Стефан Папазов от ПП КОД: Медиците трябва да се занимават с лечение, а не с бюрокрация
Можем да спестим стотици тонове хартия в здравеопазването, смята IT-специалистът
Електронното здравеопазване ще намали административната тежест върху целия медицински персонал, който днес отделя половината от времето си в попълване на документи и най-вече ще облекчи пациентите, които се налага да отделят огромен ресурс от време и сами да разнасят десетки документи в найлонови пликчета из болници, поликлиники, кабинети и да чакат по опашки. А успоредно с всичко това - лекарите днес са ангажирани с проверки на хартиените документи, следват глоби за неправилно подписани и попълнени формуляри, бланки листи... Всичко това създава голяма тежест и напрежение в медицинския персонал и е безсмислено.
„Нещо повече, когато лекарят има пълна информация за здравния статус на пациента, за провежданите му лечения и резултатът от тях, ще може много по-бързо и точно да се заеме със случая му“, коментира Стефан Папазов, който вече 12 години е IT експерт в сферата на здравеопазването в Бургас и е водач на листата на ПП №8 „Консервативно обединение на десницата“. Той изобразява процеса, чрез таблица, в която показва предимствата на електронното здравеопазване:
„Въвеждането на информационните технологии като опция за подобряване на качеството на живот на хората е мое кредо. Защото всички те са измислени, за да облекчават живота на хората, а не да го натоварват. ПП КОД е заложила в програмата си въвеждането на електронното здравеопазване и съм убеден, че то трябва да се случи. Вече има изградена локална база данни. За жалост, когато не е свързана в единна база, тя само утежнява, а не облекчава. В момента цялата административна тежест се е натрупала върху лекари, медсестри и лаборанти. А те трябва да се занимават с медицински дейности, а не с бюрокрация“, каза Папазов.
До момента страната ни разполага само с регистър, в който се събират данни от посещенията при лекари. Тази база от данни обаче е достъпна единствено за пациенти, които имат електронен подпис. А това прави услугата почти безпредметна. А докато лечебниците в страната събират данните за своите пациенти по Закон в локалните си сървъри, системата няма как да предложи обща картина, поради липсата на централизирана база данни, казва Папазов.
„Събирането на тези данни на едно място трябва да е следваща крачка, предвид че има локални бази данни. Ако ги обединим, лекарите от различните лечебни заведения, участващи в лечебния процес на даден пациент, ще имат информация. Това ще спести на пациента повече от два дни разходки от лечебно заведение до джипито, което трябва да получи епикризата от пациента, а от там и всяка една свързана с процеса на лечение институция. Разнасянето на цяло тесте с листи, важна документация, из различни точки на града трябва да спре. Безумно е! Всеки ден виждаме пред лекарските кабинети изнервени от чакане хора с по една торба документи. Медицинските сестри се превърнаха в административен персонал. Разбирам това да се случва, ако имаме наличие на такива кадри, а те в цялата страна са изчезващ вид“, коментира Стефан Папазов.
Той е категоричен, че ако електронното здравеопазване бъде направено по правилния начин, не би затруднило хората. Единственото, което ще трябва да направим като пациенти е да се чекираме с личната си карта.
„Така личният лекар ще издаде направление за преглед електронно, ако е нужно и такова за хоспитализация или изследвания. Отивайки на съответното място, специалистите там ще видят след чекиране с картата, какво е предписанието на личния лекар. Това ще спести стотици тонове хартия. Да не говорим още, колко тонове тонери за принтери и нерви за работещите в системата. Ако това се случи няма да е необходимо дори да въвеждат направление за отчитате към НЗОК. Тя ще може сама да вижда в системата, какво точно се е случило с даден пациент. Такава система не е никак сложна. И може да се направи по най-добрия начин, защото в България има хора с опит в електронното здравеопазване“, допълни Папазов.
Компилирането на пациентските досиета може да доведе не само до подобряването на работната среда на лекарския и помощния персонал, а и до по-качествен мониторинг за хода на лечението на всеки пациент, отчитат от ПП КОД. „В една такава система могат да се съхраняват образни изследвания, рецепти, история на изследвания от лаборатории“, каза Папазов и допълни: „Това е личен приоритет за мен. Информационните технологии трябва да са в помощ на обществото и пак казвам – не е сложно това да се направи.
