Истинското кино, заслужаващо Оскар, не съществува в това десетилетие, обърнете се към миналото

Препоръчваме една „бавна” и „скучна” лента от 1976 г., която и до днес звучи все едно сценарият е писан вчера

Ключови думи: кино, оскари, network, 1976 г., филм, препоръка, хауърд бийл, реч

Да го кажем честно – в последните години Холивуд се превърна в производител на най-големите „бози”, а наградите, които сами си връчват на уж традиционни елитни церемонии членовете на филмовата Академия на САЩ отразяват самодоволството на клика от хора, които не се интересуват от мнението на зрителите за техния продукт, от вашето мнение, а само от това колко пари ще направи продукцията им и какви ще са приходите от бокс офиса. С това дълго изречение може да се опише реалността в американското кино, грабнало преди близо 70 години модела на немския пропагандист Йосеф Гьобелс и приложило го умело под знака на демокрацията и капитализма.

Днес киното е нищо повече от инструмент за пропаганда, умело вписващ в себе си елементи на комедия, драма и политика, завоалирани под формата на интересно, но вече скучно и често безвкусно повествование – същото, ползвано от хилядолетия, още от митоса на древна Гърция, но този път полирано и рафинирано, за да налага определена идеология. За истинските киномани в днешно време се оказва кауза пердута да намерят подходяща лента, която не само да грабне вниманието им, но и да казва нещо смислено. Затова и повечето такива се обръщат към миналото – времето на забравените класики, които говореха, които оставяха отпечатък за разлика от филмите за супергерои, надпреварващи се кой да има повече визуални красоти и кой от кой да излежда „по-реалистичен” пред зеления екран.

7 Оскара за холивудската гротеска „Всичко навсякъде наведнъж”. Тотален дебилизъм!

Днес ще представим на вниманието ви една лента отпреди 50 години. Да, цветна е, през 70-те години киното не е било черно бяло. „Мрежа” или “Network”, както е оригиналното заглавие на филма от 1976 г., е „скучен” за днешното поколение филм, който е на практика сатира. Повече драма, отколкото черна комедия, повече пророчески, отколкото анализ на злободневната тогава ситуация, дългият 121 минути филм разказва историята на водещ на новинарска емисия.

Хауърд Бийл е възрастен, но много опитен водещ. В един хубав ден му съобщават, че е уволнен заради нисък рейтинг и след 2 седмици трябва да напусне, а той... вместо да се примири, излиза на живо още в следващата емисия и съобщава, че идната седмица ще се самоубие пред камерите на собственото си предаване. Действието му е подтикнато не от идеология, не от някакъв негов план, а от чисто отчаяние. През годините му в „мрежата” на телевизиите той се е нагледал и наслушал на откровените глупости, които се случват в политическия и обществен живот в Америка и вече не издържа.

Бързо обаче продуцентите на предаването му установяват, че „изблика” на Бийл е доходоносен и го подкрепят да продължи. Скоро даже му дават да води ново предаване, в което катализират неговите гневни тиради. Ето и една от тях:

„Не е нужно да ви казвам, че нещата са зле, всеки знае, че са зле. В депресия сме. Всеки търси работа или се страхува да не си загуби работа. Доларът сега купува това, което купуваха 5 цента. Банки фалират, магазинерите държат пистолет под масата, престъпници дивеят по улиците и никой никъде не знае какво да направи, и няма край. Знаем, че въздухът, който дишаме, не става за дишане, а храната, която ядем, не става за ядене. И седим, гледаме си телевизорите, докато някакъв си водещ ни казва, че днес е имало 15 убийства и 63 тежки престъпления – сякаш така трябва да бъде.

Знаем, че нещата са зле. Повече от зле са – това е лудост. Сякаш всеки навсякъде е полудял и затова и не излизаме. Седим си у дома и малко по малко светът, в който живеем, се смалява. И казваме само: „Моля ви, поне ме оставете на мира в хола ми. Нека си имам тостера и телевизора, и радиото, и ще си мълча. Просто ме оставете на мира”.

Еми, аз не съм от тези, които ще ви оставят на мира. Искам да се ядосате. Не искам да протестирате, да правите преврат; не искам да пишете до конгресмените ви, защото не знам и какво да ви кажа да напишете. Не знам какво да направя за депресията, за инфлацията и за руснаците, и за престъпността по улиците. Знам само, че първо трябва да се ядосате. Трябва да кажете: „Аз съм човешко същество, по дяволите! Животът ми има значение!”
...
После чак ще измислим какво да правим с депресията, с инфлацията и петролната криза. Но първо трябва да се ядосате”

Това е един от най-запомнящите се моменти във филма, който препоръчвам да видите. Макар и от 1976 г. – преди 47 години, ако тази реч не ви звучи писана преди ден, то явно не следите събитията от последните седмици и месеци.

Още по-интересно е, че героят в „Network” Хауърд Бийл става толкова популярен, че е извикан на среща със собственика на „мрежата”, за която е работил през целия си живот. Причината? Гневните му тиради в ефир прекъсват важна търговска сделка. Точно от тази сцена идва друга запомняща се реч, която изнася директорът Артър Дженсън и която също ще поместим тук.

“Вие се месите в дивите закони на природа, г-н Бийл и аз няма да търпя това! Ясно ли е? Мислите си, че просто сте стопирали една бизнес сделка. Изобщо не е така! Арабите изнесоха милиярди долари от тая страна и сега трябва да ги върнат! Това е цикълът на нещата – като гравитацията. Това е балансът на природата. Вие сте дъртак, който мисли с понятия като „нации” и „народи”. Няма нации. Няма народи. Няма руснаци. Няма араби. Няма Трети свят. Няма и Запад. Има само една всеобхватна система на системите, една огромна и нечовешка, преплетена, взаимодействаща, многовариационна и международна власт на долара. Петро-долар, електро-долар, мулти-долар, райхсмарки, рини, рубли, паундове. Това е международната система на валутите, която дефинира тоталността на тая планета. Това е натуралният ред днес. Това е атомната, субатомната и галактическата структура на света. И ВИЕ се месите в нея. И вие ще си платите.

Разбирате ли ме, г-н Бийл? Можете да си излизате на екрана и да си говорите за Америка и за демокрацията. Няма Америка. Няма демокрация. Има само IBM и ITT, и AT&T, и DuPont, и Union Carbide, и Exxon. Това са нациите на света днес. За какво мислите си говорят руснаците на техните съвети? За Карл Маркс ли? Не, те вадят програмните си линеарни таблици, вадят и учебниците по статистическа теория, търсят лесните решения и изчисляват коя инвестиция би била най-доходоносна за тях. Точно като нас.

Вече не живеем в свят на нации и идеологии, г-н Бийл. Светът е една съвкупност от корпорации, а решенията се взимат по природния, несломим закон на бизнеса. Светът е бизнес. И е такъв, още откакто човекът е изпълзял от тинята. И децата ни ще са живи, за да видят онзи прекрасен свят, в който няма глад, насилничество или бруталност. Една огромна, световна холдингова компания, за която всички хора ще работят, за да вадят общ приход, в която всеки човек ще има дял. Всичко осигурено, всяко безспокойство – успокоено. И аз избрах Вас, г-н Бийл, да проповядвате това евангелие”.

Та ако искате да гледате филм, заслужаващ Оскари, можете действително да се обърнете към миналото – значително по-добра идея е, отколкото да се задоволявате със сегашното кино, което само за 10-ина години успя да съсипе няколко истински класики, градени с години и да ги превърне в нищо повече от златна кокошка. На ваш гръб. Гледаме, разбира се, към "Междузвездни войни" и „Матрицата”,  „Индиана Джоунс” и „Властелина на пръстените”, и „Хари Потър”, и...