Една история за българина и олиото

Ключови думи: олио, новини, флагман, българин, кауфланд, истерия с олио

Една история за българина и олиото...

Види у брошурата на Кауфланд, че на другия ден олиото ще е на промоция, потърка ръце доволно, вика: - Те сега че спестиМ некой лев. - гледа пресметливо.

Слезне до мазето, там 2 бидона за кисело зеле пълни с нафта, дето преди 1 седмица се редил да напълни на "старите цени", чуди се к'во да ги прай, измъкне ги навънка - нема фуния. Звънне на жена му да му метне едно шише от Фанта през балкона и една ножица, почне да го обработва, ножицата отпесне - пореже се.

Почне да псува, вика нагоре на жената - По тъпа ножица не можа ли да ми метнеш, ма? - мрънка си под носа, ако не бил той, целото семейство щело да умре от глад. Среже го най-накрая, заглави го у капачката на резервоара, тръгне да налива, шишето се извади, маратонките му Рънърс плувнат у нафта, ревне от яд.

С 300 зора сипе у неговата кола, остане му половин бидон, почне да налива на жена му у Корсата - тя на бензин. Сети се, вика имало да става. Долее го целото да не дава зян, качи бидоните, вкара ги у банята, заръча на жена му да ги изплакне да са готови за сутринта.

Алармата му звънне у 3:50 сабале, иска да е пръв, натовари бидоните у колата, тръфне към Кауфланда. Там вече една бабичка застанала първа пред вратата - нашио втори. Поздрави я, бабата му каже, че ще дават само по един стек на човек - он откачи, но веднага изскочи с резервен план. Седне у Опело, он му паднал акумулатора...

Мине боклкчуйски камион, хората му помогнат да я бутне, запали, прибере се до тех. Събуди целата къща, дигне тъщата, жената, сино му, требвали му в магазина всеки да вземе по един стек. Сина му каже, че е на училище, нашио му напише бележка по домашни причини, вика: - Семейството е по-важно от образованието! - погледне будителски.

Стигнат до Кауфланда, он паркинго по-пълен от тоя на Арена Армеец преди концерт на Цеца. Нашио огледа тълпата, па каже - Дей*а и сиромасите, за 2 лева аванта ше се изтепат да са първи.

Почне да се бута през опашката, тегли мънинкио за ръката, вика - С дете съм бе, бъдете хора! Баба ми е най-отпред на опашката. - нареди се до бабичката от сутринта. Отворят вратите на магазина, хората го отнесат като Волга крива мантинела...

У магазина стане мазало, не може да се дореди до щанда с олиото, 40 минути го подметат като топче за пинг понг, накрая поутихне ситуацията, види, че останал само един стек на целия стелаж. Бабата от сутринта понечи да го вземе, нашио я блъсне като вратичка на печка Раховец, вземе го, гледа победоносно.

Нареди се на касата да плаща, бабичката викнала внука - он каратист, 2 метра като гардероб, зачатка го, нашио 2 минути не може да стъпи на земята, вземат му и единия стек, вика на сино му - Тоя ако ме беше ударил още веднъж, щеше да стане страшно. - излезне от магазина без нищо, нямал място сред такива хора, никога нямало да станем европейци, Българите си заслужавали съдбата...

*Неизвестен автор, фейсбук