Българският Нелсън Мандела Илия Минев пише до Рейгън

Ключови думи: Илия Минев, българският Нелсън Мандела, новини

Един човек показа нечувана политическа и гражданска воля срещу комунистическата диктатура, като цял живот не се пречупва, не се предава и не се отказва от идеите си. За съжаление, след промените той не влиза в политиката поради котерийни интриги вдясно. Става дума, естествено, за Илия Минев, който е познат на съвременниците си като пример за кураж, пише вестник Ретро.

Илия Стоянов Минев е роден в Саранбей (днес град Септември) през 1917 г. Той e активен антикомунист и затворникът с най-дълъг стаж в Европа (лежал е 33 години в българските затвори). Завършил е Френския колеж в Пловдив и Индустриална химия в Тулуза (Франция), където се запознава с Франсоа Митеран.

Илия Минев, който си отиде на 6 януари 2000 г., е най-дългогодишният политически затворник в света въобще. Лежал е 7 години повече от Нелсън Мандела.

Минев е арестуван като активист на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946-а отново е задържан по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет – Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт чрез преврат и терористични действия.

Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. Прекарва затворен до 1978 г., като обикаля почти всички затвори на страната с по-дълги престои в Пазарджишкия, Пловдивския и Старозагорския. По време на затвора 1860 дни стои в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.

След излизането му на свобода е въдворен в Септември, където са му наложени редица ограничителни мерки. ДС продължава да го наблюдава.

В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на дружество за защита правата на човека. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън и до международни организации за защита правата на човека, в което описва циничното нарушаване на човешките права в Народна република България.

Отново е арестуван. В знак на протест отново обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, но е поставен под домашен арест в Септември. На 11 януари 1988-а в дома си в Септември Илия Минев и група съмишленици основават Независимото дружество за защита правата на човека.

Така Илия Минев остава в историята като политически затворник номер едно. Той лежи не за убийство, не за престъпление, а заради отказа си да приеме комунизма. Той дочаква рухването на системата, срещу която се бори. Но вместо почести и признание, бива игнориран.

„Престорихме се, че го няма. Не го е имало. СДС в първите години не го допусна. Той остана сам, непризнат, непознат. То беше нарочно, разбира се. На комунистите не им трябваха такива икони. Те си имаха свои. Днес всички знаят, че Тодор Живков е бил голяма работа, за огромна част от българите той е бил голям политик, държавник и свестен човек. За Илия Минев си спомнят малцина. Една от големите ни грешки е тази – пропуснахме да отдадем дължимото на хората, които платиха с живота си отказа си да се примирят с лъжата и неправдата. И вместо тях изпълзяха фалшиви герои, днес седесари, утре – комунисти, вдругиден – депесари, както дойде. Келепир да има. Забравихме, че най-важното у човека е неговото достойнство, вярата – и силата да понася страданията в името на истината и справедливостта. Това ни отличава от животните, от другите същества. Макар че някои животни имат повече достойнство от някои хора. И си плащаме за тази забрава. Жестоко.“
Това пише очевидецът на времето Георги Даскалов.

След 10 ноември 1989 г. Минев действително не е допуснат до участие в политическия живот от хора, за които по-късно се разбира, че са били агенти на комунистическите тайни служби и ДС. Попречено му е дори да говори на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. в София. След смъртта му през 2000 г. президентът Петър Стоянов го награждава посмъртно с орден „Стара планина“, I степен. В родния му град Септември е издигнат паметник.

По инициатива на Тошо Пейков и Столичната община през 2002 г. издига паметник на Илия Минев. Монументът е в градинката пред храм „Преображение Господне“ в кв. „Лозенец“ до автобусната спирка на кръстовището на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ и бул. „Черни връх“.