Средната пенсия в Бургаско задмина дохода от минимална заплата

Над 600 лв. средно - т.е. доста повече от работещите на минимална заплата, получават пенсионерите в 17 области

Ключови думи: данъци, заплати

Средната пенсия в 17 области, сред които и Бургаска, надхвърля реалния доход на хората, които работят срещу минимална заплата. Това сочи анализ на „Сега“. В София средната сума, получавана от пенсионерите, даже е само на 5 лв. разстояние от основната минимална заплата преди приспадането на осигуровките и данъците, които я намаляват още повече. В половин България средната заплата не достига две минимални заплати и сега, преди очакваното увеличение на най-ниското възнаграждение от 710 на 780 лв., т.е. при тях имаме обратния проблем на това, което Европейската комисия счита за адекватна минимална заплата (50% от средната).

В три икономически дейности с четвърт милион заети ситуацията е същата - минималната заплата надхвърля 50% от средната. И в същото време българите остават с най-ниските доходи в ЕС, а след Нова година хиляди пенсионери ще изпаднат отново под линията на бедност, след като тя се вдигне на 504 лв.

С тези дисбаланси в основните социални показатели изпращаме 2022 г. Те са натрупани благодарение на продължаващите вече години произволни административни вмешателства в доходите, в които ту пенсиите изостават драстично от ръста на заплатите, ту обратното. Тези вмешателства от години са и единственото действие на държавата в социалната сфера, вместо усилията й да се съсредоточат в стимули за растеж и изсветляване на икономиката и укрепване на връзката между осигурителен принос и получавана пенсия. Припомняме основните решения в социалната сфера тази година:

- две увеличения на пенсиите (от 1 юли и от 1 октомври), с които общо разходите за пенсии за десетте месеца на тази година се увеличиха с 15,1% спрямо тези за същия период на 2021 г., без да броим добавките, изплащани до средата на годината;

- едно увеличение на минималната заплата - от 1 април, като размерът й се повиши от 650 на 710 лв. или с 9,2%.

Средна пенсия срещу минимална заплата

В 17 области средната пенсия е по-висока от нетния размер на минималната заплата (около 550 лв. след приспадането на данъци и осигуровки). Последните данни на НОИ са за деветмесечието на годината, т.е. тук дори не влиза последното преизчисление от октомври, след което средната пенсия достигна 725 лв. - с 15 лв. отгоре на минималната заплата.

В София още през септември средната пенсия е 705,84 лв. - делят я само няколко левчета от размера на защитеното трудово възнаграждение. След преизчислението през октомври и увеличението на тавана от 2000 на 3400 лв., средната пенсия вероятно е задминала сериозно най-ниското възнаграждение за работещите.

Над 600 лв. средно - т.е. доста повече от работещите на минимална заплата, получават и пенсионерите в област Бургас - 646,26 лв., Перник - 640,32 лв., Варна - 622,61 лв., Стара Загора - 620,56 лв., Кюстендил - 609,84 лв., Софийска област - 608,58 лв. Другите области, където още преди октомврийските промени средната пенсия е над 550 лв. (реалният доход на получаващите минимална заплата) са Велико Търново, Враца, Габрово, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, Хасково, Ямбол.

Средна заплата срещу минимална заплата

Кюстендил е сред водещите области по средна пенсия, но пък е с най-ниска средна заплата в страната заедно с Благоевград. Така тук и сега минималната заплата е почти 60% от средната. В Благоевград средната заплата е 1208 лв., също нездравословно близко до минималната - 58,8%. Не са много по-добре и в Хасково - 1233 лв. средна заплата, Видин - 1245 лв. и Смолян - 1251 лв.

Средна заплата - бедни срещу богати

Диспропорциите в страната са известни отдавна и регионалните различия се задълбочават, вместо да се изглаждат с европейските пари. Така в София средната заплата е 2423 лв. или два пъти по-висока от областите с най-ниски възнаграждения.

Още по-фрапантни са разминаванията по икономически сектори. Известно е, че тук най-високи доходи обявяват заетите в ИТ сектора - 4276 лв. по данни за септември. На другия полюс са хотелиерство и ресторантьорство, които са най-шумни с претенциите за отстъпки и облекчения, но средната заплата от 1085 лв. показва, че този сектор продължава да стои в голяма степен на сянка в сивата икономика. Той дори не го и крие - даже имаше ангажимент да изсветли доходи срещу облекчения през пандемията. В този сектор работещите надхвърлят 124 000 през лятото, а през септември са били 94 429 души.

Другият много ниско платен сектор е ВиК, управление на отпадъци и възстановяване - средната заплата тук е 1323 лв. В този сектор работят над 36 800 души. Строителството дава хляб на над 120 000 души, но и тук средната заплата е едва 1363 лв.

Минималната заплата - най-вероятно 780 лв. от 1 януари

Очаква се правителството да увеличи минималната заплата на 780 лв. от 1 януари. Това е с 10 лв. повече от заявеното първоначално - 770 лв., което се равнява на 50% от средната заплата за 2021 г. и според служебния кабинет отговаря на критерия за адекватност според новата европейска директива.

Синдикати срещу работодатели

Истинска канонада от числа съпровождаше дебатите за промените в Кодекса на труда, които БСП неистово се опитва да уреди в дневния ред на пленарна зала в последните работни дни преди празниците. Работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал се бореха срещу промените, които биха направили минималната заплата 850 лв. от следващата година, със следните данни:

- инфлацията от януари 2019 г. до септември 2022 г. е 27%, с колкото е нараснала и минималната заплата за същия период;

- прогнозната средногодишна инфлация за 2023 г. към 2022 г. е около 7%, което съответства на ръст на минималната заплата от 50 лв.;

- БВП на един зает се увеличава реално само с 1,7% през последното отчетено (Q3’22 г.) тримесечие на годишна база;

- средният осигурителен доход в 13 икономически дейности с над 620 хиляди заети е под 1000 лева в последните отчетени данни от НОИ за месеците април-септември на 2022 г.;

- средната работна заплата за деветмесечието, отчетена от НСИ в пет области (Кюстендилска, Благоевградска, Видинска, Хасковска и Смолянска), е под 1200 лв.

Синдикатите обаче отвърнаха със свой набор от данни. Според тях:

- натрупаната инфлация за последните 2 години е 25%, а ръстът на минималната заплата е 9,7%;

- на един работник сега му се налага да работи 6 седмици и половина допълнително, за да постигне покупателната способност на минималната заплата, която е имал преди 24 месеца;

- 17-18% ръст е необходим, за да се компенсира тази загуба на покупателна способност.