Климатолози бият тревога за потоп и ужасна жега на Балканите

Климатолози предвиждат увеличаване на честотата на топлинните вълни в Югоизточна Европа през следващите години или десетилетия

Ключови думи: Климатолози, наводнения, високи температури, суши

Изменението на климата в нашия регион ще доведе до още по-високи температури, суши, наводнения, както и противоположни крайности, предупреждават климатолозите, цитирани от скопския вестник “Независен“ и БЛИЦ.

Много части на света се борят с катастрофални пожари през последните седмици, а Балканите са сред най-тежко засегнатите. Огънят унищожи огромни територии в Турция и Гърция, докато пожари, в по -малка степен, бушуват в Северна Македония, Косово и Хърватия.

Причината е ясна - страните в региона виждат много високи температури това лято, а в някои от тях са регистрирани невиждани от десетилетия максимуми. В Гърция бяха измерени 46,3 градуса по Целзий, а в Турция 49,1 градуса по Целзий и именно в тези две държави бушуват най -големите пожари, които се разпространяват бързо с помощта на вятъра, пише "Фокус". 

Много експерти са съгласни, че тези пожари са само едно от последствията от изменението на климата, което бързо променя условията на живот на нашата планета, включително и на Балканите, които според климатолозите в региона, такива лета като това, в което едва оцеляваме, но и още по-лоши, ни очакват занапред.

Кресо Панджич, климатолог от Държавния хидрометеорологичен институт на Хърватия, твърди, че юни и юли тази година са били статистически значително по-топли от многогодишната средна стойност от 1981 до 2010 г., като по-честите изключително горещи периоди влияят на човешкото здраве.

"Климатичните сценарии предвиждат увеличаване на честотата на топлинните вълни в Югоизточна Европа през следващите години или десетилетия, в зависимост от сценария за емисиите на парникови газове", каза Панджич, който предупреди за последиците от високите температури.

Топлината обаче е само част от промяната и може да се каже - по -малка част от проблема, защото високите температури непременно ще причинят редица екстремни явления и метеорологични бедствия, които не са били често срещани в нашия район.

Една от тях, твърди Панджич, е появата на вихрови явления, които със своята сила ще приличат повече на торнадата, бушуващи в Северна Америка.

„Като цяло през следващите години се прогнозира увеличаване на честотата и интензивността на екстремни метеорологични и климатични явления през всички сезони, като например увеличаване на валежите, които могат да причинят особено големи наводнения, като в същото време могат да се очакват по -дълги суши , особено през лятото, когато изпарението поради висока температура на въздуха е по -изразено, отколкото през зимата.

Разрушителните атмосферни вихри и смерчове, стават все по-често срещани както на сушата, така и в морето, чиято разрушителна сила може да се сравни с торнадо, чието появяване е най-характерно в района на Големите равнини в САЩ, където има " сблъсъци "на изключително горещ и влажен въздух от Мексиканския залив със сравнително сух и топъл, но по -хладен въздух на Големите равнини, каза Панджич.

Предупрежденията за екстремни температури също станаха често срещани в Сърбия.

„Процесът на изменение на климата, или по-скоро глобално затопляне, беше иницииран от прекомерни емисии на парникови газове, които се увеличават и имат много лоши последици за атмосферата, океаните, морския лед, континенталната суша, леда и снега. Топлите климатични зони се разпространяват по полюсите и във височина.

В нашите географски ширини температурата се повишава с 1,5 градуса на всеки тридесет години, общите годишни валежи са почти непроменени, обяснява Горан Пеянович, помощник -директор на Националния център по климата към Републиканския хидрометеорологичен институт на Сърбия.

„Затова не бива да се изненадваме от наводненията, настъпили в Германия или в нашия регион през май 2014 г. Горещите вълни стават все по-многобройни, по-продължителни и по-интензивни, така че от 2000 г. насам има шест големи засушавания, а една от тях през 2012 г. струва на селското стопанство на Сърбия два милиарда долара, казва Пеянович.

Една от най -интензивните топлинни вълни през изминалия период се наблюдава в Босна и Херцеговина. Бакир Крайнович, климатолог от Федералния хидрометеорологичен институт в Сараево, казва, че температурните рекорди на няколко метеорологични станции са били надвишавани няколко поредни дни.

Той напомни, че от пет топлинни вълни в БиХ биха се случили само две, ако не беше изменението на климата.

Освен торнадата за които Панджич предупреждава, Крайнович споменава все по -интензивни наводнения, пориви на вятъра, градушка и периоди на засушаване, които според него също ще бъдат следствие от изменението на климата.

Понякога дъждовете, добави той, не са достатъчни за подобряване на цялостната картина на климата в региона, така че адаптирането към новите условия на живот на Балканите ще стане неизбежно.