Един цял град се е изнесъл на село през миналата година
100 000 българи са се преместили в малки населени места
Близо 100 000 българи са напуснали градските си жилища през миналата година, за да се преместят да живеят на село. Това е повече от населението на град като Плевен. Хората, изоставили градските удобства, за да заминат на село през 2020 г., са тройно повече от тези, поели в обратна посока – от селата към градовете, сочат данни на Националния статистически институт.
Според тях 197 242 лица официално са сменили адреса си в рамките на страната през миналата година. Близо половината от тях (48,4%) или 95 465 души са напуснали градовете, за да се заселят в села. Малко над 30 хиляди пък са тези, които от село са отишли в град.Така се преобръща напълно тенденцията десетилетия наред населението да мигрира от селата към градовете. От няколко години се наблюдава един процес, в който големите градове, включително София, губят от жителите си за сметка на селата, обясни експертът по демографска статистика доц. Йордан Калчев пред „Телеграф“.
Тези процеси сега получават допълнителен тласък заради пандемията от коронавирус. „Създадените пътни комуникации и разширеният автомобилен парк дава възможност на хората да живеят в близките населени места и да имат самостоятелни жилища, а не да живеят в блокове, където комшиите им се сърдят, че викат и шумят. Могат да стоят на чист въздух, да си направят зелена морава, да си сложат чадъри - това е новият бит на потребление, който гледаме по филмите“, посочи доц. Калчев.
Той прогнозира, че този процес на преселване на хората към селата ще продължи. За това ще допринесе и развитието на битовите технологии - соларните системи, които дават възможност за отопление и подгряване на вода. Освен това благодарение на по-добрите пътни комуникации хората имат възможност да пътуват до работа в големите градове, а да живеят в самостоятелни къщи в близките села. Така нямат и проблеми с паркирането, с каквито се сблъскват например жителите на София.
На много хора дори не им се и налага да пътуват ежедневно до работното си място, тъй като много фирми пратиха служителите си в хоум офис заради коронавируса. Част от компаниите вече заявиха намерение да оставят възможността за дистанционна работа и след като отмине пандемията.
Тези тенденции доведоха до увеличение на търсенето на имоти в селските райони. Семейства например искат по-голямо жилище, за да имат помещения, в които родителите да работят дистанционно, а в същото време децата да учат онлайн, обясни председателят на Национално сдружение „Недвижими имоти“ Добромир Ганев. Едно от селата, в които масово се купуват къщи през последната година, е родопското Момчиловци.
По време на пандемията дойдоха млади семейства, чиято работа е онлайн, разказа кметицата на селото Сийка Суркова. По думите й някои от новозаселилите се дори са си намерили работа в района и активно участват в социалния живот на Момчиловци. Селото стана известно преди време с партньорството си с Китай, където се прави българско кисело мляко, а далечната страна го рекламира чрез самолетни компании в цял свят.
Селото се радвало и на голям наплив от туристи по празниците. Всички 15 къщи за гости бяха наети, както и базите до пистата, коментира кметицата. Новодомци се оплакват от петли и прасета Куриозни жалби пращат до селски кметове граждани, преместили се да живеят на село, пише „Монитор“.
Някои от тях се оплакват от шума на петлите, прасетата или от кравите на съседите си. Подобни жалби постъпиха преди няколко години в кметството в софийското село Лозен. Там новодомци се жалвали, че им мирише от курника на комшиите, а кравата им мучала силно.
В истинска съдебна сага пък се превърна спор между преселили се в първомайско село пловдивчани и техни комшии. Дошлото от града семейство завело иск за 2500 лева срещу съседите, които имали кочина със свине майки и малки прасенца.
Гражданите се оплаквали от шума и миризмата и предявили претенции за неимуществени вреди. Съдът обаче отхвърли иска им.
Стефан Янев загатна за „интересни развития“ в следващите дни
