Още едни „откраднати” избори: Какво значи загубата на Републиканците в Конгреса
Стотици хиляди гласове в Аризона не са били отчетени, защото „инцидент” е смесил непреброени с преброени бюлетини
Населението на САЩ е твърде гордо да признае, че „най-великата демокрация в света” е също толкова фалшива, колкото навсякъде другаде и затова отказват да вземат предвид вече излизащите доказателства, че за втори пореден път изборите бяха „откраднати”. Това пише в свой коментар анализаторът Пол Крейг Робъртс. Според него всички знаци са налице – точно така, както бяха след президентския вот през 2020 г., когато в последния момент Байдън, който се „влачеше” до края на кампанията, успя да изпревари Тръмп. Тогава, изведнъж и отникъде се появиха над 100 000 гласа в подкрепа на кандидата на Демократическата партия и изборите бяха решени.
Колкото и невъзможно да изглежда една такава ситуация, и колкото и пасивен да е американецът, старото правило продължава да важи. Поговорката е ясна – fool me once, shame on me, fool me twice – shame on you. С други думи – ако един път ме излъжеш, засрами се. Ако ме излъжеш два пъти – аз трябва да се засрамя. До третия път, поне засега, не сме стигнали. Но е факт, че след междинните избори, провели се точно преди седмица, американското население трябва да се срамува от лидерите си.
Феноменът с появяването на десетки и стотици хиляди вотове в подкрепа на един кандидат се наблюдава за втори път и то ексклузивно по отношение на Демократичната партия. Такър Карлсън, в свое предаване наскоро, обясни единият от начините, по който вотът в щата Аризона е бил „откраднат” – от методите на американския елит могат да се учат дори най-изпечените измамници.
Било е уредено машините за гласуване да спрат да работят само в тези райони, за които се знае, че ще грабнат Републиканския вот. Тези от избирателите, които не са могли да гласуват, съответно получават бюлетина, която трябва да пуснат в кутията за преброяване на по-късен етап. Едно на ръка, че това води до забавяне на резултатите – нещо по лошо: впоследствие се оказва, че е станал „инцидент” и всички тези пуснати бюлетини са били смесени с вече преброени, и няма как да се различат едните от другите. Шокиращо, но... случват се такива неща.
И докато някои биха казали „Ами, то винаги е имало изборна измама, няма нищо ново”, то други правилно ще отбележат, че никога тя не е била от такъв мащаб. Фалшификациите и машинациите на президентският вот преди 2 години и този за Конгреса сега бяха организирани на национално ниво. Отново – някой би посочил изненадващата победа на Джорд Буш-младши срещу Ал Гор, когато вотът бе решен от гласовете във Флорида. Но тогава решението бе взето не от машини за гласуване, а от Върховния съд на САЩ и то след сериозни обсъждания – процес, който отне близо месец.
Разликата между демократите и републиканците е огромна и тя се вижда не само в политиката, но и в профила на поддръжниците им.
От ляво са масите, които вярват в крайните джендър идеологии, в това, че педофилията е нормално сексуално предпочитание, че движения като BLM не са расистки, а напротив – борят се и то мирно с расизма (припомняме хилядите потрошени витрини и запалени магазини). Там са и тези, които считат, че свободата на словото не е свободна, ако инакомислещите не се цензурират. Това са хора с идеология, които искат да променят света и наложения в него от хилядолетия ред, налагайки своите изкривени разбирания за него.
В контраст – от дясно са хората, които знаят, че светът, в който сега живеем, не е особено добър, но е по-добра алтернатива, на това, което се предлага. И искат да го запазят. Там са тези, за които е напълно неприемливо да наричат биологична жена „мъж”, само защото тя е решила така. Абсурдно е за тях хора, които наричат себе си с различни измислени наименования, да управляват света и да налагат своите разбирания върху другите, задължавайки ги да употребяват то/техен при обръщения към тях вместо той/негов или тя/неин. За съжаление тези лични местоимения няма как да бъдат преведени директно на български, защото в нашия език това е немислимо.
Има и друг контраст между двете партии – докато Демократическата се бори за кауза, колкото и странна и инвазивна да е тя, то Републиканската не предвижда революция в обществото. В този смисъл оттук насетне ще е много трудно за консервативаторите да намерят мястото си във властта. Защото обществото в САЩ, а и донякъде вече в Европа, е до такава степен индоктринирано да вярва, че демократичните норми се изразяват в гореизброените абсурди, а не в принципите на свободата да избираш кой да те управлява, че счита всяка критика на изкуствен наложените норми като „екстремизъм”. Този феномен се наблюдава не само в САЩ, но и в почти всички страни, чиято вътрешна политика се диктува от там. Термини като „алт-десен” или „крайно десен”, или дори „теоритик на конспирациите” – удобно въведен след убийството на Джон Ф. Кенеди, за да заглуши въпросите относно атентата, се прокрадват вече дори и в нашето общество. А прокрадването им е първата стъпка към дискредитирането на опозицията.
Така стигаме до една доста плашеща хипотеза – че Републиканците трудно ще могат изобщо някога от тук насетне да спечелят избори. Просто защото тези, които са сега на власт, са си гарантирали, че това не може да се случи. А един такъв развой на събитията би означавал, че привидно демократичната система на САЩ не е нищо повече от прикрит тоталитаризъм, чиито политики се диктуват от частни интереси.
Републиканците ще вземат Конгреса. Спрете се! Наблягайте на критичното мислене, критично и към пиринските помии, не само към местоименията, където е редно.