Лозарството замира, спад на изкупните цени с над 50%
Обемът на лозята се е свил пет пъти, кадрите са на преклонна възраст
Парадкосалното е, че българският гроздопроизводител получава субсидия, каквато получава и един декар пасище и никакви други възможности. Това каза в интервю за БНР Петьо Бошнаков, председател на новосъздаденото Националното сдружение на българските лозари.
Бошнаков определя състоянието на секторите лозарство и винарство като тежко. През последните няколко години се регистрира спад в обема на отглежданите лозя. Лозарите не са достатъчно добре представени в Националната лозаро-винарска камара, смята Петьо Бошнаков. По думите му новото сдружение има много членове и голяма енергия нещо в сектора да се промени.
„Тъй като през последните 20 години секторът бавно и сигурно замира“, посочи той. Отглежданите реално лозя у нас са на площ около 28 хиляди хектара при потенциал за 63 хиляди хектара, съобщи Бошнаков. „За последните 20 години обемът на лозята в страната се е свил пет пъти“, призна той. Сред причините за това са загубата на пазари и преструктурирането на лозарските стопанства от високодобивни към висококачествени.
„Но главен проблем е липсата на политика от страна на държавата“, твърди Петьо Бошнаков. По думите му в този период на пазара са навлезли страни, които преди това изобщо не са били на винената карта.
„Броят на лозарските стопанства намалява, а броят на избите се увеличава, което е показателен процес, че все повече лозари завършват своя цикъл на производство и се превръщат във винари“, коментира Бошнаков. Като положителна тенденция той открои увеличаването на броя на малките регионални изби, които представляват даден регион и произвеждат продукция от собствени лозя.
„А не, както беше преди години, големите винопроизводители да изкупуват и да произвеждат масов еднороден продукт“, каза Бошнаков. През последните години липсват инвестиции в сектора, отбеляза още той. Кадрите в лозарството трудно се задържат и обучават, очерта друг проблем Бошнаков.
„Основно разчитаме на хора в преклонна възраст, които имат опит, млади хора нямаме реалната възможност да ги задържим поради ниските доходи в сектора“, каза той.
На фона на липсващата държавна политика родните лозари са подложени на силната конкуренция на съседните страни и на натиска от нерегламентиран субсидиран внос на вино от други европейски страни. Схемата – влизат наливни вина, които се добавят към местни в позволения от закона процент, уточни Петьо Бошнаков. Спадът в изкупните цени на едро е над 50% за последните години, каза още Бошнаков. „
Такива цени, каквито са в момента, на пазара на грозде не е имало през последните 20 години. Въпреки че драстично са нараснали всички разходи по отношение на производството“, обясни той. Според него лозарството може да задържи повече хора в селските региони.
Драма в Яванско море: 129 души са в неизвестност, над 600 спасители ги търсят
Глътка въздух за Мерц: ХДС спечели Долна Саксония, но AfD утрои резултата си
Киев разкри целта на руския удар край Полша: във влака били високопоставени западни гости
Надпреварата за AI излиза от контрол: САЩ и Китай се борят за надмощие, Европа затяга правилата
Битка в Тристранката: Вдигат линията на бедност до 443 евро, спорят и за работа на непълнолетни
Последен ден за инициативните комитети за президентските избори
Румъния счупи рекорд на Гинес: 20 000 души седнаха на една маса за благотворителност
Сделката за Ормуз се пропука: Оман отложи срещата с Иран и страните от Залива
Швеция между Андершон и крайнодесните след изборите: Разликата е само три места
Румен Димов след обрата срещу Нафтата: Щастлив съм заради футболистите и треньорите, защото знам какъв труд им коства!
Историческо! Пламен Петров стана първият български световен шампион на ADCC
1 милион българи нямат пари за месо и риба

2. Заплащат на берачите по 0,50лв за 1к килограм набран плод
3. Цена към краен клиент 6-7лв за килограм
- А защо замира?
- Защото така.
- А защо така?
- Защото вече никой не прави ракия и вино от грозде.