Влакът София-Бургас за 4 часа и 30 минути? Да, още през 1979 г.

Пътувах с нощен влак от София до Бургас, в купето на машинистите. Всеки влак има такова – отделено е специално за служители на БДЖ, за да се возят отделно от простосмъртните. В това купе седяха двама полубогове от българските железничарски митове. Полубогове, а не хора, понеже възрастта им не може да бъде определена, от тях зависи животът ни, а рядко ги виждаме и са вечно в движение по света, наблюдавайки го как се променя. Облечени в омаслени и протрити комбинезони, с постоянен тен от саждите и червендалести ръце. Те се поклащаха вещо при трополенето на стоманените колела. И мълчаха.

Разговорът ни потръгна, когато започнах с любимата им тема: Времето, за което се изминава дадено разстояние чрез съмнителното превозно устройство на БДЖ, наречено „влак“, от точка С(офия) до точка Б(ургас). Единият полубог бе особено словоохотлив и, започвайки от особеностите на днешните нрави и обичаи при изготвянето на разписания, плавно стигна до същината за скоростите. За голяма изненада научих, че е възможно изминаването на пътя София – Пловдив – Бургас за по-малко от 5 часа. Това даже се е случвало. Но е било по времето, когато цената на самолетния билет за същата дестинация е била близка до тази на БДЖ. Тогава железопътните линии са били редовно и качествено поддържани от транспортни войски. Тогава локомотивите ни са били в разцвета на силите си. По няколко пъти в годината са били пускани влакове, които са „изяждали“ София-Бургас за по-малко от  4 часа и 55 минути, какъвто е рекордът през 1979 г. Експерименталните влакове са постигали 4 часа и 30 минути, с пътници! И това се считало за нормално, но понеже тогава никой не бързал за никъде не се и налагало да се ползват оптималните скорости. След обмяна на сърцераздирателни спомени между двамата полубогове, свързани с подробности за конкретни скорости между места с непознати за мен имена, сякаш по сигнал и двамата върнаха машината на времето в наши дни. Думи като „разруха, мизерия, изоставиха, разсипаха“. Тъга, обреченост и ирония се четеше в очите им. Не се оплакаха от нищо, не обвиниха никого… просто „не е като едно време“. Автобусите са по-скъпи, по-неудобни и незначително по-бързи, но хората предпочитат тях. С всяка година българите, ползващи железопътен транспорт намаляват. Планетата „БДЖ“ бива постепенно изоставяна и нейните закрилници гледат с безсилие модерните автобуси-совалки как летят по магистралите.

Вчера бе подписан договор за рехабилитация на жп линията Пловдив – Бургас, изпълнител ще е консорциум между компаниите "Трейс", "КС-13" и италианската GCF, на стойност 317 млн. лв. Проектът се финансира по Оперативна програма "Транспорт" на ЕС. Това е вторият търг за рехабилитация на линията, която по план трябва да е завършена през 2014 г. Транспортният министър Александър Цветков обеща, че щом оправим инфраструктурата, ще кандидатстваме за европари, с които да закупим и високоскоростни локомотиви и влакове. Звучи обнадеждаващо, но ще припомня, че на копката за лот 4 от автомагистрала „Тракия“ премиерът Борисов заяви, че ще  е довършена до края на 2013 г.  И ако сега автобусите Бургас–София–Бургас са през 2 часа, тогава ще тръгват през половин. И ще са като светкавици.

А БДЖ ще чака Европа да решава дали ще развива високоскоростна железопътна мрежа между големите си градове или дали ще ни застави да качваме димящите и смърдящи тирове на влакове.