Тъжният дневник на един кмет, току-що видял 450% по-високата сметка за ток на Община Созопол

Тихомир Янакиев трета година е кмет, издигнат от БСП, и ръководи успешно затъналата в дългове морска Община

Ключови думи: созопол, тихомир янакиев, николай ангов, кмет, дневниците на един кмет, бсп, сметка за тока

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев, който трета година ръководи успешно Общината, в момента изпълнява оздравителен план и успява да се пребори с погасяването на огромния дълг от над 30 млн. лв., който му бе завещан, отговори на упрека на неподготвения депутат от „Продължаваме промяната” Николай Ангов. Народният избраник, чието име бяха чували малцина, в национален ефир даде Община Созопол за пример за лошо управление.

Причина за това изказване стана поискала помощ от държавата за четворните сметки за ток, а въвеждането на режим, според народния представител, било пиар акция.

Изцепката на Ангов бе толкова голяма, че той дори не знаеше, че Тихомир Янакиев трета година е кмет, издигнат от БСП, които са част от четворната коалиция, която управлява страната ни от два месеца. Депутатът настойчиво повтаряше, че  кметовете на ГЕРБ си правят пиар и Оряхово и Созопол са единствените две общини, поискали допълнителен трансфер от финансовото министерство.

Депутат от ПП се изказа неподготвен - Община Созопол била на ГЕРБ и си правели пиар с тока

Представяме Ви Дневника на Тихомир Янакиев – един успешен и обичан от жителите на община Созопол кмет от БСП, надяваме се това да е първа и последна част на това тъжно четиво:

- „Шефе, ти видя ли сметката за тока?" (Туй "шефе" ме връща назад във времето, когато съм банков мениджър... много по-спокойно и уютно някак си се чувствах. А тогава си мислех, че съм подложен на стрес).

- А, видя ли я? - колежката се е опулила насреща ми.

- Не. Не я видях. Какво толкова е станало?

- 226 340 лева... - гледа листите невярващо.

- Това за декември ли е? - мисълта за нещо неприятно бавно започва да обзема съзнанието ми.

- Да. Знаеш ли колко беше през декември '20-та?

- Колко беше? Не помня. (Не помня, не помня, ама помня, че за цялата 2020-та платихме под 600 000 лв. ток).

  Разговорът се върти около месечната фактура за ток на Общината. Включени са всички консуматори – общински сгради и обекти, действащи под нашата "шапка".

- 53 067 лева.

  Бавно започвам да осъзнавам мащаба на "пораженията". Ако това продължи през цялата година, ще трябва да намерим отнякъде едни 2 милиона лева само за тока. Сещам се, че тази година ще ми се падне "високосна" – ще плащаме главници и лихви към банките плюс погашението на дълга към държавата... общо 5 милиона лева.

Чеша врата си. Осъзнавам, че не ме сърби, но го чеша.

- Повикай главния счетоводител!

  Главният счетоводител, мъж прехвърлил петдесетте, приятел и човек, на когото вярвам, бавно запристъпва в кабинета ми. Ясна работа – вече знае цифрите по фактурата.

- Е, видя ли фактурата за тока?

- Да. Тъкмо мислех да слизам при теб. Ще я плащаме ли?

- Нещо друго ли предлагаш? - нервно побутвам химикалка пред себе си.

- Не. Ама ако това продължи по-дълго....

  Няма нужда да се доизказва.

- Подготви писмо до Министерството на финансите и до НСОРБ (сдружението на общините). Пиши, че ще ни трябва помощ. Питаме за механизъм за компенсиране на разходите за ток. Засега не пиши, че понеже нямаме бюджет, трябва да харчим 1/12 от миналогодишния бюджет. Реципрочно. Първо ще анализираме разходите и тогава. Благодаря ти.

  Главният счетоводител излиза от кабинета ми доста по-бързо, отколкото влезе. Личи, че му олекна от приключилия разговор. Тежестта си е моя и трябва да си я нося. Аз съм човекът, който трябва да намери решението. Аз съм човекът, който трябва да изглежда спокоен. Аз съм този, който после ще "въртят на шиш", ако нещо се издъни. Тъкмо бяхме позакрепили положението на общинските финанси. Дълговете за 2 години намаляха с 3 милиона лева. Неразплатените задължения се стопиха като лански сняг. Вече няма тропащи на кабинета ми хора, твърдящи, че нещо не им е платено 1-2 години.

Поглеждам часовника си – 17, 45. Жена ми отдавна е взела сина ни от детската градина. Най-вероятно  той вече дърпа кучето ни за опашката и смехът му оглася къщата. Бавно ставам от стола си. Тъй както се усещам, има-няма ще да съм към 200 килограма. Слагам якето и излизам от сградата на Общината. Драмуданата вие, но някак си не усещам студа....

Из "Дневниците на един кмет"