Колко трябва да дъвчем храната, преди да преглътнем

Ключови думи: храна, дъвчене, преглъщане, апетит, токсини

Различните специалисти дават широк спектър на вариации и съвети, но всички са единодушни, че минимум предъвкванията трябва да бъдат 30, дори при възможност 40, преди да се преглътне храната. В някои издания се споменават и диапазон достигащ до 100 пъти, което звучи трудно изпълнимо.

Едно е сигурно – няма човек, който всеки път да опитва да брои предъвкванията на всяка хапка или да го прави още от малко дете. Дори и в детската градина да са ни повтаряли, че трябва да дъвчем добре храната, това често се оказва трудно изпълнимо.

В по-късна възраст темпото на живот съвсем не ни предоставя особен избор както по отношение на по-големия брой предъвквания на храната, така и за възможността дори да се храним поне три пъти на ден. Друг важен момент е храната да се прехвърля от двете страни на устната кухина, за да се смеси в максимална степен със слюнката. Старателното сдъвкване, освен това ни дава възможност да изпитаме в най-голяма степен вкуса на това, което консумираме, тъй като рецепторите участват в максимална степен.

При бързото гълтане на храната, недоброто смилане е предпоставка за гнилостно ферментиране, което е основание за натрупване на токсини. Важно е да се отбележи, че се храним не с изяденото, а с усвоеното от организма, поради което достатъчното сдъвкване на храната осигурява и пълноценна абсорбция на хранителните вещества.

За твърда храна оптимално е 30-40 сдъвквания на всяка хапка. Плътната и гъста храна като каша, плодов коктейл или супа трябва да се дъвчат минимум десет пъти. Причината е нуждата от смесване с повече слюнка. По-дългото дъвчене на храната помага да изяждаме до 30% по-малко количество храна, а отнесено към брой калории - до 100-150 по-малко на хранене.

Апетитът и приемът на калории до голяма степен се контролира от хормоните на глада (грелин и лептин). След хранене нивата на грелин намаляват, което потиска глада. Но за този процес са необходимо поне 20 минути, които при бързане от глад или гонейки ни поредната задача – често така и не достигаме. Последващ ефект е преяждането с чувство за умора.