Жана Бергендорф: Обиждаха ме по улиците и ми скачаха на бой. Наркотиците станаха повече от приятели

Ключови думи: жана бергендорф, флагман, наркотици

Преди 10 години, когато Жана Бергендорф стъпи на върха в музиката нейният глас помете като ураган и събра по пътя си любовта на милиони в България. Но тази декада на голямо пеене, купони, наркотици, насилие и арест, превърнаха кариерата ѝ в скоростно влакче от лунапарк.

Дори грандиозният ѝ глас и успех не успяха да скрият, че е преживяла огнения ад на наркотиците и насилието. И от обичаната, тя се превърна в мразената. После Жана се оттегли за две години от музиката. Не по нейно желание.

„Прекалено ми дойде всичко това, свързано с известността, с нападките. Това ме накара да се чувствам самотна и исках да наказвам себе си. Не мисля, че артистът наказа мен. По-скоро мисля, че аз самата като човек се опитах да накажа артиста Жана”, сподели тя.

„Хората не знаят колко боли да бъдеш на моето място. И да бъдеш на мястото на всеки един друг артист, който е бил нападан по този начин и осъждан. Покрай болката, може би, съм научила много неща. Защото тогава осъзнаваш какво ти не трябва да бъдеш за другите”, казва още Жана.

Много хора, обясни тя, са имали интерес да я изкарат „лошото момиче”. „Това да бъдеш бунтар в нашите среди не е добре прието. Ти си един продукт и той трябва да работи по механизъм. Аз не живея така. Когато излезеш от рамката, вече не си добре дошъл”, категорична е тя.

„Наркотиците за мен станаха повече от приятели. Намирах отдушник. Когато ми беше забранено да пея, душата ми крещеше. Забранено ми беше, защото така трябваше. Защото такъв беше договорът. А и защото хората обичат да нараняват”, разкри тя.

„Наркотиците не заместваха нищо. Те само унищожаваха. По онова време не можех да го разбера. Няма да позволя повече да ми се случат такива гадни емоционални събития. За това време разбрах, че нямаш право да убиваш себе си заради грешките на други хора”, обяснява певицата.

Най-лошото за нея било това, че са я игнорирали, че е нямала право да пее. „Да те обиждат по улиците, да ти скачат на бой. Имала съм такива моменти. Това се приема разрушително. Най-гадното е, че самият ти не знаеш какво да направиш, защото си сам”, заяви тя.