Сблъсъкът между двете църкви на Християнството – защо Западът и Русия никога няма да се разберат

Настоящият конфликт в Украйна е донякъде продиктуван от историческото разделение на Европа на две и концепцията за „Третия Рим“

Ключови думи: русия, запад, няма да се разберат, европа, война в украйна, третия рим, история

Токсичната атмосфера на пропагандата от двете страни заради конфликта в Украйна почти не допуска друг анализ освен крайно семплият – „Русия е зла, Украйна се защитава“. Това е вярно до голяма степен, особено във втората му част, но съвсем не представя цялостната картина и дълбоките причини за разделението между Запада и Изтока. А такова датира още след разпада на Римската империя и разделянето ѝ условно на две – Западна и Източна. 

По какъв начин тези толкова далечни събития могат да имат отношение със случващото се сега обаче, биха запитали мнозина. Отговорът обаче изисква разбирането на един термин, влязъл в редовна употреба в началото на 16 век – „Третият Рим“. 

Първоначално използван в религиозен контекст, впоследствие той се превръща в политически, обхващайки желанието на Русия да се превърне в лидер на Православния свят в контраст на Католицизма. За да разберем какво се крие зад термина „Трети Рим“ обаче е нужна още повече история. 

Условно „Първият Рим“ е.. Рим – столциата на империята, просъществувала и обхванала огромна част от Европа, Азия и Африка, до 405 г. Т.нар. „Втори Рим“ е Константинопол, сегашен Истанбул, който пада за пръв път през 1204 г. вследствие на Четвъртия кръстоносен поход и основаването на т.нар. „Латинска империя“, но впоследствие се връща под византийски контрол и отново пада няколко века по-късно – този път окончателно под набезите на формиращата се Османска империя. Има известен спор кой град след това да се превърне в център на Православието. 

Един от предложените, по стечение на обстоятелствата, е Велико Търново – столицата на Втората българска държава или империя (в зависимост от източника). Той обаче пада дори по-рано от Константинопол, а висшето духовенство на България бяга на север – към днешна Украйна и Русия. В Москва идеите за „третия рим“ обаче хващат корени. Така и до днес за наследник на Римската империя се счита Русия, която неслучайно сега, по-ясно от всякога, демонстрира имперските си амбиции. 

Християнството е разделено на две – Католицизъм и Православие. Макар вярващи в едно и също божество, тези две условни „течения“ на ученията на Иисус Христос, са коренно различни и в исторически план – агресивни едно към друго. Интересно е и разпределението на картата между православни християни и католици в Европа.

Трудно е да се разбере либералният запад без да са понятни историческите факти за Европа – фундаментално тя винаги е била „двуглава ламя“. Едната глава може да се проследи от властването на Карл Велики до днешен Брюксел; а другата – от Атина, през Рим, към Византия и Константинопол, та чак до днешна Москва. 

Западните католици виждат православните на изток като сатрапи и сбирщина от престъпници. На изток пък православните виждат в Запада кръстоносци и ги възприемат като варварски узурпатори на територии, които не могат да утолят глада си за власт. Неслучайно Вторият Рим – Константинопол, е унищожен не от някоя азиатска страна или България през 1204 г., а от кръстоносците на венецианския католик Бонифаций Монфератски – по-късно убит в засада от воини на Цар Калоян.

Видно от картата по-горе Украйна е основно православна държава. Западните ценности и политики обаче сега се прокрадват там от поне 10 години – нещо, което за „Третия Рим“ в Москва е неприемливо от религиозна, идеологическа и политическа гледна точка. Концепцията на Петър Велики от 19 век, когато терминът "Трети Рим" официално става политически, до ден-днешен продължава да важи – Русия се нуждае от „близката чужбина“. Впрочем точно такава роля са играели по времето на Съветския съюз страните по периферията, включително и България. Причината за тази концепция е и географска – западната европейска част на Русия е съставена от предимно равни полета, лесни за прекосяване от вражеска армия, демонстрирано ясно от Наполеон и Хитлер. 

Украйна е де-факто протекторат на Москва от 1654 г., когато след Споразумението от Переяслав тя се превръща в много повече от стратегически партньор на империята. Още тогава се е говорело за натурален процес, задействан преди векове от двете православни славянски нации. Когато и последният украински главнокомандващ е свален от власт през 1764 г., страната официално става част от Руската империя и за това има ясна причина. Както самият Путин, наричан от мнозина сега диктатор и тиранин, каза преди дни: „Русия не може да позволи създаването на анти-руска територия около себе си“.

И в този смисъл войната в Украйна ще продължи дотогава докогато имперските интереси на православна Русия, Третия Рим, са задоволени. А това означава, искаме или не, разпокъсването на Украйна на няколко, да ги наречем "неутрални" територии, които да действат като „близката чужбина“ за Москва. Този процес, впрочем, започна още на 21 февруари, когато 3 дни преди старта на „Операция Z” Путин призна независимостта на Донецка и Луганска народна република. Военните действия, които сега се извършват в Източната част на Украйна представляват естественото продължение на това. А завземането на Одеса и южните части като цяло действат като път, по който Русия да разшири влиянието си в Черно море и да свърже Кримския полуостров с континенталната си част по суша, вместо да разчита на крехкия, дълъг близо 20 километра Кримски мост. 

Пък дали настоящият конфликт в Украйна е провокиран от запад или от изток остава без особено значение. Истината е, че Европа е разделена на две и това се вижда както политически, социологически и духовно, така и исторически. И докато не се намери компромис, годен и за двете страни на монетата „Християнство“ на Стария континент, конфликтите ала „Студената война“ ще продължават.