Марин Льо Пен – основният опонент на Макрон и част от консервативното движение в страната, правилно отбеляза преди дни:

„Съзнателно, правителството само създава условията за социална експлозия, все едно това е търсен ефект”.

Така дните на Макрон изглеждат преброени, освен ако не се вслуша в народа си и даде на заден ход по отношение на абсурдната му реформа. Защото за разлика от българин, чието мислене за съжаление и в контраст на хилядолетната му история продължава да е робско, за французинът думите „примиерение” и „безгласно съгласие” изглежда не съществуват. Те по-скоро са склонни да разрушат собствената си държава, преди да се съгласят с тиранията на уж управника си, който едва спечели миналите президентски избори.

Франция на ръба на гражданска война заради пенсионната реформа на Макрон

„Европейската пролет”, която се задава сега, изглежда обаче излиза и извън Париж. Освен, че протести са пламнали в цяла Франция, такива се очакват още другата седмица в съседна Германия. Организаторите – два профсъюза (да, в Германия още има организации, които защитават обикновения човек) твърдят, че милиони ще се включат в шествия в Берлин и няколко други града, пътища ще бъдат блокирани, полети ще бъдат отменени, влакове ще бъдат спрени. Защото хората не са доволни от заплащането си във време, в което Берлин приема за по-важно да защити интересите на Киев във войната, отколкото тези на собствените си „поданици”. И когато вече започва да става очевидно, че фалит след фалит, банковата система в Западния свят изглежда се клати, а инфлацията расте.

Едва ли протестите в Германия идната седмица ще са толкова агресивни, колкото тези във Франция, германецът просто е по-дисциплиниран и привидно по-умерен. Но реакцията на правителството по отношение на демонстрациите ще е ключова. Ако е такава на агресия срещу разумни искания... историята добре показва, че германците са точно толкова, ако не и по-способни на насилие от съседите си.

За разлика от киевския „Майдан” и огромните демонстрации в Триполи, Кайро и Тунис, протестите във Франция и предстоящите такива в Германия по-скоро не са продиктувани отвън в опит за смяна на неудобен някому „режим”. За разлика от „Арабската пролет”, европейският ѝ аналог, който още реално не е започнал, но предстои, няма да завърши с показното убийство на президент, с разстрела на граждани и с граждански войни, които ще продължат десетилетия. Но е много вероятно, ако изобщо започне, да завърши с промяна на едно статукво, окопало се здраво в бункера на подарената му от народа власт, но действащо в името не на хората, а в свое собствено. А като това стане – лицето на Европа ще бъде променено за дълго време, но и за пореден път.