Диктатор ли е Шолц, щом той решава за танковете за Украйна

Казусът с Шолц препраща към дебатите за това премиерска република ли е България и следва ли да стане президентска

Ключови думи: демокрация, диктатура, парламент

През последните дни целият свят чакаше решение на германския канцлер (разбирай премиер) Олаф Шолц дали ще даде зелена светлина за изпращането на немски танкове „Леопард“ в помощ на Украйна. Военната подкрепа може да е ключова за отблъскване на руската агресия.

Германците обаче трябва да се поучат от България, в чиято конституция е записано, че това е република с парламентарно управление.

Немците също си имат парламент, който назначава правителството. Да бяха вкарали проблема с танковете в Бундестага – вероятно там щеше да бъде приключен доста по-бързо и безболезнено.

И как така Шолц еднолично ще решава такъв важен въпрос – в Германия нали няма диктатура?

У нас служебният кабинет, назначен от президента Румен Радев, беше против военната помощ за Украйна. Народното събрание обаче реши обратното. Така кабинетът с премиер Гълъб Донев бе принуден да изпрати съответната бойна техника към нападнатата държава.

Ако оставим шегата настрана, казусът с танковете „Леопард“ е важен в контекста на споровете у нас за вида държавно управление.

Ръководството на БСП вече е в тежък конфликт с Румен Радев и изразява опасения, че той се опитва да компрометира парламентарната република, за да я преформатира в президентска. Подобни опасения имат и други формации в Народното събрание.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ (ИТН) пък се опитва да се върне в играта с референдим за президентска република.

От трета страна, има много гласове, че България е премиерска държава, защото при нормална ситуация с редовно правителство министър-председателят е този, който реално направлява Народното събрание. Дава се пример с дългогодишното управление на Бойко Борисов.

Кратката власт на четворната коалиция с премиер Кирил Петков обаче бе пример за обратното. Много от неговите желания не можеха да минат през парламента заради разнобой в коалицията. Управлението обаче тогава бързо се разпадна.

Всъщност идеална формула няма. Нюансите в демокрациите са много. Всяка държава си има свой уникален подход. Понякога може да се налага да се управлява с по-силна ръка. Това обаче не бива да руши разделението на властите и взаимния контрол. В такива случаи опасността от разбалансиране на системата е голяма - расте рискът от злоупотреби заради все по-обсебващото влияние на премиера. Особено ако се наложи той да е на поста за по-дълго време. Добрите примери са по-скоро изключение.

В крайна сметка много важен е манталитетът на властника, а и на народа и склонността му да предоставя управлението на хора с диктаторски уклон.