Франция на ръба на гражданска война заради пенсионната реформа на Макрон

Улиците в странта изглеждат по този начин, след като сметосъбиращите фирми започнаха стачките, готвят се масови демонстрации, които вероятно ще свалят правителството

Ключови думи: франция, пенсионна реформа, макрон, гражданска война, протести

"Това, което доказва тази криза е, че във Франция има две различни общества. Те живеят в напълно отделни ментални светове и дори намират комуникацията за невъзможна. Това заяви скептично опитният политически коментатор Ален Дюамел наскоро. Докато страната се колебае на ръба на гражданска несигурност, неговото становище звучи като мрачно предсказание. 

Демоните на Франция се завръщат и обикалят земята. Гневът и взаимното неразбирателство по повод на предложената реформа на президента Еманюел Макрон относно пенсионната възраст показват колко опасно поляризирани са двата лагера. Властта твърди, че увеличаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години е от съществено значение, за да се запази многоценната "дялова" система на Франция - основана на единен фонд, в който работниците внасят пари, а пенсионерите ги теглят. С увеличаването на продължителността на живота, единствените алтернативи биха били да се намали стойността на пенсиите или да се увеличат вноските от тези, които работят. И двете опции биха били еднакво непопулярни, пише BBC.com.

Франция на война срещу пенсионната реформа на Макрон

Освен това, казва президентът Макрон, Франция само се адаптира към всички други европейски демокрации - повечето от които имат пенсионна възраст дори по-висока от предложените 64 г. Но нищо от това не изглежда да се възприема положително от обществото, което продължава да отхвърля реформата със 70% „против“ срещу едва 30% „за“.

Повишаването на пенсионната възраст не подлежи на обсъждане, отсече френският министър на труда

Вместо това, хората изглежда са по-склонни да вярват на аргументите на левицата и т.нар. крайна десница: първо, че няма спешност, защото финансите на пенсиите не са толкова зле, както се изобразяват - но и че е несправедливо.

От едната страна, мнозина протестиращи не искат просто да свършим с реформата, а дори призовават за намаляване на пенсионната възраст обратно до 60 години, както беше преди 2010 година. 

Десетки арестувани във Франция, протестират срещу увеличаването на пенсионната възраст

От другата страна, гласове от десницата твърдят, че планът на Макрон вече е толкова пълен с концесии и изключения, изнудени под налягане по време на дългия парламентарен процес, че спестяванията, които ще направи, са вече практически безсмислени. 

Във функционираща демокрация опозиционните аргументи определено биха намерили някаква форма на компромис. В крайна сметка, повечето от населението, въпреки че отхвърля Макроновия план, също се съгласява, че са необходими някои реформи в пенсионната система. Но функционира ли френската демокрация? 

Доверието в обичайната политика и парламентарната система е достигнало дъно. Какво друго би обяснило колапса на голлистите (идва от Шарл Дьо Голл)и социалистите, които управляваха Франция половин век, и възходът на десното и левото крило? Президентът Макрон насърчи смъртта на старата режима, онази стара порядъчност, която той експлоатира, за да се изобрази като единствен умерен, който избира разумни неща от програмите на ляво и дясно.

Колкото и уж хиперинтелигентен и хиперактивен да е уж Макрон, Франция никога не го е харесвала и той беше избран за президент на два пъти, по необходимост. Защото алтернативата, Марин Льо Пен, беше неприемлива за статуквото.

Като елиминира умерената опозиция, Макрон направи опозицията екстремна.

На миналогодишните парламентарни избори той не успя да получи мнозинство , което очаквано доведе до използването на конституционната сила „мажоре 49:3“, за да приеме закона за пенсиите миналия четвъртък.

Междувременно, тона на обществените дебати постепенно деградира.

Левицата внесе буквално хиляди изменения към законопроекта за пенсиите, което направи невъзможно неговото конвенционално приемане. Опонентите пък описаха като "брутална" и "нечовешка" реформата.

Един ляв депутат позираше пред сградата на Народното събрание с крака си на топка, боядисана с главата на министъра на труда; страхувайки се от насилие, водещ лоялен на Макрон друг депутат призова в петък за полицейска защита за нейните колеги.

Грабежи и градско насилие, купове от гниещи отпадъци на улиците на Париж и други френски градове и обещанието за още унищожителни стачки, това е неприятната картина, в която Франция влиза сега. Това е следващата критична фаза на кризата.

След като президентът призова за процедурата 49:3, опозиционните партии внесоха вота на недоверие срещу правителството, които ще бъдат обсъдени тази седмица. Теоретично, ако едно от тях бъде прието, това ще доведе до падането на правителството и може би до предстоящи предсрочни избори.

Ако вотът се провали, тогава опозицията може да продължи да се бори срещу реформата по други начини: например, като се обръща към Конституционния съвет, който решава за конституционността на новите закони, или като се опитва да организира референдум.

Правителството се надява, че реалността в крайна сметка ще победи и че повечето хора ще приемат неизбежната реформа, макар и недобронамерено.

Много вероятно в жертва ще падне премиерът Елизабет Борн.

Засега към всяка блокирана бензиностанция, към всеки несъбран боклук и към всеки счупен прозорец ще се присъедини съпътстващият припев: "Вината е на 49:3. Вината е на Макрон."