Прокуратурата прекратила разследване за „Осемте джуджета“ - съдът го възобновил

Историята разказва за намесата на група около Петьо Петров, известен като „Еврото“, в спора на собствениците на производителите на асансьори „Изамет“

Ключови думи: АКФ, Петьо Еврото

От определение на Софийски градски съд (СГС) от 23 февруари 2023 г. става ясно, че прокуратурата е водила и прекратила наказателно производство по част от обстоятелствата, изложени в разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) „Осемте джуджета“, публикувано преди близо три години, съобщават от АКФ.

Разследването „Осемте джуджета“ разкри конкретни данни за това как в България се постига неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти и се правят опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи. Историята разказва за намесата на група около бившия ръководител на Столичното следствие Петьо Петров, известен като „Еврото“, в спора на собствениците на производителите на асансьори „Изамет“ баща и син Илия и Явор Златанови. След като първоначално предлага услугите си на Илия Златанов за уреждане на конфликта чрез използване на влиянието на Петров в правоохранителните органи, впоследствие групата около него предприема действия по завладяване на бизнеса на спорещите страни, припомнят от АКФ.

Прокуратурата никога не е обявявала каквито и да било разследващи действия по обстоятелствата, изложени във видео-поредицата и правните анализи от АКФ, а само предварителна проверка с неизвестен краен резултат. Напротив, в свои медийни изяви и главният прокурор Иван Гешев, и ръководителката на вече закритата Специализирана прокуратура Валентина Маджарова публично неглижираха казуса „Осемте джуджета“.

От определението на СГС става ясно, че някакво официално разследване все пак е започнато, макар и с огромно закъснение, като то е засягало една много малка част от изнесените от АКФ обстоятелства.

С постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 25.02.2022 г. е образувано досъдебно производство за изнудване чрез заплаха с убийство спрямо Илия Златанов, осъществено на 08.04.2020 г. в гр. София. Това съвпада с разказа на Златанов пред АКФ за конкретна негова среща през април 2020 г. с тогавашната съпруга на Петров - Любена Петрова, една от препоръчаните му от Петров адвокатки – Десислава Коцева, и собственика на „Делта гард“ Димитър Спасов – Митко Каратиста. За тази среща Златанов твърди, че му било казано, че всичко, което е негово, е вече тяхно и трябва да бъде благодарен, че е жив, като репликите били съпроводени с показване на пистолет. Изискали от него да отидат при нотариус, където отново да подпишат всички документи за прехвърляне на собствеността на Златанов върху частта от групата дружества „Изамет“. Почувствал се заплашен за живота си, Илия Златанов напуснал страната на 12.04.2020 г.

Осем месеца след началото на разследването, на 24.10.2022 г., СРП прекратява досъдебното производство с мотив „липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление.“

Това постановление е отменено от съдия от Софийски районен съд, тъй като съдът не се съгласява с извода на прокурора, че макар и да е извършено всичко необходимо за установяване на релевантните по случая факти, няма достатъчно доказателства за престъпление. След протест на прокурора при СРП срещу това решение на първоинстанционния съд, СГС потвърждава отмяната на постановлението за прекратяване и връща делото на прокурора за продължаване на разследването.

От изложеното в съдебния акт на СГС, който единствено дава някаква публично достъпна информация по случая, става ясно, че разследването на СРП е било фокусирано само върху описаната среща на 08.04.2020 г. Поради противоречивите показания на различните участници в нея, прокурорът е счела за невъзможно да установи по категоричен начин случилото се в действителност. На обратното мнение обаче са съдиите от СРС и СГС, според които е било възможно и събиране на контролни доказателства за проверка на различните версии с цел кредитиране на една от тях, което не е сторено от ръководещия разследването прокурор.

„Започването от СРП на наказателно производство само за този единичен случай на предполагаемо изнудване означава, че всички други обстоятелства, изложени във видео-поредицата „Осемте джуджета“, например:

• поведението на всички замесени длъжностни лица от прокуратурата по време на целия казус с конфликта около групата дружества „Изамет“, включително неправомерното разпореждане с веществени доказателства на голяма стойност;

• охраната от служители на МВР в продължение на години на неформалния офис на Петьо Петров ресторант „Осемте джуджета“;

• всички конкретни предполагаеми престъпни действия спрямо семейство Златанови;

• легалните доходи и имотното състояние на Петьо Петров и свързаните с него лица

или са оценени като изначално негодни да предизвикат наказателно разследване, или евентуално са се разследвали или се разследват в пълно информационно затъмнение (както и в този случай) от друга прокуратура или прокуратури“, коментира Андрей Янкулов, старши правен съветник към АКФ.

„Нито „раздробяването“ на изнесените данни за най-различни престъпления в отделни производства пред различни прокуратури, нито фокусирането само и единствено върху една-единствена среща на Илия Златанов с групата около Петров (при положение че и Илия Златанов, и синът му Явор дадоха пред АКФ множество конкретни сведения и за други подобни случаи) обаче би било процесуално оправдано по какъвто и да е начин“, допълва Янкулов.

„Единствената публично достъпна информация по казуса досега показва недвусмислено, че у институциите напълно липсва воля за разплитане на случая „Осемте джуджета“, заявява Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Ето разследванията за "Осемте джуджета":