Хърватия очаква приемането на еврото да даде тласък на икономиката ѝ
Бившата югославска република ще стане 20-я член на еврозоната от 1 януари
Иво Божич, който продава играчки на коледен базар в столицата Загреб в Хърватия, е свикнал да приема заплащане във всякакви валути и смята, че преходът ще мине без спънки, когато страната приеме еврото на 1 януари, пише Financial Times.
„Ако работите с туристи, почти сигурно ще имате няколко валути в главата си“, коментира Божич, сред чиито артикули са кукли в цветни костюми, магнити за хладилник с коледна тема и ръчно изработени бижута. „Имам банкови сметки в няколко валути и предполагам, че просто ще ги слея догодина“, допълва той. „Някои от нещата си купувам в евро така или иначе“, отбелязва Божич.
Когато Хърватия стане 20-я член на еврозоната следващата седмица, това ще бъде крайъгълен камък за страната с 4 млн. души население, която отдавна се стреми към по-тясна интеграция с останалата част на ЕС. Хърватия ще се присъедини и към Шенгенската зона, предава investor.bg.
Преходът от куна към евро се очаква да донесе ползи, казват икономисти, защото Хърватия разчита на зоната на единната валута за над половината от външната си търговия, две трети от преките си чуждестранни инвестиции и около 70% от туристите си.
Това също така ще бъде символична подкрепа за европейското единство, точно когато Русия се опитва да предизвика разрив между страните относно войната ѝ в Украйна. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард нарече присъединяването на Хърватия „вот на доверие към еврозоната“ и заяви, че Хърватия ще се възползва от „щита на еврото“.
Приемането на еврото е в известен смисъл естествен напредък за страна, където единната валута вече съставлява половината от общите ѝ банкови депозити и 60% от всичките ѝ заеми – повече от всяка друга страна извън еврозоната.
„Хърватия е страната, която ще се възползва най-много от влизането в еврозоната“, тъй като това ще елиминира риска на чуждестранната валута, коментира Борис Вучич. „Рискът на валутния курс в Хърватия е най-високият“, допълва той.
“Когато валутата ви се обезценява спрямо еврото, това означава, че дългът ви струва повече“, коментира Вучич в интервю за FT. „Затова лихвите по заемите ви като страна са по-високи, за да отразят този риск“, допълва той.
Хърватия има чуждестранни резерви за 27 млрд. евро, равняващи се на 40% от брутния вътрешен продукт, за да го покрие, отбелязва Вучич, но присъединяването към еврозоната означава, че „вече няма да има нужда да плаща толкова“.
Ползите от еврото са „най-видими по време на криза“, подчертава Вучич и отбелязва натиска в последно време върху унгарския форинт, полската злота и чешката крона. „Те трябваше да се намесят и да повишат много лихвите, а доходността по 10-годишните им облигации сега е 5% до 8,5%“, допълва Вучич.
За сметка на това доходността по 10-годишните облигации на Хърватия, е около 3,5%, по-ниска в сравнение с Италия и Гърция и малко над тази на Испания, въпреки че все още не се е присъединила към еврозоната. „Има огромни последици за доверието“, коментира Вучич, който ще получи право да гласува по решенията на ЕЦБ от януари, след като вече се присъедини към заседанията като наблюдател.
Вучич си спомня как цените са нараснали безконтролно в бивша Югославия и след това в Хърватия през 80-те и началото на 90-те години на миналия век и допълни, че ще възприеме „ястребова“ позиция за агресивно укротяване на ръста на цените, който тревожи централните банкери в Европа.
„Виждал съм чудовището и зная как се държи то, ако не бъде поставено под контрол по точния начин и в точния момент“, отбелязва Вучич.
Той признава, че има риск хърватските потребители да обвинят въвеждането на еврото за високата инфлация, която достигна 13,5% миналия месец. Но страните, които са приели еврото, са отчитали средно ускоряване на инфлацията с между 0,2% и 0,4 процентни пункта макар и в периоди на по-нисък ръст на цените.
За да се подобри прозрачността на цените, магазините в Хърватия трябваше да показват цените на стоките както в куни, така и в евро от септември и ще продължат да го правят до края на 2023 г. Компаниите бяха заплашени с глоби, ако се опитат да извлекат полза от прехода, за да повишат цените.
„Преходът се случва в момент, когато инфлацията вече е висока, затова началната позиция е, че хърватските потребители са много чувствителни към цените“, коментира Михал Сенжук, главен изпълнителен директор на Studenac, една от водещите вериги за хранителни стоки в Хърватия. „Затова за всеки търговец е трудно да налага неоправдани повишения на цените, защото, ако го направи, купувачите ще отидат при конкурентите им“, допълва той.
Преходът е логично предизвикателство за търговците на дребно и властите. Studenac трябвало да отпечата и показва пет милиона нови етикети на цените, а служителите на веригата трябвало да обясняват на объркани потребители, че може да не приема евро до 1 януари, след което две седмици ще се използват паралелно и двете валути.
Сенжук прогнозира, че наред с подкрепата за туризма ще направи Хърватия „по-привлекателна за чуждестранни купувачи, търсещи втори домове за летните ваканции или за по-меката зима, която имаме тук“.
Централната банка ангажира армията, за да складира и пази около 40% от куните на монети, които очаква да бъдат обменени в евро.
„Те са почти с теглото на Айфеловата кула. Ще ги продадем като метал след три години и след това армията може да върне танковете и бронетранспортьорите си обратно в хангарите“, отбелязва Вучич.
