Служебният кабинет заложи почти 2 пъти по-голям дефицит за догодина
Оказва, че въпросните 2.9% не включват разходите за ковид-мерките догодина - здравни и социално-икономически
Дефицитът в проектобюджета на служебния кабинет за 2022 г. се оказа 5,1% от БВП. Преди седмица служебният финансов министър Валери Белчев уверяваше, че са написали основния финансов закон за догодина с дефицит от 2.9% - доста под нивата, които договориха 4-те политически партии в бъдещата управленска коалиция (3.5 - 4.5% от БВП), пише вестник Сега.
Оказва, че въпросните 2.9% не включват разходите за ковид-мерките догодина - здравни и социално-икономически. С тях недостигът по консолидираната фискална програма (държавния бюджет с бюджетите на съдебната власт и общините) скача до 5.1% от БВП.
Късно в петък Министерството на финансите публикува проекта на бюджета за догодина. Той трябваше да се появи още в края на октомври. Заради предстоящите парламентарни избори обаче служебният кабинет предпочете да забави процедурата. След изборите първата политическа сила - "Продължаваме промяната", ясно заяви, че желае редовното правителство да състави бюджета, дори и това да означава да бъде приет в края на януари. Въпреки това служебният финансов министър преди седмица обяви, че е изготвил проект, който ще внесе в новото Народно събрание на 17 декември.
Заедно с проектобюджета за 2022 г. финансовото министерство е публикувало и тригодишната бюджетна прогноза. От нея стана ясно, че дефицитът може да намалее до 2,8% от БВП през 2024 г. А тази година държавните финанси ще завършат на излишък от цели 1.3% от БВП, съобщават още от МФ. Припомняме, че по план бюджетът тази година трябваше да приключи годината с 3.6% дефицит, което е около 4.7 млрд. лв.
Според тригодишната прогноза държавният дълг в следващите три години се очаква да достигне до 49,1 млрд. лв., което е 31% от БВП. За сравнение държавния дълг към края на тази година е около 31 млрд. лв. За догодина проектобюджетът предвижда възможността да бъде емитиран до 10 млрд. лева дълг.
В разчетите за 2022 г. са заложени приходни и разходни мерки в отговор на ковид-пандемията в размер на 3.114 млрд. лв. (2,2% от БВП). Преобладаващата част от тях са разчетени за шест месеца. Сред ковид-мерките, наред със закупуването на ваксини и лекарствени продукти в борбата с пандемията, е добавка от 60 лв. месечно към пенсиите на всички пенсионери до юни включително. Предвидени са и разходи за подпомагане на бизнеса и програми за заетост; подкрепа на персонала на първа линия, разходи за поставяне на ваксини и др.
Служебният кабинет предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари от 650 лв. на 710 лв., като размерът от 710 лв. ще се запази през 2023 и 2024 г. За 2022 г. се предвижда увеличение с 5% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в бюджетния сектор. Разчетено е увеличение на възнагражденията на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт
Новите моменти в осигурителната политика са: увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за целия период от 3 000 лв. на 3 400 лв.; увеличаване на минималния осигурителен доход до 710 лв., включително и за земеделските стопани и самоосигуряващите се лица за целия период.
Както вече е известно, служебният кабинет предлага увеличение на детските месечни добавки и прага за достъп до тях. Доходният критерий на семействата се увеличава от 410 лв. на 510 лв. – за получаване на пълния размер на помощта и от 410,01 лв. до 510 лв. на 510,01 лв. до 610 лв., включително – за получаване на 80% от пълния размер на помощта. Месечните помощи за отглеждане на дете се предлага да нараснат съответно: за семейства с едно дете - с 10 лв. (от 40 лв. на 50 лв.), за семейства с две деца - с 20 лв. (от 90 лв. на 110 лв.), за семейства с три деца - с 30 лв. (от 135 лв. на 165 лв.) и за семейства с четири деца - с 30 лв. (от 145 лв. на 175 лв.).
В периода 2022-2024 г. е предвидено пенсиите да се осъвременяват от 1 юли всяка година по т. нар. „швейцарско правило“ с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година - 6,1% за 2022 г.; 6,5% за 2023 г.; 4,9% за 2024 г. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще бъде увеличена от 300 на 370 лв. още от 25 декември 2021 г. От същата дата ще нарасне и максималната пенсия увеличен от 1 440 лв. на 1 500 лв.
В четвъртък Надзорният съвет на НОИ одобри и проектобюджета на Държавното обществено осигуряване.
