Промяната в температурите е опасна за пациентите с високо кръвно, има риск от хипертонични кризи

Хората, които не са щастливи и не спят нормално, страдат повече от високо кръвно и сърдечно-съдови заболявания, казва кардиологът доц. д-р Светлин Цонев

Ключови думи: доц. д-р светлин цонев, флагман, кардиолог, съвети за сърдечното здраве, флагман

Доц. д-р Светлин Цонев е специалист по кардиология и ангиология и преглежда в университетска болница „Дева Мария“ от 14 до 18 февруари и в медицински център „Света София“ на 15 и 18 февруари. Час за преглед може да бъде запазен на тел. 056 89 62 62 или онлайн на www.devamaria.com за университетска болница „Дева Мария“ и на 056 845083 или онлайн на www.saintsofia.com за медицински център „Света София“.  Кардиологът ни съветва как да се грижим за сърцето в студените месеци:

- Доц. Цонев, вярно ли е, че студът е по-опасен за сърцето дори и от горещините?

- За съжаление „Зимата ни изненадва всяка година“ е израз, който се отнася и за нашите пациенти. Наистина промяната в температурите са изключително опасни за пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Тук можем да говорим за различни групи пациенти и различни рискове, но при всички са изключително големи. 

По принцип зимният период преминава гладко при напълно здравите хора - тези, които са без фамилна обремененост, в добра физическа форма, без затлъстяване, без обездвижване. Но за пациентите с артериална хипертония, например, този период може да се окаже критичен. Причината е, че през зимата се наблюдава рязко покачване на кръвното. Забележете - казвам рязко! Включително хипертонични кризи. Ако пациентът през лятото е провеждал терапия и благодарение на нея е имал нормално кръвно налягане, когато застудее, свиването на неговите съдове по периферията и по откритите части на кожата му води до рязко покачване на налягането. И точно в този момент могат да се изявят сериозни хипертонични кризи, които да доведат до усложнения, свързани с инсулти и инфаркти.

- Има ли симптоми, които да ни ориентират, че сме изложени на риск?

- Обичайно е главоболието в тилната област- това е най-типичният симптом. Пациентите, които имат високо кръвно налягане, разпознават кога кръвното им е над обичайно нормалните стойности. Сами усещат кога е с 10-15 единици по-високо. Тук моят съвет е, в момента, в който усетят, че вдигат кръвно, да започнат да го измерват по-често. Нека да отделят една-две седмици, в които да мерят ежедневно и да си водят записки. Ако видят, че има трайна тенденция да поддържат високо кръвно, е важно да се обърнат към своя лекар за корекция на лекарствата.

- Каква трябва да бъде грижата за сърдечно-съдовата система през зимата?

- Грижата трябва да бъде по-различна от обичайната, особено за пациентите с артериална хипертония. За пациентите със сърдечна недостатъчност зимният период е много тежък период, в него те обичайно декомпенсират, т.е. ако на една обичайна терапия са имали добро качество на живот- без отоци, без задух- през зимния период, когато кръвното се покачва, терапията трябва да бъде коригирана.Една от причините е, че през зимата има по-голяма задръжка на течности. За да запази топлината си, в студените месеци тялото намалява потенето и така човек започва да губи по-малко течности по естествен път.
Така пациентите с увредена сърдечна функция задържат повече течности и обичайно стигат до болнично лечение с тежък задух, отоци по краката, неспособност да изпълняват ежедневните си задължения.

- Опасна ли е рязката смяна на температурата - например от топло помещение да излезеш на минусови температури?

- Тази рязка промяна е един много добър стрес тест за нашето сърце и съдовете. Това свиване на кръвоносните съдове може да предизвика рязък спазъм и в коронарните съдове. 

- А как да разберем, че нещо със сърцето не е наред?

- Първите симптоми са гръдната болка- това, за което говорихме, че може да бъде провокирано и от студа. Стягане, тежест, някои пациенти казват, че гърдите им са като в менгеме, че ги стяга обръч. Изтръпване на лява ръка, особено към малкия пръст на ръката може да бъде също един от основните симптоми. Различни световъртежи и главоболия, прогресираща умора... Ако забележите, че качвайки едни и същи стъпала, прибирайки се вкъщи, ви става всеки път по-трудно и по-трдуно, трябва да се обърнете към лекар. Ако се появат отоци по краката, ако се появи необяснимо сърцебиене. Зимните месеци, с покачването на сърдечната дейност се покачва и сърдечната честота- а това е предпоставка за по-чести нарушения на ритъма. 

- Храната е важна част от грижата за сърцето. Каква е добрата диета през зимния сезон?

- Битува мнение, че през зимата, за да се стоплим, се изразходва повече енергия и затова трябва да се храним повече. Това, обаче, не е съвсем така. Ако през зимните месеци ние не се движим достатъчно активно, енергийният прием не би трябвало да се промени осезаемо. От друга страна, начинът на хранене в България е такъв, че приемаме много мазни и солени храни.Да, нашите дядовци са се хранили почти по същия начин, но нека не забравяме, че те са постили почти половин година и са били много физически активни през другите сезони от годината. Нека да подчертая и друго- консумацията на алкохол в студеното време и преди физическа активност, „за загряване“, твърдо не е препоръчителна. Тя ще повиши предварително сърдечната честота, ще промени кръвното налягане и ще изложи отново пациента на риск. 

- А необходим ли е повече сън през зимата?

- Много публикации твърдят, че между 6 и 8 часа е здравословната продължителност на съня. Много важно, обаче, е и неговото качество. Покрай застудяването, депресивните състояния се увеличават и това променя и качеството на съня. Доказано е, че депресиите са свързани със сърдечно-съдовите заболявания. Хората, които не са щастливи и не спят нормално, страдат повече от високо кръвно и сърдечно-съдови заболявания. Ако имаме нарушен сън- имаме и нарушен ритъм на циркадния, или денонощния ритъм на нашия пулс и на кръвното налягане. Което допълнително влошава прогнозата.

- През зимата движението е намалено, особено при възрастните хора. Правилно ли е това?

- Твърдо не. Не трябва да инвалидизираме хората, дори и да са с тежки сърдечно-съдови заболявания, дори и да са със сърдечна недостатъчност. Те не трябва да се обездвижват! Препоръчват се леки загряващи гимнастики преди излизане, което пък ще затопли крайниците и ще подготви възрастния човек за излизане в студената среда. Разходките трябва да бъдат по-кратки, но не трябва да отсъстват.Дори напротив, ежедневното движение ще тренира тонуса на съдовете и ще подобри контрола на кръвното налягане при тези пациенти. Разбира се, добре облечени и крайниците покрити- от там се губи най-много топлина.

- В заключение - каква е добрата профилактика на сърцето?

- За добра профилактика сърцето изисква внимание. Ако говорим за пациент, който е със известно сърдечно-съдово заболяване, той би трябвало поне 2 пъти в годината, дори и без оплаквания, да се среща със своя лекар. Още преди зимния период е добре тези пациенти да посетят лекаря си, поради причините, които вече обясних. Ако това не се е случило - нека го направят възможно най- скоро. Здравите хора, които са в по-ранна възрастова група и нямат рискови фактори е добре веднъж на 2 години да правят своя профилактичен преглед- говоря за активни хора под 40 г. възраст. Но ако в рода има пациенти, които са получили инфаркт на ранна възраст, ако има техни близки с висок холестерол или друго сърдечно-съдово заболяване, добре е още по-рано да започнат годишната профилактика.