Кораб със стъклени съдове за князе потънал край Бургас

Голямо количество луксозни за времето си стъклени прибори, които нямат аналог по крайбрежието и Балканите, са открити в Бургаския залив

Ключови думи: стъклени съдове, археолози Бургас, Бургаския залив, находка Бургас, находка археолози, подводна археология Созопол, Найден Прахов, Иван Христов

Кораб със стъклени съдове, предназначени за князе от Молдова и Влашко е потънал край бреговете на Бургас, разкриха учени. 

Директорът на Центъра за подводна археология в Созопол д-р Найден Прахов каза пред Нова телевизия, че вероятно стъкленото съкровище е било изработено в Италия. Много е вероятно да са от остров Морано, добави той.

Изключителни морски находки, които са резултат от шест експедиции, направени през последните две години в големия Бургаски залив, представят в града. Най-голямата гордост на археолозите е стъклено находище, което няма аналог на Балканите.

Край лагуната до нос Чироза се е простирало антично селище, чийто останки отдавна са потопени в морето, разкриват археолозите. Находките показват, че по българското крайбрежие е имало светилища, военни укрепления, голямо пристанище и богати римски резиденции.

Откриха уникални находки в залива на Ченгене скеле
 

„Имало е хан, митница и укрепление. Това е бил един търговски център, който е разпределял стоки, които са идвали по море към вътрешността на страната и са ги изнасяли. По-всяка вероятност това са били дървени въглища - дървен материал”, обясни шефът на Центъра за подводна археология в Созопол.

„На древните траки не е чуждо корабоплаването. За това имаме доста сведения. Но наистина, благодарение на гърците и по-късно на римляните, които завоюват тези земи и този бряг на Черно море, имаме едно разрастване на всякакъв вид корабоплаване”, каза зам.-директорът на НИМ проф. д-р Иван Христов.  

Учените се натъкват и на голямо количество луксозни за времето си стъклени прибори, които нямат аналог по крайбрежието и Балканите. Проучванията сочат, че такива са открити само в Хърватия.

„Предполагаме, че са от османския период – от края на 16-и век. Имаме много малко сведения за това време за търговия със средиземноморския свят“, заяви д-р Найден Прахов.

Сред откритията са и 300 фрагмента и над 10 типа съдове, част от които вече са в бургаския археологически музей.

Според археолозите редките съдове вероятно са от корабокруширал кораб. 

„Били са предназначени за по-богатото население по крайбрежието или както смята доц. Николай Марков от Националния исторически музей са за князете от Влашко и Молдова, които са имали възможност да закупят такъв сервиз“, добави д-р Прахов. 

Археолозите предупреждават, че страната ни е загубила много ценни артефакти заради иманярски набези. 

„В обсега на 40 метра, където и любители водолази могат да влизат сравнително лесно, ценните неща периодично се разграбват. От МВР постигнаха големи успехи в борбата с иманярството на сушата, но под водата няма такива“, каза пък проф. д-р Иван Христов. 

Заради загубата на ценни предмети, учените настояват за законови промени.