Из Дневника на един кмет, който не проумява какво е да си в отпуска

Созопол - където всички местни, но и новодошлите, дори и туристите им, смятат, че са богоравни и че останалите хора са техни слуги

Ключови думи: Созопол, Тихомир Янакиев, кметът на Созопол

Лятото преваляше, третото лято, откакто бях станал кмет. Летата винаги бяха трудни. Проблемите знаех отдавна, търсех решенията им, често пъти по трудния начин. Телефонът леко извибрира в ръката ми. Погледнах. Приложенията бяха пълни със съобщения или нотификации от социалните мрежи. Това беше ежедневие, особено през лятото. Пращаха ми снимки, извадки от публикации, коментари и какво ли не. Пращаха ми ги всякакви хора - приятели, "приятели", непознати с желание да дадат съвет, явно неиндиферентни към всичко случващо се в  нашия град. 

Обикновено усещах тона на писанията по енергийната вибрация. Не мога да го обясня, но някак си ми се получаваше.
Отворих Фейсбук. Ръката ми леко затрепери, странното неприятно гъделичкане в стомаха ставаше все по-натрапчиво. "Приятел " беше писал в една от групите, в която бях член. Със замах констатираше проблемите на града, бореше ги със стахановски хъс, нищо че в Созопол прекарваше не повече от седмица-две в годината. "Паркирането, паркирал е пред гараж, вижте го, няма право да паркира пред гараж, това е нарушение..." - бла, бла, продължаваше критиките в същия дух. 

"Но колата може да е на собственика на гаража или на негов гост" - контрира друг потребител в мрежата.

"Въпреки всичко, така не може, трябва ред!" - пишеше трети потребител.

"Стахановеца" го разбирах, беше искал среща с мен, настояваше да закупи място за паркиране пред въпросния гараж, който не беше негов. Естествено отказах. Оттогава той взе присърце проблемите с паркирането в града. И не само този проблем. 

Бръммм, нова нотификация - преглеждам я. Потребител е публикувал снимка с препълнена 240-литрова кофа за смет, някъде на "веселата улица ", видимо посред нощ. Боклукът беше навсякъде около нея. Слепоочията ми запулсираха. На оперативката с управителя на частната фирма, почистваща града, бях поискал изрично да се въведе и нощна смяна, която до полунощ да обхожда целия град. Съзнавах, че това ще увеличи разходите ни, но не исках Созопол да тъне в мръсотия,  както беше допреди три години. Гледките от препълнени, мръсни и вонящи казани тип "бобър" тогава бяха ежедневие. Неслучайно започнахме масовата им подмяна с подземни контейнери, която се надявах да приключи до лятото на 2023-та година. 

Препратих снимката на управителя на боклукчиите, той върна отговор незабавно: "Хората ми чистят...да, както сме обявили, на две смени. Не, ще проверя, от къде точно..." - затварям телефона. Раздразнението ми полека отминаваше. Имах право да съм бесен. Всяка сутрин в 6.00 бях на улицата. Стараех се да обходя всички точки, където са поставени казани за смет. Да, знаех, че не всичко зависи от мен и от боклукчиите. Знаех, че без желанието на гражданите нямаше да постигнем търсения ефект. Неведнъж ми се налагаше лично да поставям в казана торбите с боклук, оставени до него, независимо, че беше празен. Просто някой го беше домързяло да натисне един педал с крак и да изхвърли боклука си на правилното място. Да, това беше ежедневие. 

"Кмете, ще сложим и видеонаблюдение. Вече сме на финала. Тези от А1 малко се забавиха, но всичко е почти готово", докладва директорът на Дирекцията за общинската собственост, разпалено обяснява ползите от  разширено видеонаблюдение, което ще помогне да идентифицираме потенциалните нарушители.

Да, проблемите бяха ясни...Паркиране, чистота, транспорт, другото оставаше за есента и зимата...

"Тате, айде бе, тръгваме ли? Нали си в отпуск?"- синът ми ме чакаше, подпрян на рамката на вратата вкъщи. Държеше маската и шнорхела си, явно готов за плаж....
Сепнах се, оставих телефона на масичката. Да, бях в отпуск, но пулсът на града не спираше...

Из "Дневниците на един кмет "

*Авторът е кмет на община Созопол, първи мандат, пост от ФБ