Западните медии постепенно подготвят читателите си за неизбежния колапс на украинската армия*

Според полк. Дъглас МакГрегър съдбата на Донбас вече е решена, но войната ще продължи през цялото лято

Ключови думи: война, украйна, прогнози, развитие, полковник дъглас макгрегър, мнение, коментар, западни медии, колапс на украинската армия

В последните месеци западните медии направиха всичко по силите си да представят украинската армия като много по-мощна и много по-многобройна от това, което е тя в действителност. По-наблюдателните забелязаха веднага, че едни и същи кадри от руски танкове под атака бяха представяни като различни. Местните контраатаки от украинска страна пък получаваха отразяване като „операционни маневри”. Руските грешки бяха преувеличавани драстично – както стратегически, така и по важност. Загубите на руснаците и истинския размер на украинските загуби пък бяха изкривявани до неузнаваемост, напълно измисляни или просто игнорирани. Това време приключи, пише в своя публикация полковник Дъглас МакГрегър.

Сега реалността на бойното поле вече е различна. Веднъж имобилизирани в статични защитни позиции украинските сили в обсадените градове в Донбас се оказаха в безнадеждна ситуация. Въпреки това дори този развой на събитията бе илюстриран в западните медии като провал на руснаците да достигнат до крайнта си цел.

От стратегическа гледна точка имобилизирането на силите в статични защитни линии в модерната война е лош ход. Такива сили лесно биват идентифицирани, таргетирани и унищожавани от разстояние. Когато в небето има средства, които дават постоянни данни за позициите и единиците на бойното поле и когато тези средства са свързани с прецизни насочващи оръжия или модерни артилерийски установки, това да „държиш позициите си” е фатално за всяка сухопътна войска. А това е още по-вярно за Украйна, където още от самото начало на войната Москва се фокусира върху унищожението на армията, вместо върху окупацията на градове или завземане на украински територии на запад от река Днепър.

Резултатът, който никой досега не искаше да признае, е поетапната анихилация на украинските военни сили. Те бяха спасявани от епизодичната подкрепа на САЩ с доставки на оръжия, като така киевските легиони успяваха все пак да запазят лице. Тези легиони сега измират с ужасяваща скорост заради прокси войната на Вашингтон.

Истината е, че войната на Киев с Москва е загубена. Украйна бива обезкървявана постепенно, а обучени войници, които да заменят убитите или пленени няма в достатъчно големи бройки, за да имат какъвто и да е ефект върху битките. Ситуацията става все по-отчайваща с всеки изминал час и без значение колко милиарда долара изсипват САЩ и съюзниците им в Украйна, тази жестока истина няма да се промени.

Проблемът вече не е само дали Украйна ще се откаже от определени територии в полза на Москва в Източна Украйна – територии, които Русия вече управлява така или иначе. Бъдещето на областите Херсон и Запорожие, както и Донбас, вече е решено. Най-вероятният развой на събитията оттук нататък е, че Москва ще вземе и Харков, и Одеса – градове, които в исторически план са си руски и рускоговорящи. Тези бъдещи операции ще удължат конфликта и той няма да бъде прекратен през лятото. Проблемът сега е как да се спре войната.

А дали тя ще спре още в ранната есен зависи от два ключови фактора.

Първият е свързан с властта в Киев и търси отговор на въпроса: Ще се съгласи ли Зеленски с програмата на Джо Байдън за постоянен конфликт с Русия?

Ако Вашингтон сбъдне мокрите си сънища, Киев ще продължи да действа като база за натрупване на нови войски, заплащаващи Москва. На практика това означава Украйна да извърши национално самоубийство, защото отговорът от руска страна вероятно ще се състои в масов обстрел от разстояние на запад от река Днепър.

Този развой на събитията със сигурност не е неизбежаен. Берлин, Париж, Рим, Будапеща, Букурещ, София, Рига, Талин и дори Варшава не са длъжни сляпо да следват примера на Вашингтон. Европейците, както и американците, вече гледат в бездната на всеобхватната икономическа криза, която де-факто администрацията на Байдън създава. Но за разлика от повечето американци, които щат-нещат трябва да се съобразяват с ужасяващите последствия на лошите решения на Байдън, европейските правителства могат да решат да излязат от плана за „перманентна война” в Украйна.

Вторият фактор е свързан със самия Вашингтон. От там в последните 4 месеца се изсипаха над 60 млрд. долара в подкерпа на Украйна по един или друг начин – средно по 18 млрд. на месец. Важният въпрос обаче е какво ще се случи с милионите украинци в частта от родината им, която не е под атака. Откъде ще дойдат парите, с които да се построи наново разбитото им общество в контекста на глобалната иконимическа криза?

Когато само заради инфлацията сега, средностатистическото семейство в САЩ плаща с 460 долара повече на месец, за да закупи същите стоки и услуги в сравненив със същия период миналата година, е много вероятно темата с Украйна съвсем скоро да потъне тихо и да изчезне от новините. Политиците във Вашингтон добре знаят, че американският електорат има много кратка продължителност на вниманието, когато се касае за проблеми извън САЩ. В този смисъл за политиците, които сега са на практика в предизборна кампания, дори признаването на загуба в Украйна ще има малък или дори нулев моментален ефект.

Но ефектът от редицата стратегически провали на САЩ в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия се натрупва. През 80-те години „Дженеръл Мотърс” желаеха да диктуват това какви автомобили купува американецът, но пък клиентите имаха други идеи. Затова GM, който доминираше пазара в продължение на 77 години, загуби върховото място от Тойота. Случаят е аналогичен с политиката на Вашингтон, който вече добре съзнава, че не може да контролира всичкo, нито може да избягa от отговорносттa си за това, че е похарчил миларди от джоба на данъкоплатеца, съсипвайки американския просперитет.

Така през ноември американците ще излязат да гласуват на междинните избори. Този вот ще направи много повече от това да опипа почвата за това какви са нагласите на електоратата. Ако дотогава войната в Украйна не е приключила, то след това ще стане ясно в каква посока ще се насочи тя.

*Автор на текста е полковник Дъглас МакГрегър. Той е старши автор в „The American Conservative”. МакГрегър е бивш съветник на Секретаря по отбрана в администрацията на Доналд Тръмп и е отличен ветеран, участник в „Последната велика танкова битка за 20 век” – битката за 73 Easting по време на войната в Залива през 1991 г. МакГрегър е и автор на пет книги.

*Превод - Георги Русчев, международен редактор на Флагман.бг