19 млн. лв. от парите на данъкоплатците отиват за партийна субсидия

Ключови думи: данъкоплатец, субсия, партия

Няма реални намерения за въвеждане на нова система за партийно финансиране практически, според анализ на Института за развитие на публичната среда "Реформите на партийната субсидия останаха за друг път", публикуван онлайн в платформата "Отворен парламент".

Политическото говорене за държавната субсидия се ограничава изключително върху нейния размер, отбелязват анализаторите. Според тях липсват дебати за изработването на механизми, които да обвързват основанието за получаване и размера на субсидията с функциите, които изпълняват партиите.

Според Закона за политическите партии право на държавна субсидия имат формациите с не по-малко от един процент подкрепа на последните парламентарни избори, както и всички коалиции, излъчили народни представители. В резултат на трите избора през миналата година общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали държавна субсидия.
През 2021 г. субсидията се задържа на осем лева на получен действителен глас. Така, по данни на Министерство на правосъдието, през миналата година държавата е отделила 18 943 750 лв. за партийни субсидии.

"Има такъв народ получават" получават по един лв. на действителен глас. Също толкова, но за периода 4 април–30 юни, са взимали и от  "Изправи се.БГ“ (част от коалицията "Изправи се БГ! Ние идваме“). И двете формации са заявили, че не желаят да получат пълния размер на помощта, тъй като ще се съобразят с мнението на гласувалите в референдума от 2016 г. (един от въпросите тогава, бе за намаляването на субсидиите на един лв. за глас), отбелязват анализаторите.

Те припомнят, че четири парламента работиха през миналата година. През 2021 г. най-много средства са получавали формациите в 44-то Народно събрание – 5,88 млн. лв., следвани от тези в 46-ото с 5,1 млн. лв.

Според данните през 2021 г. най-много държавно финансиране са получили от ГЕРБ (вкл. и в коалиция със СДС). Техните приходи възлизат на 6,5 млн. лв. Следват БСП (като коалиция от партии) с 4,3 млн. лв. и ДПС с 2,5 млн. лв.

През изминалата година се проведоха три кампании за парламентарни избори, от отчетите на партиите става ясно, че в голяма степен субсидията се използва за финансиране именно на предизборните надпревари, констатират от Института.

За вота през юли 2021 г. участниците са вложили общо 7,4 млн. лв., а за този за парламент през ноември – 7,3 млн. лв. Като основен източник на приходи се очертава държавната субсидия с дял от около 60 процента. Тя формира например 88-92 на сто от средствата за кампаниите на партия "Възраждане" и между 70 и 100 процента от тези на ДПС, посочват анализаторите.

Те припомнят, че единственият критерий за получаване на държавна помощ, въведен от законодателя, са гласовете, привлечени от формациите на изборите. Така субсидията се възприема по-скоро като „награда” за изборни резултати, това стимулира партиите да бъдат активни главно по време на предизборни кампании, които финансират именно със субсидията, смятат от Института.

При дебатите за бюджет 2022 обсъжданията по същество за субсидията липсваха, а размерът ѝ за тази година се запази, се посочва в анализа. В него се отбелязва, че в медийно участие финансовият министър и вицепремиер Асен Василев е изразил мнение, че трябва нов механизъм за определяне на държавната помощ,  базиран на необходимата "минимална издръжка на партийни офиси ... и сътрудници в 28 града, както са 28-те области”.

Държавната помощ следва да се обвърже с обективен критерий,  е мнението на анализаторите от Института за развитие на публичната среда.  Според тях такъв, например може да бъде размерът на средната работна заплата, за да имат стимул народните избраници да работят за подобряване на икономическите условия в страната. Необходимо е и въвеждането на механизми за по-голяма прозрачност при разходването и отчитането на субсидията, коментират от Института.