7 Оскара за холивудската гротеска „Всичко навсякъде наведнъж”. Тотален дебилизъм!
Ето мнения на български интелекуалци. Очакваме да споделите и вашите впечатления от филма
Заслужава ли 7 Оскара китайският филм„Всичко навсякъде винаги”, който се превърна в тазгодишния фурор на церемонията по награждаването вчера? Мнозина интелектуалци у нас се възмущават от видяното снощи, напоително рекламирано от глобалистките медии. А на вас хареса ли ви лентата?
Нидал Алгафари - режисьор, писател, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR:
С трепет търсих и намерих в мрежата филма "Всичко, навсякъде, наведнъж". Изгледах го и единственото качество, което открих в него бе, че актьорите - основните - са от азиатски /китайски/ произход. Награждаването на този филм ми показва за пореден път, че кино наградите се влияят от много фактори, като на последни места по критерии са сценарий, кинорежисура, операторско майсторство, че и главни роли. За пристрастен към седмото изкуство, гледал "Амадеус" на Милош Форман, неполучилият наградата "Стената" на Алън Паркър, ниско бюджетния "Чий е този живот" на Джон Бедъм, "Реймън" на Бари Левинсън и много други, този седемкратно награден филм е обида. Обида за зрителите. Обида паметта на с майстори като Чаплин, Хичкок, Форман, Паркър, Спилбърг, Лукас, Сержо Леоне, Ален Рене и още и още.
Китайската, индийската, иранската, японската и турската киноиндустрии са произвели много качествени филми заслужаващи наградата, но тогава не е имало истеричен вой в социалните мрежи, че са дискриминирани азиатците. Предполагам, че мнозина от вас ще се сетят за дисквалификацията от академията "Оскар" на китайския филм на Жан Жак Ано - "Последният вълк", защото не бил достатъчно китайски. Филм в който са участвали изцяло китайски актьори, финансиран от Китай - над 80% от бюджета и най-вече ФИЛМ.
Мартин Карбовски – разследващ журналист и публицист:
По-скапан носител на Оскар, цели седем незаслужени Оскара никога не е имало! Американското кино е в упадък, Америка е в упадък. Направо да ти стане жал.
Филмът със заглавие “Всичко навсякъде наведнъж” (ВНН) е идеален за българското кино - просто защото е нищо, никъде и никога, казани неща без значение, гротеска на вечната величествена битка между добро и зло, позната ни от Холивуд, който предричаше живота.
ВНН е “Матрицата” за служителите в пералното, но и това е твърде интересно казано и предполага драматургия.
ВНН е битка на женски Нео с наистина данъчни агенти, цялата глупост на киното, като технология - тежко концентрирана в китайци без чар. Плюс космическо счетоводство.
Кристина Патрашкова – коментатор и критик:
Току-що изгледах тоталния победител на „Оскар“-ите – „Всичко навсякъде наведнъж“ (няма грешка в правописа, запетаи не трябва да се пишат). Това е единственият филм, който ме е накарал да се почувствам тъпа. Тотален дебилизъм. Смътна идея за вариации в живота, спасението на света и майчината любов, които в случая се реализарат в различни вселени. Звучи психиарско, но това тече на екрана. Само едно не ми е ясно – какъв е замисълът на Холивуд да налага подобен потрес. Дори пропаганда е трудно да се открие. Нещо, което е голямо Нищо. Слава Богу, че има хубави филми, които не се наградени с „Оскар“.
Емилия Дворянова – писател и университетски преподавател:
Снощи се опитах да гледам "Всичко навсякъде наведнъж". Опитът трая 30 минути. Довечера, след награждаването му, мисля да продължа с още толкова и с надежда, че при третия опит ще бъда изстреляна в някоя странична Вселена, ще получа просветление и истината ще ми се разкрие. Тъй, "на час по лъжичка"... все пак седем Оскара си заслужават опитите.
Гергана Димитрова – издател и публицист:
Опитвам се да си обясня това яростно отрицание на "Всичко навсякъде наведнъж" и ми се струва, че освен грешната нагласа, с която се гледа - като комедия вместо като драма, по-сериозният проблем е нагласата "това трябва да ми прилича на нещо, което съм гледал, и трябва да има логика, която вече познавам".
Елисавета Белобрадова – народен представител от ДБ:
Всичко навсякъде наведнъж.
Откакто съм политик не смея да напиша нищо лошо никъде никога да не се обиди някой, та с огромно облекчение мога да напиша нещо хубаво за тазгодишния фаворит за Оскарите.
Започна този филм и на втората минути си казах "Боже мой, това съм аз! Горката жена, горката, горка жена" Всичко, което ѝ се случваше беше страховито, ужасно и разпознаваемо. И толкова смешно. Видях дъщеря ѝ и викам "Господи, това е дъщеря ми, милото ми момиче, колко те обичам".
После Джейми Лий Къртис и таткото и дядото и всички хора в този филм са образи от живота ми.
Аз знам, че филмът е приказка, не си мислете, че не знам, но това е най-реалистичният филм за това, дето го живея и чувствам. Включително бойните сцени, както и паралелните вселени, в които всички сме някакви други хора за кратки отрязъци от време.
Нямам ни най-малка представа дали филмът е грандиозно постижение на кинематографията. Знам само, че аз и близките ми спечелихме Оскари, но сме азиатци.
Много съм благодарна, че има такъв филм на света. Всяка майка трябва да го гледа. Не че другите не трябва - сакън, не се обиждайте.
И въобще, реших го - на надгробната ми плоча ще пише "Тук лежи Елисавета Белобрадова след всичко навсякъде наведнъж"
И за финал ето ги пророческите думи на политическия анализатор Божидар Божков, който още в края на януари т.г. обясни защо именно „Всичко навсякъде наведнъж” вероятно ще бъде фаворитът на тазгодишните Оскари:
След като либерал-глобалистите въведоха новите задължителни правила за оскарите, най-номинираният филм се оказа този, който напълно ги е спазил. Новите правила изискват във филма главният герой да е или всичко друго, но не и бял мъж. Същото важи и за екипа. Иначе номинации - йок.
При тези критерии най-номинираният филм се оказа американският „Всичко навсякъде и наведнъж“. Той пак следва скудоумната матрица, според която в миналото един американец спасяваше света. Само че този път, за да са спазени либерал-глобалистките наредби, в главната роля е вече китайска мигрантка на средна възраст, която единствена на планетата е в състояние да спаси света.
Естествено, спазени са и другите изисквания - сценарист и режисьор е китаецът Дан Куан, който живее в Америка. Главната роля се изпълнява от малайзийка, а в останалите имаме китайка и виетнамец. Няма лошо, ако това бе естествен процес и на зрителите в САЩ им се представят и други култури. Но в случая други култури няма. Има същия калъп, но запълнен с либерал-глобалистка плънка, за да мине лентата през новата цензура на либерал-глобалистите от Давос, та да се сдобие с номинация.
7 признака, че партньорът ви е истински верен
Бум в стартирането на хотели и ресторанти, всеки иска да бизнесмен
На лявото или дясното ухо е полезно да държим телефона
Това е рецептата за най-бързите и пухкави мекици
През всичките 11 войни, българите всячески подпомагат руските войски с надежда за освобождение.
След оттеглянето на руснаците, българите са подлагани на кланета... В нито една война, Русия не споменава българите и тяхната свобода. Напротив.
1828-1829г. Кап. Георги Мамарчев води доброволчески корпус българи ок.1000 души, изиграващи решителна роля при превземането на Силистренската крепост, печели орден за храброст "Св. Анна".
1829г. Българите в Тракия се вдигат на въстание и отхвърлят турската власт в Източна Тракия.
На 14.09.1829г. разгромената по вода и суша Османска империя, е принудена да подпише Одринския мирен договор.
В него няма нито дума за България и българите. Русия решава свои въпроси.
Тя заграбва източното крайбрежие на Черно море и делтата на р. Дунав и придобива право на окупация на Молдова и голяма част от Влашко, докато Турция не плати контрибуция. Освен това Русия помага на своя съюзник Сърбия, която получава автономия. От Одринския мирен договор най-много печели Гърция, която става независима, макар в орязани граници – Пелопонес и земите, южно от Епир и Тесалия и Цикладските о-ви.
Одринският мирен договор от 1829г. не променя с нищо статута на българите.
Те са единствените от балканските народи, които нищо не получават в замяна на своите действия в помощ на руската армия през войната. Не е отчетен въобще приносът им за руските военни успехи. От всички балкански народи са пренебрегнати и даже забравени. За българите дори не се споменава в договора.
След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигане на въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. Заточен е в Коня, Анадола и остров Самос, където и умира в 1846 година.
Веднага след сключването на договора руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинявани в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднения в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в източна Тракия.
Русия винаги е действала против България. И големите български възрожденци Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, Вазов... са били твърдо против Русия.
След освобождението, когато България обявява "Съединението" Русия е ПРОТИВ. И насъсква сърбите против България.
През Балканските войни подпомага сърбите и насъсква румънците да ни ударят в гръб...
Ето една Руска дипломатическа грама от 1914г. (от онази влакова композиция с документи, които разкриха много...):
„Една мощна България на Балканският полуостров е нашият геополитически кошмар.Тази млада имперска сила,разполагаща с най-могъщата армия в ‚югоизточна Европа,простряна на две морета,имаща флота и в Черно и в Средиземно море,би могла да овладее и Проливите и егейските острови.С времето нейната сила ще расте неумолимо.Българите вече са достатъчно мощни,за да смажат турците сами,да не говорим за сърби,гърци или румънци.Ние трябва да ги удушим в зародиш,защото една Велика България,съюзник на Германската империя би станала силата,която би ни детронирала от нашият трон и би отрязала достъпът ни до Средиземноморието.“
След 1944г. България е окупирана от слугите на Москва. Те създадоха Македония. Те отричат българската азбука. И всички действия на тази държава, са били против българските интереси. Останалото е пропаганда, която тотално е отровила българското съзнание.
Именно поради тази причина лично аз никога не съм свъзвал това колко оскара има един филм с това, колко е стойностен за мен. Големият проблем на оскарите през последните години беше, че се раздаваха на доста политизиран принцип (расови и гей драми, и тн.). Не съм гледал "Всичко навсякъде наведнъж" , но не ми се струва това да е такъв тип филм.
В конкретния случай мненията на гореспоменатите хора говорят единствено за това, че:
1. режисьор, писател, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR... или накратко един от авторите на Куку както познаваме - счита ,че единственото забележително във филма са многото китайци.
2. Хора които разбират и изследват живота на поп-фолк звездите у нас не харесват филма;
3. Писател и Преподавател по... естетическа същност на християнството не харесва филма;
4. Някаква жена, която не познавам, (издадател и публицист) не счита , че на филмът трябва да се гледа така както се гледа.
5. Депутатка от ДБ вижда себе си във филма ...каквото и да означава това.
6. Анализаторът Божидар Божков , който също ми е тотално неизвестен и който предсказва, че във филма има много "китайци" затова ще вземе много оскари и филма е писан и режисиран от китаец, който живее в Америка ...от както е роден , без да се визира другият автор Daniel Scheinert ...който също живее в америка откакто е роден.
В заключение: Нищо, но от сърце казано.
На първо място филмът трябва да се гледа за да се прецени неговата стойност, а не да се съди за това спрямо цвета на кожата на участниците в неговото създаване.
На второ място - меко казано е обидно да се преценя за стойността на един филм и да се изкарва "woke" на база колко азиатци има в него. Най-малкото защото е турбо смешна съпоставката на Азиатското кино искуство и това на останалите цветнокожи (афро, индианци, араби и тн. както искате ги наричайте на мен ми е все тази какъв ти е цвета на косата и кожата).
Има стотици примери за японски, китайски и корейски филми, които са и ще бъдат уникални класики в киното.
Не се сещам за чернокож герой, който е заместен от бял за целите на Холивуд, уви за доста японски мога да дам пример.
Гледайте филма преди да коментирате. И тук изрично подчертавам , че не коментирам неговото качество, а нескопосаните опити да напишем нещо смело по въпроса.
Колко, колко - като за 7 Оскара.
Вазраждане = победа!
Da Moje i da neznai6 4e e ruska