Председателят на Асоциация на топлофикациите предупреди: Готви се поредният удар за целия бранш

Ключови думи: Кремен Георгиев, отоплителен сезон 2022, цена на парното

- Инж. Георгиев, какъв е основният проблем за българските топлофикации в момента?

За всички фирми днес, не само топлофикациите, основният проблем са растящите разходи! Мога да дам пример с топлофикациите на природен газ, които от 1 година поддържат своята дейност, въпреки неколкократното поскъпване на природния газ и липсващите компенсации от държавата в последните 6 месеца.

В момента се готви поредният удар за предприятията и целитя бранш е настръхнал! ЕС ни задължи да предприемем мерки за намаляване на цените на енергията, като от там препоръчват подобни мерки да са се съсредоточат в ограничаване на потреблението, но българските управляващи са решили да събират пари от производителите заради уж огромните им реализирани приходи, с което не сме съгласни. От 1 година поддържаме дружествата работещи на магия и няма как да се съгласим топлофикациите да бъдат лишавани от част от приходите си, които и без това не са достатъчни за поддържане на нормалната дейност, както и за инвестиции. А без инвестиции в обновяване на топлопреносната мрежа и най-вече в преминаване към по-екологични горива, много дружества, най-вече въглищни централи, ще се наложи да преустановят дейност. Нали разбирате, че приемането на подобен закон ще доведе до бърз фалит повечето дружества?

- Понеже споменахте инвестициите в преминаване към по-екологични горива. Има ли дружества, които са се отказали или ще забавят плановете за зелен преход поради кризата?

За момента не, но ако законът, за който Ви споменах, бъде приет в този вид и ако възходът на цените без компенсации за дружествата продължи, е възможно да бъдат предприети и подобни стъпки от някои от най-засегнатите, в опит да се избегнат фалитите.

- Дали фактът, че в момента има държави, които се връщат към въглищата, доказва, че в Европа се прибърза със зеления преход?

Да, абсолютно доказа точно това. Производителите в цяла Европа са изправени пред дилемата дали да имаме енергийна сигурност или да се продължи енергийния преход със същото темпо. Очевидно изборът е енергийната сигурност, без нея няма как дори да мислим за зелен преход.

Растящото търсене на енергия няма как да се компенсира само от ВЕИ. За да откликнем, ни трябват природен газ, петрол, а дори и въглища, което означава, че не сме готови да декарбонизираме петролната и газовата индустрия, което също е двигател на енергийния преход.

- В началото на разговора посочихте високите цени на природния газ като основен финансов проблем за топлофикациите, които го използват. Смятате ли, че цените устойчиво ще тръгнат надолу, или затишието ще е кратковременно?

Надявам се тенденцията да се запази. През тази седмица цените на природния газ в Европа паднаха под 100 долара за мвтч. Преди войната синьото гориво се търгуваше за малко под 30 долара, а през август скочи над 330 долара.

За съжаление се очертава още един проблем, от който се надявам да няма тежки последствия за цената. Увеличените доставки на втечнен газ от САЩ създават трудности с разтоварването, защото инфраструктурата в Европа не е достатъчна. Поради забавянето се отлага обратното отплаване на танкерите, където отново да бъдат натоварени, поради което запасите от втечнен природен газ по складовете и на вода се увеличават значително.

- Кои са леснодостъпните източници на енергия, към които може да се премине достатъчно бързо и в дългосрочен план да има печалба от използването им?

Подобни източници на енергия са биомасата и произвежданият от нея биогаз. Биомасата се използва вече в голяма част от топлофикациите в страната, няколко работят пък по проекти за строителство на инсталации за производство на енергия от биогаз. Дори частично заместване на въглищата и природния газ с тези алтернативи, които не отделят въглеродни емисии, ще доведе до трайното им намаление, което е и основната цел на всички политики, свързани със зеления преход.

- С Вас си говорим главно за топлинната енергия, но нека като енергиен експерт ни обясните до какво би довела либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите потребители, която трябва да започне през следващите години и да се извърши до 2025 година?

Либерализацията на пазара на ток за битовите потребители е ангажимент, който сме поели чрез приемане на плана за Възстановяване и устойчивост, благодарение на който реално получаваме европейски средства и не можем да не спазваме. Ако се изпълнява дословно законът,  от 1 януари следва крайните снабдители, които продават ток на домакинствата, да не го купуват на регулирани цени от НЕК, а от енергийната борса на пазарни цени.

Ако това се случи днес, без допълнителни стъпки, битовите потребители ще плащат поне 10 пъти по-големи сметки за ток, защото в момента горе долу толкова е разликата между регулираната и пазарната цена. Накратко, ако в момента сметката за ток е 50 лева, ако сме на свободния пазар, сметката ще е 500 лева.

За да не се случи подобен стряскащ сценарий, трябва да бъдат изработени серия от мерки, както и да бъде дефиниран терминът „енергийна бедност“, вземайки предвид критерии като ниски доходи, висок дял на енергийните разходи и ниска енергийна ефективност.

Истината е, че именно заради закъснялата либерализация у нас домакинствата не усетиха бурята в цените на електрическата енергия през последните години. Но разрушаването на модела на регулирани цени без добре изработена политика ще удари ликвидността на електроснабдителните дружества. При 10 пъти разлика между борсовите и регулираните цени, ще останат без пари.

- Нека за финал, поговорим за предстоящия отоплителен сезон. Вероятно седмици ни делят от началото му. Какви съвети ще дадете на българите за пестене на енергия?

Тъй като вече издадохме и наръчници, и многократно сме си говорили как потребителите могат да пестят топлинна енергия, ще дам един практичен съвет.

Добра идея е поставянето на фолио на стената зад радиатора, което ще позволи задържане на топлината по-дълго. Не трябва да спираме и изцяло отоплението, когато не сме у дома, по-добре е да го оставим на минимална степен. Рязкото изстиване и затопляне на помещенията не е енергоефективно.