Украйна "потопи" и черноморския флот на Русия

Ключови думи: Войната в Украйна, Русия, новини, Флагман, Бургас

Войната с Украйна се оказа тежко изпитание за всички видове въоръжени сили на Русия. След първоначалните успехи сухопътните войски безнадеждно се оплетоха в украинската отбрана и бяха принудени безславно да се оттеглят от Киевска и Харковска области. Въздушно-космическите сили, разполагащи със смазващо превъзходство в числеността, така и не успяха да постигнат безапелационно господство във въздуха. Но най-болезнени и неочаквани станаха крайно неудачните действия на Военно-морския флот (ВМФ), пише вестник Сега.

Според ръководителя на Центъра за военно-правни изследвания Александър Мусиенко, около 70% от руския флот е неутрализиран и сега руснаците не могат да го задействат за обстрел на крайбрежните украински градове с артилерия или морски десант. "Неговата роля се свежда само до обстрелване на украинските градове с ракети "Калибър", казва той. Мусиенко признава, че това не е малка заплаха, но "не е точно това, за което се създава пълноценен флот".

При последната атака преди два дни край Севастопол бяха сериозно повредени фрегатата "Адмирал Макаров" и морският миночистач "Иван Голубец".

Главният съюзник или главната беда

"Русия има само два съюзника - нейната армия и флот". Тази фраза, която приписват на император Александър III, обича да повтаря и президентът Владимир Путин. Александър III никога не е воювал, а Путин воюва така, че армията и флотът могат да се конкурират с глупаците и пътищата за званието "главна руска беда". Именно флота спомена Путин като оправдание за войната в Украйна: по време на паметния митинг-концерт в "Лужники" на 18 март 2022 г. той внезапно реши да си спомни за адмирал Ушаков: "Така се случи, че началото на операцията съвпадна случайно с рождения ден на един от нашите известни военноначалници, причислени към светците - Фьодор Ушаков, който за цялата своя блестяща военна кариера не е загубил нито едно сражение. Той някога е казал, че всички бури ще се обърнат в полза на Русия. Така е било тогава, така ще е и сега, така ще е винаги!"

В първите месеци на войната Путин обаче загуби повече кораби от Ушаков за целия му живот.

В новите икономически и военно-политически условия след разпада на СССР наследеният от Русия флот преживяваше не най-добрите си времена. Първите месеци от президенството на Путин през 2000 г. бяха белязани с трагедията на подводницата "Курск". Странното поведение на Путин, особено неговото изявление с ехидно подсмихване: "Тя потъна", както и неспособността да се спасят останалите живи още известно време след взрива членове на екипажа сякаш бяха дъното, което можеше да удари военно-морският флот.

Ситуацията започна да се променя в средата на 2000-те. За ВМФ бяха отделени огромни суми по държавната програма за въоръжение. Ръстът във военните разходи помогна на Русия да се върне в някои райони на световния океан. През 2008 г. "Неустрашимый" пристигна в Аденския залив за борба със сомалийските пирати. По-късно в района бе сформиран цял отряд бойни кораби, които патрулираха и обезпечаваха сигурността на преминаващите плавателни съдове.

Но през 2014 г. перспективите за развитие на флота се оказаха под заплаха заради войната в Украйна, западните санкции и прекъсването на отношенията с украинските предприятия от военно-промишления комплекс. Освен това голяма част от парите "изяде" едно-единствено направление - създаването на нова стратегическа подводница (проект 955 “Борей”) и балистични ракети за нея (“Булава”).

Превратният момент в съвременната история на ВМФ настъпи, когато Русия се намеси във войната в Сирия. През октомври 2015 г. малките ракетни кораби на Каспийската флотилия изстреляха 26 крилати ракети "Калибър" по цели на сирийска територия. Така се обозначи новото предназначение на флота - ударно средство против наземна инфраструктура на противника.

В същото време сирийската кампания показа и критичните уязвимости на морските сили - военните моряци така и не успяха да осигурят сносно снабдяване на руската сухопътна групировка в Сирия и не помогнаха особено в бойните действия. Походът на единствения самолетоносач на ВМФ - "Адмирал Кузнецов" към Сирия удиви западните наблюдатели с гъстата димна следа и се оценява в най-добрия случай нееднозначно. За три месеца - от ноември 2016 до януари 2017 г. бяха загубени два самолета — МиГ-29К и Су-33. При това противникът нямаше никаква заслуга за това - двата самолета паднаха зад палубата при кацане заради скъсани ограничителни кабели на самолетоносача.

Към 2021 г. руският военно-морски флот бе причудливо съчетание на кораби от съветско време, безнадеждно остарели от гледна точка на бойните възможности, и нови корвети, фрегати и малки ракетни кораби. Според западните оценки, основата на руската морска мощ днес са подводниците, които са по-скоро инструмент за стратегическо сдържане с доста ограничено използване. В същото време специални спасителни съдове за подводници така и не се появиха. От шестте планирани за пускане след потъването на "Курск" е произведен само един - "Игор Белоусов", който е в състава на Тихоокеанския флот.

Украинската катастрофа

Преди войната с Украйна малцина можеха да помислят, че най-големият удар, ако не материален, то поне морален, ще понесе руският военно-морски флот. В началото на конфликта Русия разполагаше в Черноморската зона с шест дизелово-електрически подводници, шест големи кораба, в това число ракетен крайцер, 36 други кораби и спомагателни съдове. През януари 2022 г., под предлог учения, в Черно и Средиземно морета бяха прехвърлени допълнителни сили от състава на Северния, Балтийския и Тихоокеанския флот. Шест десантни кораба попълниха черноморското съединение, останалите останаха в Източно Средиземно море.

Украинските ВМС към февруари 2022 г. разполагаха с една фрегата (която бе на ремонт), 12 патрулни кораба и няколко десетки други кораби и катери.

Въпреки това, в противоборството със страна, която по принцип няма военно-морски сили като род войски, руските моряци "успяха" да загубят флагмана на Черноморския флот - гвардейския ракетен крайцер "Москва". В случая за успеха на украинците допринесе не само блестящо планираната и проведенената операция, но и вечният недостиг на пари при руснаците. От трите кораба от този тип "Москва", "Варяг" и "Маршал Устинов" съвременна пожарна сигнализаиця има само "Маршал Устинов". "Москва" се отказа от такава заради икономии.

Още по-трагикомично е, че няколко дни преди началото на войната с Украйна командващият Черноморския флот лично се увери в защитата на "Москва" срещу ракетни удари. А най-голямата ирония е във факта, че към мястото, където потъна ракетният крайцер, бе изпратен спасителният съд "Комуна", който е пуснат на вода през 1915 г. и по всичко личи, че е най-старият боен кораб в света.

Освен "Москва" към дъното потеглиха или поне получиха сериозни повреди още 10 кораба - "Саратов", "Цезар Куников",  "БК-16Е", "Серна", "Василий Бех" и пет патрулни катера. Няколко десантни и патрулни катери бяха поразени с помощта на турските дронове "Байрактар". Други бяха ударени с противотанкови ракети Harpoon.

Загуби имаше и сред командния състав на ВМФ. Загинаха зам.командващият Черноморския флот Андрей Палий, командирът на 810-а бригада на морската пехота Алексей Шаров и др. По данни от открити източници са загинали 111 руски моряци, в това число 12 офицери, както и 396 морски пехотинци, сред които 56 офицери.

Основно руският флот в украинската кампания се използва за удари с крилати ракети "Калибър" от надводни и подводни лодки. Твърди се и че запасите от корабни ракети вече са на изчерпване. Западните експерти смятат, че днес Черноморският флот е просто флот за брегова отбрана. Руските кораби неохотно напускат военно-морската база в Крим, а подводниците са изведени по-далеч, в Новоросийск.

Новото оръжие-чудо

За деня на ВМФ на 31 юли 2022 г. Путин подписа новата Морска докрина на Русия. В нея за първи път от съветски времена се спомена възможността за строителството на самолетоносачи. Особено внимание в речта на президента бе отделено и на свръхзвуковите ракети "Циркон", за които по неговите думи, “няма никакви прегради”. Дали обаче е така?

Първо, стандартната, макар и много бърза крилата ракета не може да бъде наречена "оръжие-чудо". Още повече ако не е въведена във въоръжение. Второ, няма кой знае колко кораби-носители за тази ракета. И трето, хиперзвуковата "Циркон" няма как да бъде насочвана. В руския флот няма самолети за далечно радиолокаторно откриване и управление.

В съветски времена проблемът бе решен със създаването на орбитална система за морско космическо разузнаване и насочване "Легенда" с апарати за пасивно радиотехническо и активно радиолокационно разузнаване, но в средата на 2000-те години тя излезе от строя. В момента се строи орбиталната групировка "Лиана", която трябва да замести "Легенда", но там има само един спътник за активно радиолокаторно разузнаване.

Другото "оръжие чудо" за ВМФ, с което се хвали Путин, е ядреното торпедо "Посейдон". Президентът лично показа анимационно филмче за възможностите му по време на посланието си към федералното събрание през 2018 г. Точно по време на войната в Украйна бе въведен в строй и първият вероятен носител на торпетото - най-голямата атомна подводница в света БС-329 «Белгород».

По мнението на експертите обаче торпедото "Посейдон" няма военен смисъл, тъй като гарантира глобална екологична катастрофа. Самата програма, финансирана от 1980-те години насам, е по-скоро пример за разхищение и ограбване, тъй като при гигантските вложения в нея, при всички изследователски работи и изпитателни мощности, не е известно да има готово торпедо.

Бъдещето на флота

Неуспехите на ВМФ във войната с Украйна отвориха дискусията за бъдещето на флота. Дори лоялните на Кремъл експерти се шегуват със съмнителната боеспособност на флота. Започнаха и комични опити да се компенсират недостатъците - например корабите и катерите на Черноморския флот се "добронират" с чували с пясък, оръжейни сандъци и дори с провесени на борда бронежилетки.

Войната показа, че ВМФ на Русия не може да изпълнява елементарни задачи като удържане на господството по море, блокада на крайбрежието, контрол на комуникациите.

Как отговаря на това новата морска докрина на Русия? Много странно. Там например има идеи за строителство на самолетоносачи и разширяване на дейността на руския флот в Индийския и Тихия океани. Самолетоносачите "Шторм" и "Ламантин" се оценяват на около 300-400 млрд. рубли всеки. Като се има предвид, че ще е нужна и огромна инфраструктура, кораби за снабдяване и прикритие, обучаване на персонал и др., разходите достигат до астрономическите трилиони рубли. Няма и бази за устойчиво присъствие в Индийския или Тихия океан. Судан отказа на Русия създаването на такъв пункт. Едва ли ще бъде върната военната база във Виетнам.

Не е ясно и как ще се решат най-спешните проблеми като заместването или закупуването на импортни части, агрегати, електронни системи и прибори и др. Стратегията на изолация и конфронтация с развития свят не обещава нищо добро за ВМФ на Русия.