Пишете ми 6 или мама ще стреля

За завишените резултати принос има и некачественото преподаване - на учителя не му се занимава, претупва уроците, оставя учениците си да играят на телефоните си в час

Ключови думи: ученици, новини, Флагман, Бургас, образование

Темата за санкциите на учениците, нашумяла заради писмото на шефа на РУО-София с указания как да се налагат наказания в училище, заглъхна на принципа "всяко чудо за три дни". В суматохата минимално внимание получи и друг проблем - натискът на родителите да се пишат по-високи оценки на децата им, който на немалко места води до изкуствено надуване на успеха. Реални ли са оценките на учениците? Защо има пълни отличници в клас, които след това изкарват по-ниски резултати на националното външно оценяване? Един експеримент на училищен директор хвърля известна светлина. 

Една единица надолу

Директорът на 51-о училище в столицата Асен Александров решава обективно да провери нивото на учениците си. Той пуска т.нар. "директорско оценяване" на избрани от него класове - по математика за учениците в 6 клас и по български език и литература за тези в 11 клас, за да види какви са действителните постижения на възпитаниците му. Изненадата му се оказва огромна - въпреки че задачите за извънредното оценяване са били от общообразователната подготовка, т.е. от учебниците, резултатите на всички деца са били минимум с една единица по-ниски от оценките им в клас.

"Установих сериозно понижени резултати. Специално по математика за мен това е доказателство, че частните уроци повече вредят, отколкото помагат", смята Александров. По думите му децата, които ходят на уроци по математика, по правило не внимават по време на учебните часове и не могат да решават самостоятелно задачи. "На уроците задачите се решават групово, дори да видиш как се решава една задача и да я разбереш, не я ли решиш сам, не ти ли мине през ръцете, не става", казва той. Александров обаче признава и другия набиващ се на очи извод - че учителите чисто и просто поставят по-високи оценки на учениците. Защо? Огромният родителски натиск е едно от обясненията. 

"Не ми се живее от една седмица, кой ли не се обажда за промяна на дадена оценка. Ако уговаряш катаджия, това е корупция. А ако уговаряш учител да пише по-висока оценка на детето ти, това какво е?! Пак е същото", възкликна Александров на дискусия във вече разпуснатия парламент, проведена в края на януари - точно на финала на първия учебен срок, когато течеше голямото оформяне и поставяне на срочни оценки. Според него положението е сходно и в останалите училища - почти навсякъде действителните оценки на учениците са с една единица по-ниски от получените в дневниците им.

Никой не си признава

Малцина обаче са директорите, които публично признават подобен проблем. "Не мисля, че имаме надписани оценки. Учителите ни са много старателни", казва директор на училище в Бургас, пожелала анонимност, макар да признава, че има натиск от родители. "Може би само в началния етап децата се поощряват повече, но не бива от малки да им режем крилете. Ние трябва да им бъдем поддръжници, а не съдници", казва тя.

"Може би в 5 и 6 клас учениците се щадят една идея повече, както и в 11 и 12 клас", казва и учителят Иван Петров, възпитаник на програма "Нов път в преподаването" на "Заедно в час" и учител в ЧСУ "Роналд Лаудер" в София. Той споделя, че понякога може да постави оценка върху една или две задачи само, дори и да са по-лесни, стига да види, че ученикът е схванал добре даден урок. После обаче, при формиране на срочната му оценка с него се провежда разговор, в който му се обяснява, че оценките, в зависимост от това върху какво са поставени, имат различна тежест и затова не е редно да се оценява средноаритметично.

Зависи и какви критерии се поставят пред оценяването. "Според мен е важно да имаме предвид какво точно оценяваме и колко взискателни са ни критериите, когато например ученици работят по групи или създават презентация. Ако се гледат само предметните знания, е съвсем различно", казва учителят. Според него недостатък на системата ни е това, че не се оценява напредъкът на децата, а доколко са усвоили дадена тема, след което се преминава към следващата. "Ако пиша четворка за края на годината на ученик, родителите често обръщат внимание, че има училища, в които се пишат лесно оценки. На оценяването се гледа като на финален акт, а то не е. Моята цел е децата да се чувстват спокойни и да са уверени, че напредват, а не дали ще постигнат 60 или 90 т. на външното оценяване", казва той.

"По време на ковид пандемията бяхме по-толерантни в изискванията си. Прави ми впечатление, че това остана като възможност и след пандемията", коментира председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов. По думите му въздействието на родителите на моменти е неприлично голямо - особено в 7 и 12 клас, когато всички искат само шестици. "Обективността на учителите, които са по-човеколюбиви и отстъпчиви, е силно затруднена от постоянните родителски обаждания, нетърпимо е понякога, макар че има и такива, при които подобни мурафети не минават", казва той. Стаматов е опитвал да парира родителски амбиции с въпроса: "Бихте ли искали детето ви с тази подарена шестица да ви лекува след време?". В случая се усеща приземяване, но само временно. "Точно при моето дете ли ?!", измъквали се родители.

Когато всички са отличници

За завишените резултати принос има и некачественото преподаване - на учителя не му се занимава, претупва уроците, оставя учениците си да играят на телефоните си в час и съответно не поставя сериозни изисквания към тях. Макар и не масови, подобни случаи съществуват - шестица да се поставя дори за един-единствен отговорен въпрос, който вече е получил отговора си по време на учебен час от друг ученик. Написаното домашно или попълнената учебна тетрадка определно заслужават поощрение, но вероятно не редовно под форма на шестица в дневника. Понякога обаче учителите използват този похват, за да успеят да отговорят на нормативната уредба учениците да получат определен брой оценки за срок - от писмени, устни изпитвания, проекти, класни и т.н. Да не пропускаме и отношението към един учител, чиито ученици имат само тройки и четворки, и друг, пишещ отлични оценки на възпитаниците си. "Много обичаме часа по география - правим каквото си искаме, на контролни преписваме и накрая почти всички имаме шестици", споделя шестокласник от столично училище. 

Наредбата за оценяването ясно описва кога се поставя оценка 6 - когато ученикът постига напълно очакваните резултати от учебните програми, няма пропуски в знанията и уменията, усвоил е всички нови понятия, които използва правилно, притежава необходимите компетентности и може да ги прилага самостоятелно при решаване на учебни задачи в различни ситуации и т.н., и т.н. "Отличен значи от-личен, някой, който се отличава от останалите", казва Александров. Ясно е, че когато всички са отличници, в действителност никой от тях не е. Шестицата може да успокоява временно детето и неговия родител, но в дългосрочен план прави лоша услуга и на двамата.

"И при нас има предмети, по които учениците от горе до долу са с шестици. Никой не може да ме убеди, че това са реалните оценки", признава друг училищен директор от София. Случвало му се е и да замества колега, при когото учениците са получавали само петици и шестици. "Когато дам входно ниво, се оказва, че повечето са за двойка", разказва той.

Ска́ла за всеки от сърце

Вина за различното оценяване може да се търси и в скалата за оценяване, която е различна за различните училища, а освен това се различава от тази на изпитите. "Известно време пишехме тройка при 60% верни отговори, но родителите изпищяха заради ниските оценки. Така се получаваше, че после на матурите учениците изкарваха по-високи резултати, тъй като при тях минимумът за тройка до м.г. бе само 23 точки (вече е 30 т. - бел. ред.). В момента използваме скала, при която тройка се пише при над 50% изпълнени задачи", казва учителка. Тя споделя, че понякога даден ученик не е за четворка, но не е и за петица. В дневника обаче трябва да се напише една от двете. Иван Петров също не е голям привърженик на шестобалната система, тъй като при нея трудно се вижда напредък от едно контролно до следващо - дали ученик е постигнал 50% или 70%, в дневника оценката му все ще е четворка. Затова той оценява възпитаниците си в проценти.

Природните науки - последна дупка на кавала

"В 7 клас всичко е български и математика. Друго няма. Покрай изпитите по тези предмети забравяме какво учим и дали сме научили нещо. Децата се научават само да закръглят верните отговори", споделя преподавател. Няма и изгледи тя да се промени, имайки предвид, че по останалите учебни предмети външни оценявания няма, т.е. никой реално не проверява какво са научили учениците по физика, химия, география и др. Ако ученикът не избере да кандидатства с география например, може никога до края на 12 клас да не му се наложи да държи изпит по този предмет. Съответно и учителят му няма никога да бъде проверен как точно преподава материала. Тогава защо да се главоболи с ниски оценки, след като може спокойно да пише на всички с една, че и две единици, повече? Нима заплатата му ще е по-различна от тази на колегата му по химия например, който преподава съвестно и изпитва стриктно, съответно поставя по-ниски, но реални оценки? "Безумен е натискът от някои родители, но за този, за който се поддаде. При мен не минават такива", казва учител по "Човекът и природата" в 6 клас. По думите му повечето негови колеги от старата школа не правят компромиси нито с дисциплината, нито с изпитванията и поставянето на оценки. И той обаче познава такива, които пишат от горе до долу само петици и шестици.

Решения

"Сложен е въпросът, трудно ще постигнем унифицирана система за оценка във всички училища. Но си мисля, че трябва да държим нивото високо, а учениците да се адаптират към него. Така макар и по-ниски, резултатите им ще са обективни и ще имат реална самооценка. В противен случай те свикват с високите оценки и са с нагласата да получават все такива, което не е реално", казва софийският директор, който споделя, че в някои държави и школи дори обмислят 70% праг за тройка. Според него следва да се помисли и за равно третиране на учениците в профилираните и професионалните гимназии, при които прагът за тройка при втората матура е различен (изпитите по теория и практика на професия се считат за взети при 50% успеваемост, а не при 30% като при матурата по профилиращ предмет).

Според Стаматов е време да се преразгледа наредбата за оценяването, тъй като след пандемията ситуацията е коренно различна. "Не бива системата за оценяване да е различна в различните училища и шестицата в малко училище в провинцията да е с различно съдържание от тази в голямо софийско. Не е нужно централизиране, но ни трябва национално изговаряне на въпросите и яснота при критериите", казва той.

"Проблемите на оценяването в клас логично следват (или произлизат) от националното външно оценяване, което все още мери какво са наизустили учениците, а не какви компетентности са придобили. Колкото и да се опитва да е разчупен, учителят, оосбено в края на 4, 7 и 10 и 12 клас, трябва да преподава и оценява по начин, строго насочен към подготовката за стандартизираните тестове, а те не отразяват компетентностния подход", казва Петров. Това е така, защото засега НВО-то е единственият обективен измерител на резултатите на учениците, а и на учителите, които обаче не мерят прогреса на учениците в различните образователни етапи, а представят моментна снимка на знанията им. Да оцени ефекта и напредъка от обучението им, се разчита на новата методика за оценка на добавената стойност на училищата. Очаква се тя да отчита богат набор от фактори - от семейното положение и образователния статус на родителите до това дали учениците ходят на частни уроци и колко от тях са от уязвимите групи, за да може действително да измери реалния напредък на децата в зависимост от различната среда, в която се намират. Според някои тя би била адекватен показател и за усилията на учителите и доколко поставените от тях оценки са реални. Според други обаче отново има опасност учителите нарочно да завишават леко оценките - именно за да се изкачат напред в методиката.

Източник: Вестник СЕГА