Ескалацията на Литва заради блокадата на Калининград – по-опасна за мира в Европа от войната в Украйна?

Русия се закани да отговори подобаващо, но не с дипломация, а по „практически начин” срещу страна членка на НАТО

Ключови думи: русия, блокада, калининград, вилнюс, решение, коментар, война, конфликт, ескалация

Не конфликтът в Украйна, а амбициите на малка страна от Прибалтика да изпъкне пред ЕС може да се окажат окончателната причина за война между Русия и НАТО – събитие, което би довело да края на цивилизования свят в Европа, който досега познавахме. Преди няколко дни Литва обяви блокада за всички стоки, преминаващи през нейната територия за руския анклав Калининград. В това число се включват всички, наложени със санкции от ЕС суровини и материали – въглища, технологии, метали и строителни материали.

Решението на правителството на Литва е странно, но не и неочаквано. Тя и другите две прибалтийски републики Латвия и Естония, въпреки сравнително малкия си размер и не толкова значителен глас в Европейския парламент, са едни от най-вокалните противници на Русия – като малкото куче, което лае неистово. През годините те неведнъж са изразявали притеснения, че ще бъдат нападнати от „мечката”. Точно затова е интересно защо именно сега от там идва най-голямата провокация към Москва, която може да влезе в ролята на „самоизпълняващо се пророчество” и  действително да доведе до нежелан конфликт. А как ще бъде решена политико-икономическата криза, която се задава заради блокадата на Калининград, ще има огромно значение за бъдещето на Европа – може би повече дори от ситуацията в Украйна, която в последните няколко седмици все по-рядко получава сцена в ефира на западните медии.

Реално Русия не закъсня с позицията си. Отговорът на Москва, както се изрази вече говорителят на Външно министерство на РФ Мария Захарова – вероятно няма да е дипломатически, а „практически”. Какво значи това може само да се гадае, тъй като МВнР засега не изнасят никакви данни освен факта, че „...се води дискусия как да се отговори на очевидно неприятелското поведение на Литва”. Още по-интересно е, че решението на Литва не е и съвсем подкрепено от Брюксел.

Каквото и да значи това и на каквото и да се дължи – на глупост или умишлено оставена отворена вратичка, от ЕС преди дни заявиха, че блокдата е „грешка, вследствие на зле описан текст в последния пакет от санкции”. С това от там сигнализират, че пазят дистанция от решението на Литва.

И в тази позиция, с която от Брюксел сякаш се отдръпват от партньорите си във Вилнюс, има логика. Защото дори и най-заслепените политици в ЕС вече започват да съзнават, че предстоят тежки зимни месеци заради надвисналата икономическа криза и растящата инфлация. Още повече, че вчера официално от Международната агенция по енегетиката (МЕА) – организация, създадена в разгара на Студената война, за да предпази цивилизования свят от енергийна криза като тази през 1973 г., предупредиха, че има огромна възможност Русия да спре окончателно доставките на газ към Стария континент, независимо от метода на плащане. Тази хипотеза бе ясна още от самото начало на конфликта в Украйна и крайната реакция на европейските лидери. Тя е и основен коз в ръцете на Путин, който добре знае, че голяма част от индустрията в Съюза разчита именно на доставки от „Газпром” през различните тръбопроводи. Европа трябва да е готова за такъв развой на събитията и вече има показатели, че някои хора са започнали да усещат накъде духа вятъра. Германия – водещата икономика в ЕС, вече категорично очаква тежка рецесия, ако руския газ спре напълно и това би трябвало да говори много за останалите лидери в ЕС.

Така привидно самоволните действия на Литва изглеждат малко като отказа на българското правителство да плаща руския газ в рубли чрез предложения от Москва механизъм – като малко дете, което отчаяно се опитва да се хареса на батковците. Конкретно сега обаче това е контрапродуктивно и дори опасно.

 Защото наистина на този етап не е ясно докъде е готова да стигне Русия, а дори само заплахата от открита война между нея и НАТО би трябвало да е достатъчна за всеки политически лидер да се откаже от инатите си и да отвори очите си за реалността.

В същото време това би било нож с две остриета, тъй като ако сега Европа „отпусне каиша” конкретно за Украйна, опасенията са, че Путин има апетит и към други региони с „руско население” на Стария континент. По подобен начин Хитлерова Германия преди Втората световна война бе оставяна свободно да анексира територии от Чехия и това впоследствие доведе до широкомащабен конфликт.

И отново историята е тази, която показва, че преди война обикновено има разрив на дипломацията – такъв, какъвто в момента сътвори Литва, оставяйки на произвола на съдбата около 1 млн. руснаци, живеещи в Калининград. А ако тази ескалация не се тушира навреме, е нясно какви ще са последиците и изглежда все повече се доближаваме до нещо, което заради липса на по-добро определение, може да се нарече като потенциална „Трета световна война”.