Щастлива майка с апел: Репродуктивните специалисти в УМБАЛ Бургас са вълшебниците, които ни дариха с чудо
Тя благодари на лекарите, които са й помогнали да сбъднат мечтата си
„Отне ми три години да напиша това писмо. То не е само, за да благодаря на хората, дарили ме с дете, а е молба, апел, призив! Ние сме семейство с репродуктивни проблеми, през годините се срещнах с хора с подобни съдби, търсещи своя път и решение, пътуващи хиляди километри до различни градове, изразходващи сили, енергия и пари… Ако преди три години имах страхове от това, че сме бездетни, сега с отворено сърце разказвам как тук, в Бургас, срещнахме нашия вълшебник и как той ни накара да вярваме в чудеса! Нека да помогнем на повече бургаски семейства да повярват, че точно тук ще се сбъдне тяхната мечта за дете!“, пише Кристина Павлова.
„За да създадеш живот, освен изключителен професионализъм и опит, е нужно да притежаваш огромно сърце. Преди три години, прекрачвайки прага на Звеното по асистирана репродукция не предполагах, че съм на точното място и в точното време. Там, в лицето на д-р Антонио Душепеев и прекрасния му екип (ще ги назова с имена, защото заслужават дълбок поклон) Мина Маркова, Ваня Янкова, Мария Петрова, Донета Кехайова, Димка Рашкова, се случи нашето чудо! Неведнъж им поверявах живота си и без колебание бих го сторила отново. Не след дълго се появи и нашето всичко! Тя вече е на три години и се казва Изабел. Той бе лекарят, който я видя, когато бе ембрион и отново той, когато проплака за пръв път. Няма думи с които да се опише радостта от положителния резултат, биещото сърце и първата прегръдка…Това нямаше да бъде възможно без Вас, д-р Душепеев и прекрасния ви екип. Винаги ще сме Ви благодарни, защото не спряхме да вярваме заедно“, продължава писмото на младата майка.
В благодарността си Кристина споделя цитат от книгата на Ивайло Митев „Бездетен“, която се продава с благотворителна цел в подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми и най-точно описва нейните емоции: „Децата на бездетните идват трудно. Много трудно! Родилните болки започват още от сърцето, което страда по тяхната липса. Само децата на Бездетните могат да ти кажат: „Мамо, вие с тати толкова дълго време сте ме НЯМАЛИ, че сега като ви намерих, вече си имаме всичко, нали?" Децата на Бездетните се раждат първо в молитвите и сънищата. Задължително първо там! Очите им винаги говорят, носят в ръчичките си кристално сърце, а босите им крачета тичат в полета, огряни с ангелско сияние. Децата, белязани с космическо очакване ВИНАГИ идват!
Направи им път! Напиши в сърцето си ЛЮБОВ! И когато тази любов е безусловна, чиста, истинска, прощаваща, невзискателна, търпелива и мъдра, децата я кодират.
И пристигат. На точното място. В точното време.“
