Показват в Казиното филм за легендарен български войвода
На 21 септември 2011 г. от 19.30 ч. в Културен център „Морско казино“ ще бъде излъчен документалния филм „Ениджевардарското слънце“, разказващ за живота и дейността на легендарния Апостол войвода. Кадрите са заснети в Егейска Македония, днешна Гърция – в земите на Ениджевардарско, по долното течение на р. Вардар, западно от Солун. Филмът е създаден по случай 100-годишнината от гибелта на големия български герой от Инициативен комитет от гр. Бургас с председател Георги Дракалиев.
Във филма историята на войводата е преплетена с историята на хората от този регион, като по време на снимките са посетени над 40 населени места. Филмът ще бъде качен и в интернет и ще бъде представен и в Несебър, Влас, Равда и др. Освен в Бургас, там също живеят наследници на хиляди българи, преселници от Ениджевардарско.
Американският публицист Сониксен, който обикаля няколко години с македонските чети, пише за Апостол войвода, че той е „македонският Робин Худ" и че във всеки народ се ражда по една такава „велика личност, която свети като факла в мрака“.
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол войвода, е роден на 6 май 1869 г. в голямото село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), нанодящо се между планината Паяк и реката Вардар. Апостол става хайдутин през 1892 година и с брат си Тано и трима други четници хайдутува в Гевгелийско и Ениджевардарско, по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.
Той бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си „Ениджевардарското слънце.“ Апостол успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно изоставят каузата на елинизма и приемат върховенството на Българската екзархия. Налага сериозна дисциплина в района си, като често провинилите се наказват със смърт. Намесва се в бита на населението и забранява скъпите сватби и чеизи, отделно организира такива по свое усмотрение и събира данък от бубарството. Също нарежда бойкот на гръцките и турските търговци в Енидже Вардар и в Гумендже през септември 1905 г. Редовно изпраща писма до чифликсайбиите, каймакамина и мюдюрите в околията и ги заплашва при лошо отношение спрямо местните българи.
На 2 август 1911 година Апостол войвода, заедно с войводите Георги Мучитанов - Касапчето и Васил Пуфката, загива в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция), предаден от бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов.
Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.
Кара с превишена скорост, а катаджиите не го глобяват
На Гергьовден Камено посреща своя празник с концерт на Гъмзата и „Brass Band Show“
