Руските войски изоставиха три ключови селища на Харковския фронт

Ключови думи: новини, флагман, херсон, украйна, войната в украйна

Руските войски са изоставили ключовите селища Купянск, Изюм и Лиман в Харковска област, както и Александровка в Херсонска област. Това съобщават руските военни кореспонденти от фронта. Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/, както и руското Министерство на отбраната засега не потвърждават официално информацията. В социалните мрежи се появиха само снимки и видео от превземането на Купянск, пише вестник Сега.

"Налага се да констатираме, че не успяхме да удържим противника край Купянск. Заедно с резервите оттеглилите се подразделения заемат позиции по източния бряг на река Оскол. В Изюм нещата също не са радостни", написа военният кореспондент Александър Коц. Според него стратегическото решение било взето, за да се съхрани животът на руските военни.

"Изюм е предаден. Войските на РФ се оттеглят в ЛНР, като колоните са силно обстрелвани", написа в Телеграм неговият колега Александър Романов.

За превземането на Изюм призна и първият зам.министър на информацията на самопровъзгласилата се ДНР Даниил Безсонов: "Да, ние напуснахме Изюм, както и някои други населени места в Харковското направление. Това, разбира се, е лошо. И разбира се това е резултат от грешките на висшето командване".

"Обкръжаването на руската групировка в Изюм би било катастрофа. От военна гледна точка изоставянето на града беше абсолютно правилно при наличните идиотски обстоятелства", написа Евгений Поддубни от ВГТРК.

За превземането на Лиман пък съобщи телеграм каналът на частната военна групировка "Вагнер" - GreyZone, както и проруският блогър Анатолий Шарий.

Как ще се отрази мащабното украинско настъпление на хода на войната обяснява в "Новая газета. Европа" военният анализатор Юрий Фьодоров.

"Настъплението на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) първо в Херсонска, а след това в южната част на Харковска област даде началото на есенно-зимната кампания на фронта. Изключително трудно, почти невъзможно, е да се прогнозира ходът на войната, но вече се очертаха някои перспективи в краткосрочен план.

Те се определят от ситуацията на два нови, ключови фронта - на окупирания от Русия плацдарм на десния бряг на река Днепър и в триъгълника Балаклея-Купянск-Изюм. За осем дни - от 1 до 8 септември, по официални украински данни, ВСУ са превзели около 1000 кв.км окупирана територия и десетки населени места. Т.нар. "изюмска групировка" на руските войски с численост над 10 000 души, опитваща се да щурмува Славянск и Краматорск, се оказа пред обкръжение.

През август Русия започна да прехвърля допълнителни контингенти войски в Запорожка и Херсонска област, в това число на десния бряг на Днепър. Причините за това бяха две. Първо - в Москва очевидно са готвели настъпление към Николаев-Одеса, вероятно и към Кривой Рог. Второ - към края на юли руското командване и Кремъл започнаха сериозно да се отнасят към намерението на украинските сили да освободят Херсон - в Киев открито и много говореха за тази подготовка. Според непотвърдена информация, Владимир Путин е наредил градът да бъде удържан на всяка цена.

Към края на август на десния бряг на Днепър бяха съсредоточени между 25-30 000 руски войници и офицери. Част бяха предислоцирани от Донбас, част бяха резервисти, подготвени за превземането на цялата Донецка област. Съответно - руските войски на изток се оказаха значително отслабени.

Така пред ВСУ се появиха благоприятни условия за действия в Донбас, преди всичко в триъгълника Балаклея-Купянск-Изюм. Този район е избран за настъпление, тъй като доскоро там Русия имаше значително преимущество. Фронтът бе изключително неизгоден за ВСУ - дълбоките вклинявания на противника сковаваха оперативния начин на действие на украинските войски и изискваха сериозни допълнителни сили за удържането на противника.

По-важното обаче е друго. Деокупацията на Балаклея открива възможност за настъпление към Купянск и Изюм - два стратегически важни града, играещи ключова роля в транспортните комуникации, по които се снабдяват руските войски в цяла Източна Украйна.

Но това е само част от проблемите. Купянск е ключов транспортен хъб за целия Донбас. От север към него минават две жп линии - едната води през Волчанск до Белгород, а другата - през Валуйка към жп възлите в Белгородска и Воронежка области. От Купянск излизат линиите, свързващи го с руските войски, воюващи в района на Харков, на славянското, бахмутското и донецкото направление, т.е. с ключовите зони на бойните действия в Източна Украйна. Загубата на Купянск или дори неговото регулярно обстрелване ще постави руските войски в този район в много сложна ситуация.

Излизането на ВСУ на река Оскол и възможното пресичане на пътищата край село Куне създават реална перспектива от обкръжаване на изюмската групировка, която ще остане практически без снабдяване и ще бъде притисната между две реки - Оскол на северо-изток и Северски Донец на юго-запад.

Успехът на ВСУ в Харковска област е обусловен от няколко фактора.

Намиращите се там руски войски се състояха основно от полицейски части на Росгвардията, които не са подготвени за бойни действия, мобилизирани от самопровъзгласилите се донецки "народни републики" и доброволчески формирования. Всички те са подготвени лошо, нямат боен опит, често не разбират какво се случва и защо трябва да рискуват живота си.

По всичко личи, че или руското командване не е взело под внимание съобщенията на разузнаването за концентрацията на украински войски, насочени към Балаклея, или просто не е имало на разположение достатъчно резерви, за да се противопостави сериозно на готвещото се настъпление. От украинска страна пък действат две добре подготвени крупни групировки, снабдени не само с артилерия, но и с бронетехника, доставена от САЩ и Европа. Те не си губят времето с щурмуване на населени места, а ги заобикалят, принуждавайки руските войници бързо да капитулират.

Как ще се развие бойната обстановка в Харковска област е невъзможно да се прогнозира. Войната си е война. Руските резерви не са изчерпани, а придвижването на ВСУ може да бъде забавено или дори спряно. Затова и украинският Генерален щаб на практика не съобщава почти нищо за действията на своите войски на изток. Но може със сигурност да се твърди, че линията на фронта в този регион се измени в полза на Украйна, а Русия ще бъде принудена да прехвърля там нови контингенти, отслабвайки другите направления на военни действия.

Драматичните събития на изток отклоняват вниманието от ситуацията в

Херсонска област, където също се разиграват много интересни събития.

Контролираният от руските войски плацдарм на десния бряг на Днепър предизвиква сериозни опасения в Киев. "Най-големи възможности пред Русия открива по-нататъшното придвижване по десния бряг на Днепър. Евентуален успех на юг, при неговото бързо и правилно използване, може да има двоен ефект. От една страна, открива реална перспектива за завладяването на Николаев и Одеса, а от друга - създава опасност за Кривой Рог и централните и западните региони на Украйна", написаха преди няколко дни главнокомандващият ВСУ Валерий Залужни и неговият колега ген.-лейтенант Михаил Забродски.

Затова подготовката за ликвидиране на руското присъствие на десния бряг на Днепър стана една от основните задачи на ВСУ през втората половина на лятото на 2022 г. Набива се на очи фактът, че украинските власти не криеха намерението си да освободят Херсон. Нещо повече - налага се впечатление, че те съзнателно привличаха вниманието към това, което е нетипично за страна, готвеща настъпление. Вероятно целта е била да принуди противника да изтегли сили от източния фронт. И тя бе постигната.

На 29 август, няколко дни преди настъплението към Балаклея, украинското командване съобщи, че ВСУ са пробили първата линия на руската отбрана и са започнали настъпателни действия на десния бряг на Днепър. За 10 дни бяха постигнати определени успехи - беше вдигнат украинският флаг над стратегически важния пункт Високополие. И украинските войски се доближиха на 10 км на юг по линията, минаваща на запад от село Давидов Брод към районния център Берислав, намиращ се на брега на Каховското водохранилище.

Украинското настъпление към Херсон върви с много бавни темпове, което рязко го отличава от ставащото в Харковска област. В този регион окупационните войски са създали три линии на отбрана с многочислени бетонни съоръжения, защитени с минни полета. Тяхното преодоляване е невъзможно без голямо количество тежко въоръжение, преди всичко едрокалибрена артилерия и бронетехника, и предполага огромни загуби в човешка сила, което е неприемливо за Украйна. Затова украинското командване заложи на изтощаване на натрупаните от руснаците запаси от боеприпаси, гориво за бронетехниката и друго снаряжение, без които е невъзможно да се води бой. ВСУ извадиха от строя всички стационарни мостове през Днепър в Херсонска област и държат под огневи контрол понтоните. Така руската групировка от 25-30 000 души се оказа в капан. Нейното снабдяване е силно затруднено и може да бъде сведено до минимум. С всеки ден нейната боеспособност ще пада и накрая тя ще се окаже пред избор - капитулация или хаотична евакуация на левия бряг. Разгромът ще има тежки последици за Русия, както във военната, така и в политическата област."

Загуби

Михаил Ходорковски публикува в Туитър документ на руското министерство на финансите, който дава информация за загиналите войници от редовната руска армия. От него става ясно, че реалните загуби на руснаците са почти 48 758 убити, което се доближава до украинските оценки. Интересното е, че в документа се визират само руските граждани, наети на трудов договор от Министерството на отбраната. За компенсации на семействата на загиналите войници досега са били отделени 361 млрд. рубли (по 7.8 млн. рубли на всяко от тях), които са се оказали недостатъчно. Затова министерството настоява да бъдат отпуснати още почти трилион рубли. Т.е. Кремъл прогнозира около 200 000 убити само от своите редовни войски. В сметките не са сложени доброволците и мобилизираните от самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република.