Малко Търново запази традицията: Мъжко хора се изви във водите край водопад Докузак за Богоявление

Ключови думи: богоявление, малко търново, мъжко хоро, спасяване на кръст, илиян янчев

Тема в развитие

Малко Търново запази традицията: Мъжко хора се изви във водите край водопад Докузак за Богоявление Тихомир Янакиев: Всички заедно ли борим пандемията или заедно да вием хора? Костадин Костадинов спаси Светия кръст в Обзор

Необичайният Йордановден в Бургас (ГАЛЕРИЯ) Спасителят на Светия кръст в Бургас – спортна надежда, син на Диян Боксьора Иван Гайтанов спаси Кръста в Бургас Символично спасиха Светия кръст в Поморие Гледайте НА ЖИВО във Флагман.бг ритуала по спасяването на Светия кръст в Бургас Времето се разваля - облачно и дъждовно на Йордановден Напрежение заради мъжкото хоро, полицаи не можаха да го спрат Патриоти в носии за мъжкото хоро: Коронавирусът не може да спре 200-годишна традиция

виж още

скрий

Десетки смелчаци се хвърлиха в студените води край водопада Докузак в Малкотърновско, за да спазят традицията и да опитат да хванат Светия кръст. На днешния Йордановден кметът на общината Илиян Янчев поздрави всички празнуващи имен ден и пожела здрава и успешна година. 

Малко Търново е единствената община в Бургаска област, която спазва толкова стриктно традицията на Богоявление. Затова след ритуала по спасяването на кръста, във водите край водопад Козак се изви дълго мъжко хоро.

Кметът Янчев пък цитира вечния текст на Ивелина Радионова:

Корав е народът на слънцето. В ледени води и по жарава хоро играе, червен и бял конец връзва за берекет и здраве и с хлопки и чанове си пъди злото. 

И мъдър, и славен е, че опора са му старите, неписани закони. 

Много слънца и месечини са се изтърколили, много е патил, много са се мъчили да го сломят и майчиното му мляко да отровят. 

Ама волята му се не чупи, ако ще и над урва да виси, че силата му иде от земята. 

Други от нас, българите, са се учили, други поклон са ни сторвали, но и на земята ни са посягали, кога очите им вековните й буки, житните й ниви и градините й гюлови са възжелавали. 

И не щат и да знаят тез други, че в браздите, где кълни семето, са и костите на праотците ни и че тая рохка пръст с реки от кръв сме си я плащали. 

Та затуй си е наша. 

Заслужили сме си по нея да стъпват ногите на потомците ни. Нея ще завещаем на неродените още да я пазят за вечни времена. Тъй щото от време оно българите в кръв и пръст са се клели... 

Кръвта милее, че у нея са езикът, паметта и силата на рода. И обичаите варди и предава от уста на уста, от ръка на ръка, от сърце към сърце, да я има българщината. 

А земята ли? 

В нея е дълбокият ни корен, от нея пие той живина и върви нагоре, към бъдното. 

Корен български, дето се опира на вяра и обич, на правда и добрина, се не затрива..."