Автобусните превозвачи искат поне 100 млн. лв. по-голяма субсидия
Управляващата коалиция не е склонна да завиши помощта за Столичния градски транспорт с бюджет 2022
Между първо и второ четене на бюджета за 2022 г. е възможно да бъде завишена субсидията за обществения градски транспорт заради увеличената цена на горивата. С това се ангажира председателят на транспортната парламентарна комисия Борислав Гуцанов (БСП) по настояване на Конфедерацията на автобусните превозвачи (КАП). Във вторник комисията гласува на първо четене законопроекта за държавния бюджет за тази година, пише вестник Сега.
Финансовото министерство е заложило за 2022 г. субсидията за нерентабилните автобусни линии в градовете и в планинските райони да бъде 65 млн. лв. - със 7 млн. лв. повече от м. г. От тази субсидия 15 млн. лв. е за Столична община, а 50 млн. лв. - за останалите населени места в страната. Отделно за компенсиране на по-ниските цени за пътуване на деца, ученици, студенти, многодетни майки, инвалиди и др. са предвидени 49 млн. лв. и 17 млн. лв. за безплатния автобусен превоз на полицаи и военни.
"Субсидиите за градските линии са недостатъчни заради увеличената цена на метана. Необходими са около 100 млн. лв. допълнително. А субсидията на междуградските превози трябва да стане 85 млн. лв.", заяви Магдалена Милтенова, председател на конфедерацията. Браншът е недоволен, че субсидия за нерентабилни линии има само за обслужване на селища с под 500 души население, както и населените места над определена надморска височина. "Крайградски линии между общини с дори по-малко население не се субсидират заради изискването за надморска височина", посочи Милтенова и поиска преразглеждане на това условие. Съпартиецът на Гуцанов Георги Свиленски обеща, че ако сега няма възможност да се завиши субсидията за автобусните превози, то с актуализацията на бюджета в средата на годината, това непременно щяло да се случи.
Депутатите от управленската коалиция обаче не са така склонни да завишат субсидията за Столичния градски транспорт. Столичният общински съвет вече поиска от правителството помощ от 178 млн. лв. за дофинансиране на градския транспорт в София тази година. Отделно от това настоя и за още 50 млн. лв., с които да покрие загубите от 2021 г.
"Гpaдcĸият тpaнcпopт в Coфия и cтpaнaтa пocpeщнa ĸpизaтa пo дocтoeн нaчин и въпpeĸи чe нe получи подкрепа, хората ocтaнaxa нa paбoтнитe cи мecтa, тaĸa чe зaeтитe в дpyгите ceĸтopи нa иĸoнoмиĸaтa дa пpoдължaвaт тpyдoвaтa cи дeйнocт. Градският транспорт е един от най-пострадалите не само заради пандемията, но и заради поскъпването на горивата", обяви пред транспортната комисия Eĸaтepинa Йopдaнoвa, пpeдceдaтeл нa Cъюзa нa тpaнcпopтнитe cиндиĸaти ĸъм KHCБ, която в същото време е и столичен общински съветник от ГЕРБ.
От КНСБ настояха от бюджета да бъдат отпуснати 230 млн. лв. за градския транспорт в София и още 200 млн. лв. за останалата част от страната. Синдикатите намекнаха, че са готови на протести, ако исканията им не бъдат изпълнени. Докато се провеждаше заседанието на транспортната комисия, синдикатът бе оранизирал протестиращи транспортни работници пред сградата на Народното събрание.
"Готов съм да се бopя гpaдcĸият тpaнcпopт дa paбoти, нo нe мoгa дa cĸpия, чe eднa тиĸeт cиcтeмa зa 20 млн. лв. за София бe нaпpaвeнa да струва 100 млн. лв. Kaĸ дa oбяcним нa избиpaтeлитe, чe дъpжaвaтa щe дaдe 178 млн. лв. нa Столичната община, нo пapитe може да се paзпpeдeлят пo дpyг нaчин?", пoпитa Гeopги Cвилeнcĸи. Мандатоносителят Hacтимиp Aнaниeв също смята, чe първо тpябвa дa се изясни ĸaĸ oбщинaтa c нaй-гoлям бюджeт в страната xapчи парите си. И направи забележка на синдикатите, че използват хората като жив щит зa иcĸaнe нa пoвeчe пapи.
Taĸcимeтpoвитe cиндиĸaти на свой ред пoиcĸaxa в бюджeтa дa бъдaт зaлoжeни допълнителни cpeдcтвa ĸъм oбщинитe, за да може те да намалят пaтeнтния дaнъĸ за тази услуга. Заради коронавируса и затворените заведения оборотите на таксиметровите фирми паднали с 80%. Депутатите заявиха, че ще помислят по темата, но и че браншът трябва да предприеме сериозна реформа за подобряване на качеството на таксиметровата услуга.
И УЧЕНИТЕ НЕДОВОЛНИ
Недоволни от бюджета останаха също учените и преподавателите в университетите. От БАН заявиха, че са шокирани от "мизерния бюджет", увеличен едва с 2 млн. лв. (до общо 119 млн. лв.), заради което готвят протести. Министърът на образованието и науката Николай Денков побърза да ги успокои, че е в процес на преговори с финансовия министър и премиера за увеличаване на средствата, но трябва и учените да поемат определени ангажименти за реформи.
Парите за университетите са увеличени спрямо м.г. от 565 млн. на 619 млн. лв., но според депутатите от опозицията няма да компенсират дори инфлацията. "Разочарован съм да видя крайния вариант. Средствата не са достатъчни за ангажиментите, които сме поели за науката и висшето образование. Страна без наука е бананова страна", заяви дори коалиционният партньор Андрей Чорбанов от ИТН. "Ако гледаме бюджета, става ясно, че не обичате висшето образование", заяви Костадин Ангелов от ГЕРБ към просветния министър. Ангелов посочи, че заплатите на преподавателите в университетите вече са по-ниски от тези на учителите и в това липсва всякаква логика. "Бездната между средното и висшето образование става все по-голяма. Асистентите не искат да преподават и дори планират да станат учители", посочи той.
"В СУ е предвиден ръст от 4 млн. лв. Но ние запълваме капацитета си на 90% и за останалите 10% връщаме парите. Така че тези 4 млн. лв. изобщо няма да ги видим. Тази година на практика ще има 1.7 млн. лв. по-малко средства за възнаграждения на преподавателите", посочи ректорът проф. Анастас Герджиков. Заедно със синдикат "Висше образование и наука" те настояха за 43.4 млн. лв. повече пари за издръжка на обучението в бюджет 2022, за да има 15% ръст на минималните заплати на асистентите. Други 43 млн. лв. според тях са нужни и за научната дейност във вузовете.
Министър Денков обаче посочи, че за първи път от 10 г. парите за научна дейност в университетите са увеличени с 60%. Според Закона за висше образование 10% от средствата за издръжка на обучението трябва да отиват за научна и художествена творческа дейност. Сумата тази година е над 50 млн. лв., но от край време това изискване се нарушава и реално вузовете получават само 8 млн. лв. Тази година тези средства са увеличени до 13 млн. лв., посочи акад. Денков. 10% ръст има и на парите за стипендии на студентите, планиран е и 50% скок в докторантските стипендии, които ще достигнат 750 лв.
