Тежка неподготвеност на държавата и кметовете за мобилизация при война, констатира правителствен доклад

Въпреки минимално заявените средства за поддръжка на системата реално се отпускат около една четвърт от тях, сочи докладът

Ключови думи: правителство, Драгомир Заков

България има много сериозни проблеми с организационно-мобилизационната подготовка и с военно-временните запаси и то на най-високо ниво в държавата. Това става ясно от Годишен доклад за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет (МС) през 2021 г. Той е бил приет на едно от последните заседания на правителството на Кирил Петков в края на юли.

Вносител на доклада е военният министър Драгомир Заков.

„Докладът е приет на заседание на Междуведомствения съвет на 8 юни т.г. В него са отразени изпълнените дейности по основните функционални области на Съвета. Това са две области – експортен контрол на продукти, свързани с отбраната и отбранително-мобилизационна подготовка на страната“, казва Заков според стенограмата от заседанието.

Пред колегите си в МС той акцентира върху отбранително-мобилизационната подготовка - „тъй като там са констатирани много сериозни проблеми, а то е важно“.

„Например, констатирано е, че в звената от държавната администрация, в много от тях няма.., т.е. в държавната администрация в много структури няма звена по отбранително-мобилизационна подготовка, вкл. такова звено липсва и в Администрацията на Министерски съвет. Продължават да липсват формирани, съгласно нормативните актове, звена в голяма част от министерствата и ведомствата, както стана дума. В областните и общинските администрации звената масово се състоят от един човек. Това, разбира се, нарушава изпълнението на функциите по тази дейност“, алармира военният министър.

Драгомир Заков поставя въпроса и за финансирането: „Намаленото до минимум финансиране на дейностите води до други затруднения. Липсата на капиталови вложения в материалната база, затруднена поддръжка на обектите от системата за военно-временно управление, отказ на редица стопански обекти за ангажиране с военно-временни задачи и трудности по поддържане на военно-временните запаси. Всичко това може да доведе до много сериозна обстановка в случай на необходимост.“

Заков повдига и още един въпрос: „Към момента не е разработен нормативен акт, който урежда подготовката на ръководителите на държавната, местната администрация, юридическите лица за изпълнение на задачи, свързани с отбраната, въпреки че такъв е предвиден в чл. 47 от Закона за отбраната и въоръжените сили.“

Военният министър добавя: „Особено тревожно е равнището на подготовка на областните управители и кметовете на общини, които са ръководители на областни и общински съвети за сигурност. Така че, това е една от сериозните констатации в този Годишен доклад и лично моето мнение, нека в протокола да бъде отбелязано изрично, че това трябва да бъде адресирано при първа възможност в първо редовно правителство, следващо става дума.“

Въпреки тревогата, изразена от Заков, колегите му от МС не са взели отношение по темата, а точката е приета без допълнителни въпроси и коментари.

От 2 август на власт е вече служебно правителство с премиер Гълъб Донев и министър на отбраната Димитър Стоянов. Според Драгомир Заков обаче, явно, те не следва да се занимават с темата, а това трябва да е задача на следващия редовен кабинет.

Справка със самия доклад сочи, че служителите по отбранително-мобилизационна подготовка (ОМП) „много често съвместяват и други функции (защита на сигурността на информацията, осигуряване на пропускателния режим, граничен контрол и др.), което нарушава изпълнението на ОМП“.

„По същество системата за привеждане на страната в готовност за работа във военно време се осигурява кадрово изцяло от личен състав, назначен на Допълнително щатно разписание. Още по-незадоволително е кадровото осигуряване за поддържане на военновременните пунктове за управление“, пише в документа.

В частта за финансирането на дейностите пък се посочва: „Заявените финансови средства са минимално необходимите за поддръжка на системата и не осигуряват нейното възстановяване до пълната й функционалност и по-нататъшна модернизация и развитие. Въпреки минимално заявените средства реално се отпускат около една четвърт от тях.“