Бургас номер 1 по разходи за защита на населението от бедствия и аварии

Опустошителното земетресение в Турция и Сирия ни напомня отново, че природата понякога е крайно сурова и аварийните бедствия и събития се случват често и навсякъде

Ключови думи: общини, бедствия, ИПИ

Община Бургас се оказа номер 1 в България по разходи, свързани със защитата на населението от бедствия и аварии. Товат сочат данни на Министерството на финансите, цитирани от Института за пазарна икономика (ИПИ). Те са изискани по Закона за достъп до обществена информация. Бяха публикувани преди около седмица на сайта 265obshtini.bg, който е изработен по проект на ИПИ.

Статистиката е за периода 2019 – 2021 г. и касае най-вече неотложни дейности по защита на населението, превенция срещу вредните последствия, както и ликвидиране на последствията от такъв тип събития, съобщават от сдружението ИПИ.

Опустошителното земетресение в Турция и Сирия от 6 февруари ни напомня отново, че природата понякога е крайно сурова и аварийните бедствия и събития се случват често и навсякъде. Основните типове кризисни събития в България по данни на националната статистика остават пожарите, наводненията и свлачищата, като те нанасят и най-големи щети. Макар че е трудно да се предвидят с точност, част от събитията са свързани с географски и климатични особености на територията, посочват още в своя коментар по темата от ИПИ.

В абсолютна стойност Община Бургас е на първо място по разходи за посочения период – 8 162 480 лв., според публикуваната интерактивна карта. Морската община надминава дори столичната, която е с много по-голямо население. София е на второ място по разходи със 7 681 079 лв.

Следват доста по-малки общини – Велико Търново с около 7,4 млн. лв., Белово – 6,7 млн. лв., Горна Оряховица – 4,7 млн. лв.

Големи общини са по-назад по разходи. Варна е с 4,4 млн. лв, Пловдив – едва 896 хил. лв., Русе – 225 хил. лв., Стара Загора – 654 хил. лв.

В Бургаска област с по-високи разходи за бедствия и аварии се отличават и общините Айтос и Руен, съответно, с около 1,1 и 1 млн. лв.

На другия полюс е Община Карнобат, която не е изхарчила нито един лев в това направление.

Иначе според анализа на ИПИ за страната, струпването на разходи се наблюдава поради високия риск от наводнения в общините с големи реки на тяхната територия или близост до морето, както и заради обширните земеделски и горски райони, където през лятото често се случват пожари. Клъстери на общини със сравнително високи разходи се наблюдават около София–област, Велико Търново и Родопите.

Близо половината общини (127) имат сравнителни ниски разходи – под 250 хил. лв. за разглеждания период, като такива са повечето общини в източната част на страната. В 15 общини не са отчетени разходи по тези дейности, което означава, че там или не са възниквали кризисни събития, или общините не са отделяли средства, за да се предпазват или да се справят с последствията от тях, посочват още от Института за пазарна икономика.